 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.35, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
На югозапад от п-в Абшерон, на южните склонове на Бакинското плато, амфитеатрално около подковообразен залив се простира Баку - столицата на Азербайджан. Тя е политически, административен и културен център, известен от III в., а от 1747 г. е главен град на бившето Бакинско ханство.
Има различни мнения за произхода на името Баку. Някои обясняват, че думата идва от "Бад-Кубе" - ударът на ветровете, или "Бад-Киу" - град на ветровете. Други вярват, че градът е получил своето име от племената "бакан" или "баги", обитаващи полуостров Абшерон в периода XII-V в.пр.н.е.
Гербът на Баку изобразява горящи факли на фона на морските вълни. Всъщност Азербайджан се нарича "Земята на огъня" и затова той се е превърнал в символ на страната. Фонът на герба е светло син (символизира мира и ясното небе) и върху него са поставени трите огнени езици с един и същи размер в златист цвят.
Баку има хилядолетна история. За това свидетелстват материали от археологическите разкопки (1932-1936 г.), които показват, че тук няколко века преди нашата ера е имало селище. Известно е, че през VII в. жителите на тези места са добивали нефт. През XII в. за кратко време Баку става столица на Ширваншахите. През този период е изградена крепостната стена около града. Значението на Баку и на неговия залив като пристанище постепенно нараства.
До XVII в. старата част на града е била заобиколена от два реда крепостни стени с дълбок ров. Много важна роля в развитието на Баку изиграва добивът на нефт. В записките на пътешествениците, посетили Баку, се споменават петролните му залежи. В онези дни бакинският нефт се използвал за осветление като масло за светене, с него лекували болните, а по време на война се използвал и като запалително средство.
През XV в. в околностите на града има около 500 нефтени кладенеца. Добивът се осъществява по най-примитивен начин - нефтът се загребва от кладенците с кожени мехове. Суровият нефт се превозвал по море през Астрахан за Русия и през Персия - за страните от Изтока. В средата на XIX в. царското правителство отдава малки парцели от нефтените полета в Абшерон на частни лица.
През 1807 г. населението на Баку наброява около 5000. До 1897 г. се увеличава до 112 000, а през 1920 г. достига 255 600. Баку е един от най-големите промишлени центрове в страната. Неговият облик се определя от добива и преработката на нефта. Строителството на петролните рафинерии в района започва през 1872 г., когато в резултат на множество пожари строителството на фабрики в града е забранено. Освен добиване и рафиниране на нефт в Баку са развити редица други отрасли на промишленоста, но всички те са пряко или косвено свързани с нефта. Градът е център на химическата, машиностроителната, металообработващата, леката и хранително-вкусовата промишленост.
Баку е най-големият транспортен възел на страната. Тук са съсредоточени морските, железопътните, автомобилните и въздушните транспортни връзки. Удобното географско положение на града на морския бряг осигурява отлична възможност за превоз на продукцията и на първо място на нефтопродуктите. Бакинското пристанище е най-важното в страната. Търговското пристанище се простира по протежение на северните и западните брегове на Бакинския залив. Сега то е напълно оборудвано - всички товарно-разтоварни дейности в него са механизирани. В северозападната част на Бакинския залив има пристан за ферибот. Железници и магистрали свързват Баку с всички краища на републиката и с големите градове на съседните страни.
В центъра на Баку, откъдето е започнал да се разраства във всички посоки, се намира Старият град - Ичери-Шахер. Той е изграден във вид на крепост, простира се на югоизток в Бакинското плато и заема почти централно място. Шемахинската врата е вход към крепостта, а над нея е разположена Донжон кула, от която са следели за безопасността. При опасност народът се е укривал в подземен вход.
Вътрешността на крепостта е лабиринт от тесни улички, а къщите имат типичните за Абшерон плоски покриви. Историческият архитектурен комплекс Ичери-Шахер включва повече от 10 джамии, построени по различно време от 1078 г., когато е издигната първата сграда на джамията на Мохамед, и няколко медресета (Бел. ред. - мюсюлманско средно или висше училище). Неразделна част от Стария град са кервансараите, които тук са 4: Бухарскиа, Хански (XV в.), Мултани (XV в.) и Касим-бек.
Една от забележителностите на Баку е пазарният площад, където всеки посетител на столицата на Азербайджан може да се докосне до живота през Средновековието. И докато в този период европейците са знаели много малко за хигиената, на изток култът към чистотата на тялото бил широко разпространен, а наличието на бани-хамами е било задължително. В Ичери-Шехер има Баня Хаджи Хаиб, Баня Ага Михаил и Баня Хасим бек.
Трябва да се спомене и дворецът на Ширваншахите, в чийто архитектурен комплекс влизат самият дворец, диванхането - място за срещи на чуждестранните посланици, дворцовата джамия с минарето, мавзолеят Сейида Яхия Бакуви, гробницата на Ширваншахите, Източната врата и една баня. Цялото великолепие на Ичери-Шехер се увеличава от знаменитата Девича кула - Гиз Галаси. Висока 28 м, 8-етажната красавица, в която можели да се укрият повече от 200 човека, се извисява в югоизточната част на крепостта. Тя няма аналог в Източния свят. Известно е, че през XII в. е служила като главно фортификационно съоръжение на града.
Баку е културен у научен център на Азербайджан. В него има театри, музеи (около 30), филхармония, опера, киностудия, киносалони и библиотеки. Красивите здания в града по външна архитектура не отстъпват на вътрешното културно съдържание. Най-известни са Азербайджанският държавен театър за опера и балет, Драматичният театър, Театърът на музикалната комедия, Кукленият театър, както и Театърът на младия зрител. Любимо място за отдих на местните и на гостите на столицата остава Крайморският булевард, простиращ се по брега на морето.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
