 |
|
| СВЯТ |
стр.34, бр.5, година XI, 2004г. |
|
|
ЛАПЛАНДИЯ - ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ |
|
|
| ЦВЕТАНКА ГЮРОВА |
|
 Полярният район е като безкрайно поле на конфликт между тъмнината и светлината.
Слънцето започва да се издига на небето, когато пролетта си отиде. В началото то е като блед спомен от миналото, докато в средата на лятото не пада на хоризонта. Това е в началото на прочутите полярни дни, когато природата се опиянява в празненството на природата. Тогава птиците пеят непрестанно, животните се грижат за своите новородени, а хората прекарват безкрайните дни почти без сън.
През зимата природата лежи като мъртва под дебелия сняг и животът в Лапландия про-дължава с ритъма на вековните традиции, съхранили тази земя на контрасти - ту забулена в мрак, ту блестяща от светлина.
Снегът започва да вали през септември и за кратко време покрива земята на Лапландия. Реките и езерата замръзват буквално за една нощ, като дълбочината на леда достига до 1 метър. В тази рядко населена земя слънцето, земята и звездите се отразяват в снега и дават по-добра светлина, отколкото в гъсто населените селища.
Когато през март настъпи пролетната зима - лапландският пети годишен сезон, т. нар. каамос, обзети от “лапландска температура”, южняците пристигат тук. Оживлението е най-голямо по време на ски ваканцията, очаквана с голямо нетърпение от всички - малки и големи във Финландия, с нетърпението на човек, който иска да излезе навън след дългото очакване на изгрева. Тогава дните са все още къси. Затова пък северните светлини блестят на замръзналото небе като вълшебство, което човек вижда един път в живота си.
Финландска Лапландия е най-голямата и най-северната провинция на страната. Тя заема една трета от нейната територия и почти цялата е разположена зад Полярния кръг. Една част от земята е безплодна, а останалата е покрита с обширни гори - смърч и бор, прерязани от бързи реки. Тази област е
рядко населена - двама души на квадратен километър.
 Лапландците, които са дошли във Финландия, преди самите фини да се установят тук, са от различен произход. От 200 000 население на Фнландска Лапландия 4500 са саами, от които 600 са лапландци-сколти. Саамите живеят в най-северната част на Лапландия. Тя е привличала заселниците със своите природни богатства. Някога са я наричали Дивия запад на Севера поради богатите плодове на разнообразната є природата - огромни гори, чисти езера, пълноводни реки, диви планински върхове, златни находища в Танкавара и Леменйоки.
Преди приемането на християнската вяра лапландците са считали за свещени някои езера, хълмове и необикновени пейзажи. Старите лапландци са обожавали фигурите от дърво и гигантските изправени камъни. С приемането на християнството в Лапландия много от постоянните камъни, магическите барабани и фигури на риболовни богове са били унищожени. За щастие и в това столетие те се появяват тук и там, доказвайки, че вярата на лапландците в старите богове е дълбоко вкоренена. Знае се, че те са съхранили поне 70 “магически барабани” - най-старата религиозна реликва на лапландците, доказвайки, че те са упорит народ, който в историческото си развитие е успял да съхрани своята култура жива и силна, благодарение на многобройните търсачи на всичко онова, което е свързано с корените им във вековната борба за оцеляване.
В малка дървена къщичка в края на град Инари ни посреща Петери със своя магически барабан и красив лапландски костюм. Малката стая е изпълнена с негови творби. “Лапландското ръчно творчество винаги е било неразделна част от живота на лапландците” - разказва Петери. “То е свързано с нашата култура, с начина ни на живот. Това е една прастара традиция. Лапландското изкуство, неговите характерни мотиви се прилагат преди всичко във вещите, с които си служим в ежедневието и които лапландците винаги носят със себе си. Както знаете, продължава Петери, те не са живели на едно място в зависимост от условията на живот и поминък, като са вземали цялото си богатство. Така правим винаги, когато пътуваме. Разбира се, лапландското изкуство днес може да се види в сувенирите, които продължаваме да изработваме и имат много тясна връзка с миналото. Например лапландците са подарявали ценни ръчно изработени вещи на шведския крал или на руския цар, когато са се обръщали към тях за съвет.” От естествени материали Петери създава естествени форми, с приложна стойност и свой собствен почерк и това определя истинската цена на всичко, което излиза от ръцете на самобитния майстор. Петери не приема поканата да премести ателието си в ски центъра “Сариселкя”, защото е убеден, че ще прекъсне корените си и ще се чувства неудобно.
Съвременното развитие промени природната среда в Лапландия, но в тези земи все още могат да се намерят райони с девствена природа.
Тук е най-големият горски резерват в Европа, който получи името си на дългогодишния президент на Финландия Урхо Кекконен в деня на неговата 80-годишнина.
Лагерните огньове още се вият в нежните гори на Лапландия. Танцуващите пламъци сушат мокри дрехи, затоплят обеда или кафето. Някога жителите на този девствен край са могли да запалят огньове там, където поискат. Днес правилата за движение и действия в Лапландия са много строги. Много често собственикът на гората е представител на местните горски власти, а това вече определя поведението на всеки. С голямо внимание и акуратност лапландците се отнасят към запазването на природните богатства, защото тук всичко расте бавно и красивите 100-годишни борове трябва да останат и за следващите поколения.
В миналото Лапландия е била неизчерпаем източник на легенди и приказки за девствената природа и живота на хората тук. Днес приказките нямат тази искра, която са запалвали певците от старите времена. Легендите за езерото Инари, около което са живели лапландците през лятото, оживяват в безкрайната белота на замръзналото през зимата езеро и така прочетеното в книгите остава бледо описание пред чистите форми на девствената природа. Езерото е дълго 80 км. Има 3000 острова в кристално чистите му води.
Водният басейн Инари, който обхваща един район, по-голям от самото езеро Инари, е бил винаги специална част от Финландска Лапландия. Коренното население - лапландците, са предимно рибари и ловци. Те са водели номадски живот - всяко семейство е имало няколко обитаеми района и са ги сменяли според сезона. Лятното жилище е било място за риболов на брега на езерото Инари. През зимата са се премествали навътре в гората в търсенето на дивеч. Еленовите стада се появяват в северните планински райони много по-късно. Сега във Финландска Лапландия има 200 000 елени, а стотици са семействата, за които еленовъдството е основен поминък.
Инари е градът, в който отседнахме. Инари е и името на общината - най-голямата по площ във Финландия - 17 000 кв. км. От живеещите тук 7200 души 1200 са лапландци от племето саами. Модерната цивилизация е достигнала и до Лапландия, но трябва да признаем, че тук тя няма този ефект върху ясно отличаващия се лапландски ритъм на живот. Изяществото на архитектурния проект на новата поликлиника в този град е в удивителен синхрон с възможността и акуратността да бъдеш прегледан със съвременна апаратура от извикания по спешност очен лекар, или да вземеш ключа от собственика на магазина, в който екскурзоводът на екипа взема аспирин, оставя парите в касата и естествено веднага връща ключа там, откъдето го е взел. А краткото ни запознанство със семейство Падар бе толкова естествено, че разстоянието загуби реалните си измерения.
Семейството има 200 елени, които са сравнително далеч от къщата. През пролетта, когато снегът омекне, ги пускат в обширно оградено пасище. Те раждат своите малки през май. След 15 юни ги пускат да се разхождат на воля, обикновено в територията на едно еленовъдно стопанство, но комарите ги принуждават да се събират понякога - разказва Унто Падар, за когото от 17-годишна възраст еленовъдството е професия. Събирането на елените става с настъпването на зимата, когато завали сняг и може да се кара моторна шейна. Може ли елен да изчезне - попитахме нашия домакин. Да, ако го изядат диви зверове или умре от болест, но не е възможно да се изгуби, защото ако отиде по-далеч, ще попадне в друго стопанство и ще бъде върнат.
Надбягването с елени е ставало на религиозни празници, когато роднините са се събирали в града, за да се видят и отидат заедно на черква. Това е много сериозна работа, свързана с материални разходи и време за подготовка на елените. Не е така лесно да накараш елена да се подчини на твоите команди по време на състезанието, затова и успехът е сладък - споделя с оживление Унто Падар. Състезанията започват от декември и докато се стопи снегът всяка неделя, а понякога и в събота еленовъдите изпробват своите умения в този традиционен за Лапландия спорт. В гостната са подредени почти стоте награди, които нашият домакин е получил през последните години за това, че е имал хубави елени за впряг. Разбира се, еленовъдството не е достатъчно за издръжката на семейството, което има 3 деца и затова той и съпругата му се занимават с обслужването на туристи, а през лятото и с риболов.
На бара в хотела пред погледа ни се оказаха портретите на лапландски златотърсачи - ветерани. Така и не разбрахме кой е художникът, но бяха като истински. Но най-истинският ни очакваше с чаша водка в ръка на традиционния стол и погледите ни започнаха да шарят към портретите и възрастния човек със златотърсаческа брада и уморен поглед. За наша най-голяма изненада той помнеше точната дата, когато е отишъл да търси злато в Леменйоки на 13 май 1950 г., една година след първия му едногодишен опит в Совайоки. И днес отекват в ушите ми думите на този човек, изречени в отговор на въпроса ми какво го е привличало в тази работа: “Ами, всеки знае вкуса на черния хляб. От нещо трябва да се живее.” Най-големият му успех е 35 грама злато. Освен най-хубавият му спомен, това е и една добра печалба, въпреки че по това време цената на златото е била сравнително ниска. Пенсията му стига за прехраната, но живее сам. По време на нашата среща той бе най-старият от ветераните, а те са стотина. Търсенето на злато в Лапландия продължава и в наши дни, но спомените на ветераните са като приказки за приказни неща с блясъка на благородния метал, от който финландските майстори днес изработват уникатите “Лапония” с лапландски чар и изящество.
В ски центъра “Сариселкя” те посрещат уникатите “Лапония”, но в бяло. Така красиво заскрежени бяха електрическите стълбове на това безкрайно бяло и ветровито място, намиращо се на 300 км от Полярния кръг. Малко са местата във Финландия за слалом и дълго бягане със ски. “Сариселкя” е едно от тях. Тук времето се променя често - ту грее слънце след силен вятър, а през нощта снегът вали ли вали. Пистите са чисти, а скиорите по време на ски ваканцията, която финландците са си извоювали през март, са екипирани с ярки костюми, които в тази белота са радост за окото. Бели са и сибирските кучета, които теглят шейните по специални пътеки. Многобройни са хотелите, които приемат гости от Финландския юг.
Зимната приказка продължаваше в околностите на Рованиеми, административната столица на Финландска Лапландия. Градът е изпепелен в края на Втората световна война от отстъпващата немска армия и е построен отново по проект на известния финландски архитект Алвар Алто.
В настъпилата вечер на Полярния кръг цареше тишина след тържествата, по време на които Дядо Коледа и неговите помощници посрещат гости, отговарят на всяко детско писмо. Приемната му е тук, в Рованиеми, а детското царство - за неговите гости от цял свят по време на коледните и новогодишните празници, е сътворено от финландски творци в хармония с изящната простота на лапландската природа.
Ивало е най-северното летище на Финландия. Това е и първата спирка за голяма част от гостите на Лапландия, които отнасят спомена за докосване до корените на земята и изворите на живота, до чистотата на девствената природа и срещите с малки чудеса, които все още могат да се видят в Лапландия - през март да срещнеш Дядо Коледа с въдица в ръка сред белотата на дебелия сняг и да се питаш: ”Това той ли е?” “Да, аз съм, усмихва се той. Нали живея тук, в планината Тунтури.”
|
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
