 |
|
| ВЯРА |
стр.47, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
Черната Мадона от Ясна гора - кралицата на Полша |
|
|
| Горан Благоев, БНТ |
|
Полската анимационна школа е истинско предизвикателство за ценителите на рисуваното изкуство. Изящните и артистични филми на полските художници традиционно обират лаврите на световните кинофестивали с необичайните си визуални послания, вглъбеното проникване в дебрите на подсъзнанието или с острите щрихи на сатирата. Всъщност думата “школа” не изразява съвсем точно многообразието на полската анимация. Извън общата национална принадлежност, тя се състои от изключително самобитни таланти, всеки от които притежава уникален личностен стил. Едно обаче е общото - зашеметяващата визуална стихия, от която се ражда мистерията на високото изкуство.
От векове поляците възлагат на нея надеждите си за спасение от беди и за победа. Чудотворното изображение на Света Богородица Ченстоховска, известна и като “Черната Мадона” имат за втората по значимост светиня след мощите на Св. Петър в Рим..
Историята й, подобно на други чудотворни образи, е забулена с мистика. Преданието я свързва с една от иконите, рисувани от апостол Лука още докато Божията майка е била жива - т. е. изображението пресъздава нейни портретни черти. Но тъй като отдавна е известно, че зографските умения на Св. Лука се появяват в християнски предания чак от VIII в., по-правдоподобна изглежда версията, че иконата е византийска и след неколковековни странствания попада в Полша. Разбира се, и тук историята и легендите се преплитат.
Интересно е да се отбележи, че Ченстохова е било първото поселение на река Варта по течението й от извора нататък. По тази река е бил единственият път на север и оттук през IХ в. са минавали при мисионерските си пътувания до Великоморавия светите славянски първопросветители Кирил и Методий. Според някои изследователи иконата е донесена именно от тях - за да имат Богородичния благослов постоянно в своите просветителски подвизи и Майката Божия да простре закрилата си над славянските народи, на които солунските братя носят светлината на Евангелието.
Според друга версия иконата на Св. Богородица е донесена в Киев от византийската принцеса Анна, сестра на император Василий II, която е омъжена за киевския княз Владимир - покръстителя на Русия. По-късно иконата попада в църквата на княжеския замък в Белз (Западна Украйна). През ХII в. по време на едно от многобройните татарски нападения над руските земи Белз е обсаден. Вярвайки в закрилата на Св. Богородица, обсадените изнесли чудотворното й изображение на крепостните стени, за да брани града. Една татарска стрела обаче пронизала лика на Божията майка. От “раната” на иконата потекла кръв и това смаяло защитниците. Но станали още по-смаяни, когато над града се спуснала гъста мъгла - тя обгърнала татарите и предизвикала истински хаос сред тях. Объркани в мъглата, те започнали да се избиват един друг и мнозина загинали, а тези които оцелели, избягали, панически. Така Божията майка спасила Белз.
През 1377 г. княз Владислав Ополски, в чийто владения се намирал Белз, наредил иконата да бъде взета и пренесена в столицата му Лвов. Преданието разказва, че когато изпълнителите на княжеската заповед дошли да вземат чудотворния образ, ги обхванала голяма боязън и успели да го изнесат от храма едва след дълга, коленопреклонна молитва. Междувременно Владислав се отказал от наместничеството над украинските земи и решил да се оттегли в своите владения в Полша. През 1382 г. - пет години след като донесъл иконата от Белз в Лвов, той решил да я пренесе отново - този път в своето Велюнско княжество. Това щяло да се окаже последното пътуване на чудотворния Богородичен образ.
По пътя към своя замък, намирайки се вече във владенията си, княз Владислав Ополски достгнал на 9.VIII.1382 г. селцето Ченстохова на брега на река Варта. Тъй като се свечерявало, владетелят решил да пренощува на лагер край селото. Иконата оставил за през нощта в селската църква “Успение Богородично”. Kогато на сутринта носачите на иконата дошли да я вземат, те не могли да я помръднат от мястото й. Така Божията майка дала знак, че иска да остане в това бедно селце. Един месец по-късно Владислав дарил със специална грамота енорийската църква на Ченстохова и монасите, които обитавали намиращата се в близост Ясна гора. Не след дълго скромната селска църква била съборена и на нейно място князът издигнал голям каменен храм, в който и досега се намира образът на Св. Богородица Ченстоховска.
През 1430 г. по време на религиозните безредици в Централна Европа хусистите, които въстанали срещу Kатолическата църква, обсадили манастира на Ясна гора и прогонили монасите. Заедно с други скъпоценности те плячкосали и чудотворния образ. Но не им било съдено да я отнесат. Kолата, на която била натоварена иконата, затънала в блатиста местност недалеч от манастира. Безуспешни били опитите да я избутат от тинята. Тогава един от хусистите изхвърлил иконата, която се намирала най-отгоре в колата. Чудотворният образ се разбил на три части, но ликовете на Младенеца и Майка Му останали невредими. Друг от грабителите решил да довърши започнатото и започнал да сече иконата със сабя, оставяйки дълбоки прорези върху лицето на Св. Богородица. От “раните” на иконата потекла кръв - на мястото, където капките паднали на земята, по-късно избликнал целебен извор, осветен от кръвта на Божията майка. Kощунството на грабителите не останало ненаказано - тялото на един от тях започнало да се подува, на друг се вдървила ръката, трети започнал да губи зрението си. Обхванати от ужас, хусистите изоставили иконата и избягали. Монасите, които наблюдавали от разстояние страшната сцена, отишли при колата, изчистили иконата от тинята, склобили парчетата й и тържествено я върнали в храма.
В средата на ХVII в., по време на шведско-полската война, шведски войски обсадили Ченстохова. Монасите междувременно изнесли иконата от Ясногорския манастир и я скрили в една обител в Силезия. Макар че светинята не била на своето място, Божията майка не престанала да го закриля. Шведите завладели почти цяла Полша, но така и превзели Ченстохова. Kогато през 1656 г. иконата била върната обратно в своя манастир, поляците я посрещнали с благодарност за върховната й защита над Ченстохова. В специален манифест крал Ян Kазимир провъзгласил Св. Богородица за “Kралица на Полша”. Няколко десетилетия по-късно - през 1717 г., иконата е “коронована” - върху главите на Божията майка и Младенеца са поставени корони, изпратени от папа Kлимент ХI. С този акт окончателно и тържествено се признавала изключителната важност на иконата, притежаваща способността да проявява Божествената сила, като твори чудеса. От този момент “Св. Богородица Ченстоховска” била призната за чудотворна в целия католически свят.
През ХХ в. култът на иконата се разпространява особено силно сред католиците през понтификата на папа Йоан Павел II. При посещенията като глава на Римокатолическата църква в родната си Полша той не пропуска да се помоли и пред чудотворния лик на Божията майка от Ченстохова.
Още от времето, когато шведите не успяват да превземат Ясна гора, светинята от Ченстохова е символ на съпротивата на полския народ срещу всеки нашественик. През януари 1945 г. при хитлеристкото отстъпление от Полша части на СС минират църквата на Ясногорския манастир. Разузнавачи от настъпващите в района подразделения на Червената армия научават за това и в обителта е изпратен специално обучен сапьор. С помощта на бригада от монаси той успял да изкопае и обезвреди 36 авиобомби. Братството на манастира отправило благодарствена молитва към Божията майка, че и този път запазила своята обител от унищожаване. Особено интересни са документалните спомени на един от очевидците - кореспондент на в. “Правда”, който попада в Ченстохова като придружител на офицера, натоварен да ръководи операцията по разминирането. Възпитани в типичия съветски атеизъм, двамата приели с насмешка разказите за способността на чудотворния образ да се преобразява. Една вечер, след като манастирът е разминиран, един от монасите ги завел пред иконата. Ето какво пише в спомените си съветският кореспондент:
“Образът на Мадоната, това въплъщение на непорочна младежка красота, се среща по всички храмове на християнския свят. Сред тях Ченстоховската Богомайка е най-обикновената - уморена, немлада жена с тъмно, изтощено лице, притискайки към себе си сякаш не син, а внук. Аз просто не разбирах, къде се крие силата, която от векове привлича към нея потоци от поклонници...
- Гледайте я, гледайте я и не мислете за нищо. Забравете къде сте, кои сте и за какво сте. Просто стойте и гледайте - посъветва ни отец Сикст, който ни доведе пред иконата.
Ние се опитахме да се вслушаме в съветите му. Но въпреки желанието ми, всевъзможни мисли за войната ме връхлетяха. Но умората започна да казва своето. Започнах да задремвам. Но какво е това? Отворих очи. Лицето и ръцете на Богородица сякаш бяха покрити с мъгла, а после от мъглата започна да се появява друго лице - красиво и съвсем младо. И ето - съвсем друг образ ни гледаше от искрящия брилиянтен обков. Големи, бадемовидни очи ни гледаха някак изумено...”
Поколения поляци вярват, че Св. Богородица от Ченстохова спасява по чудодеен начин страната им от външни и вътрешни опасности. През 1980 г., по време на голямата стачка на “Солидарност” в гданската корабостроителница протестиращите окачват върху затворените врати големи плакати с изображенията на Св. Богородица Ченстоховска - знак, че се надяват на нейната закрила. Докерите започват своя протест в съвсем не случаен ден - 14 ангуст, навечерието на празника Успение Богородично (Голяма Богородица). Kогато на следващата година комунистическата власт обявява военно положение в страната, Ясногорският манастир се превръща в убежище за всички противници на тогавашния режим. И в тази борба поляците отново възлагат надеждите си за победа на “Черната Мадона”.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
