 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.33, бр.5, година XV, 2008г. |
|
|
С длан върху Дъблин |
|
|
| Огнян Георгиев |
|
След седмица в Дъблин научаваш или си припомняш, че и животът, както и чаят, е добре да бъде подправен с craic*, за да носи удоволствие и на тялото, и на душата.
*craic - забавление (ирл.)
Странно е да пристигнеш в Ирландия със самолет. Сякаш преодоляваш за час това, което е било изконна ирландска характеристика векове наред -отделеността. Ирландия е остров във всеки смисъл на думата и се намира между Европа и САЩ далеч не само географски. Тя е съумяла да е едновременно и по-американска, и по-европейска от съседна Великобритания. Летището в Дъблин е изненадващо малко за центъра на една развита икономика, която е американското предмостие към Европа и е домът на най-големия нискобюджетен превозвач на Стария континент - "Райънеър".
Именно в контрастите на Дъблин обаче изпъква най-добре образът на нова
Ирландия. Контрастът между 7-ия финансов център на Европа и градa с ниски сгради с тухлени фасади в стил XVIII век; между почти нереално спокойния център с пешеходни
зони и огромните, продължаващи с часове задръст вания по входните артерии на столицата; между небрежно-безгрижния вид на всички по улицата след определен час и цените в заведенията, които гонят размерите на еднодневна българска надница. На кръстопътя на световния бизнес Ирландия сама се определя като най-глобализираната страна в света. Но сред френските и австралийските вина, полските и китайските работници, американските SUV-та, "Бъргър кинг" и плазмените телевизори откривам, че романтичната представа за Зеления остров вирее все така необезпокоявана.
Пристигнах с убеждението, че Ирландия е U2, танци, уиски и лошо време. Тъй като Боно явно рядко се задържа в страната, ирландските танци не са разпространено занимание в пъбовете, а и нито веднъж не валя, бях доволен да разбера колко приятно за откриване място е Дъблин. От прозореца на хотела ми се виждаха няколко огромни плаката, канещи на експозицията на Уилям Йейтс. Докато минавам по улицата под тях, се сещам за обосновката на Кралската академия на Швеция, когато присъжда на поета Нобеловата награда за литература през 1926 г.: "За неговата винаги вдъхновена поезия, която изобразява с помощта на висока артистична форма духа на една цяла нация."
Всъщност как се изобразява духът на нация, която за половин век има четирима Нобелови лауреати за литература? Математически погледнато, това значи, че на всеки милион ирландци се пада поне по един брилянтен автор -горе-долу колкото четирилистни детелини се падат на един милион ирландски "шамрока". Може би именно това е, което прави Дъблин малко по-особен град. В дните, които прекарвам там, минавам покрай две от къщите на Оскар Уайлд, още няколко на Джеймс Джойс (те, изглежда, са безброй), попадам на скулптурна експозиция, посветена на Бърнард Шоу, на литературен фест под името "Самюъл Бекет" и на плакат за предстоящо шоу в местен клуб на Шиниъд О'Конър. Като прибавим монумента на Уелингтън - човекa, победил Наполеон, след няколко дни в този град почти ти идва да повярваш на ирландците, които над халба бира неуморно твърдят, че всичко стойностно идва от техния остров. Включително тъмната бира.
А най-известната ирландска тъмна бира е превърнала някогашната си фабрика в световен център за фенове. Фабриката "Гинес" е номер 1 в листовките "Топ 10 на местата, които да посетите в Дъблин". Поради размерите си тя изисква доста повече време, отколкото бихте отделили на подобна атракция. След като разберете от какво се прави тъмното пиво, минете през "тестовата лаборатория" за една бърза и оставите своето послание към света на специално табло, ви чака най-големият подарък. На върха има бар с 360 градусова гледка към Дъблин - градът се открива като
на длан, тъй като почти липсват високи сгради. На няколко от стъклата има кратки цитати от известни произведения на ирландски автори и ми отне 10-ина минути да разбера, че ако застанете в центъра на бара (докато си чакате Гинес-а, примерно), тези фрази придобиват смисъл: всяка от тях описва конкретно място в Дъблин, което се вижда точно до цитата. Забележително хрумване - прилича на разходка с бира в ръка.
Естествено, след като отделям време на едната ирландска страст - бирата, не може да не отделя и на другата, чието бащинство те продължават да си оспорват с шотландците. В случая най-удобна стартова точка е старата дистилерия на "Джеймисън", където, освен че ми обясняват накратко как се прави уискито, проверят как го приемам и накрая ми връчват грамота за "дегустатор на ирландско уиски" (не носи привилегии в никой бар по света, но стои добре на стената).
Разбира се, с оглед на новия си статус имам пълното основание за тур по местата за дегустиране. Тъй като преобладаващото време на острова е дъждовното, не е трудно да се разбере защо найпопулярното място там са пъбовете. Накратко казано, истинският ирландски пъб явно представлява много хора на малко място, без достатъчно места за сядане, с неограничени количества бира и уиски, приятна музика и "Скай спортс". В Дъблин например има над 1000, но определено си заслужава посещението в "Темпъл бар". Така се нарича централният район, съставен почти изцяло от барове и пъбове, готови да ви посрещнат по всяко време. Освен очевидните предимства на място, което има повече канелки за бира, отколкото посетители, "Темпъл бар" е близо до пешеходните търговски зони на Дъблин, а те също си заслужават разходката, макар дори сувенирите там да са безбожно скъпи. Ако страстта ви не е шопингът, а историята, то на разположение са най-известният университет на острова - "Тринити колидж", няколко катедрали (в една от които се пазят британски бойни знамена от Кримската война), както и градината зад парламента, в която се помещават националната галерия, националният музей и природонаучният музей. Всъщност последният е малка стара сграда със зашеметителна колекция от всевъзможни животни вътре. От висящия на тавана скелет на огромен кит, през жирафите и носорозите до малките африкански насекоми, наследството на ирландските зоолози, пътували на британски разноски по света, си заслужава да се види. На ъгъла на същата улица, която разпознах и от клип на U2, се намира родният дом на Оскар Уайлд. Табелката е поразително скромна, но в градината срещу нея има прекрасна статуя на Уайлд, излегнал се върху камък, с типичното му насмешливо изражение. Тъй като това вероятно е единственият път, когато ще мога да прегърна за спомен един от най-известните световни писатели, се възползвам с удоволствие.
"Пия, за да държа разделени тялото и душата", пише на колоната с Уайлдови афоризми отсреща. Животът, казват пък ирландците, е като чая - какъвто си го направиш.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
