 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.54, бр.5, година XV, 2008г. |
|
В много случаи животът на Джеймс Дейвид Баучър следва невероятна траектория. Роден е през 1850 г. в графство Лимерик, дълбоко в сърцето на ирландската провинция. Подобно на двама други известни ирландски писатели, Уайлд и Бекет, той първо учи в Кралското училище "Портора", а след това в колежа "Тринити" в Дъблин. Завършва с отличиe и продължава образованието си в Кеймбридж.
Първата му професия е на учител в колежа "Итън", но този живот не му допада, а и нарастващата му глухота увеличава страданията му. Изоставя преподавателската кариера и през 1888 г. по стечение на редица случайности бива изпратен като кореспондент в Румъния, откъдето се отправя към България, за да пише за първата обиколка на принц Фердинанд из неговото княжество. Оттогава до избухването на Първата световна война, установявайки се в грандхотел "България" в София през по-голямата част от годината, Баучър пише за Балканите като кореспондент на вестник "Таймс" в Лондон, като отразява събитията не само в България, но и в Гърция, Албания, Сърбия, Черна гора, Македония и Румъния. Той сътрудничи и на други английски списания, пишейки разнообразни материали за живота на Балканите. Автор е и на няколко от статиите за Балканите в Енциклопедия Британика.
Освен че е уважаван коментатор на събитията в региона, Баучър се включва активно в политиката на Балканите и действа като посредник при деликатни преговори, найизвестните от които са формирането на Балканския съюз между България, Гърция, Черна гора и Сърбия през 1912 г.
Въпреки че самият той твърди, че е направил много повече за Гърция, отколкото за България, няма съмнение в любовта на Баучър към България и във възхищението му от нейната природа, култура и хора. Поетичните му описания на Велико Търново и Рила остават сред най-добрите портрети на България на английски език.
След Първата световна война Баучър заминава за Париж на свои разноски, за да се опита да защити интересите на България на Парижката мирна конференция, но не успява да постигне целта си. През 1920 г. се завръща в София, където възнамерява да се пенсионира. След по-малко от месец, няколко дни след 70-ия си рожден ден, той почива. Отдадени са му държавни почести в софийската катедрална църква и хората изпълват улиците, докато погребалната процесия се отправя към Рила. Там, точно над пътя към манастира, е положен по негово собствено желание - почит, неоказвана дотогава на чужденец. Българската държава издава серия от марки в негова чест и той става първата личност не от кралско потекло, изобразена на българска марка. Днес един от главните софийски булеварди носи неговото име, а на сградата в центъра на града, където е живял, има паметна плоча, посветена на "искрения приятел на нашия народ и радетел за българските национални интереси".
|
|
| За повече информация за Джеймс Баучър посетете www.bourchier.info |
|
| горе |
|
|
|
|
