 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Стефанос Стефану, правителствен говорител на Република Кипър
България и Кипър трябва да съхранят и доразвият традициите си
Кипърци с българско образование |
|
|
| |
|
Роден в Геролакос на 21.01.1965 г., където живее до турското нашествие през 1974 г. Понастоящем живее в Гери.
Кадър на Единната демократична младежка организация на левицата ЕДОН. Завършил е Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) в България (1984-1989), има диплома по специалността Политология.
Работил е като главен редактор на печатния орган на ЕДОН "Неолеа". През 1996 г. е избран за генерален секретар на ЕДОН и заема този пост до ноември 2001 г.
Напускайки ЕДОН, е назначен за специален съветник в кабинета на председателя на парламента Димитрис Христофиас. Заема този пост до назначаването му за правителствен говорител.
Женен е за Георгия Зинонос, имат две дъщери - Данаи и Нефели.
Kакви сходства и прилики в нравите и обичаите, ценностната система, традициите на българи и кипърци сте установили по време на престоя си в България и общуването си с българи?
- Между кипърци и българи съществуват редица сходства и прилики както в темперамента на двата народа, така и в тяхната култура. Този факт не би трябвало да ни учудва, той има своето обяснение. Според мен тези сходства се основават на географски и исторически фактори. Двете страни се намират в съседни райони - Кипър в Източното Средиземноморие, а България на Балканите - а имат и общи исторически съдби, като например четиривековното за едната и петвековно за другата страна робство в рамките на Османската империя. Също така религията, като част от културата и традициите на един народ, е изиграла своята роля за придобиването на сходства в културно отношение, в нравите, обичаите.
Както кипърците, така и българите са гостоприемни, отворени към чужденците. И двата народа обичат да се наслаждават на живота, независимо от несгодите, а имат и развито чувство за обществена солидарност и колективизъм. Израз на това е традицията, съществуваща както в Кипър, така и в България, радостите и скърбите да се превръщат в преживяване на един по-широк социален кръг, на общността, на микрообществото. Разбира се, тези характерни черти са подложени на все по-силен натиск от съвременността, но нашите общества би трябвало да ги съхранят, защитят и доразвият.
- Какво ви е дало следването в София в по-нататъшната Ви кариера като политик и формирането Ви .ато професионалист, занимаващ се с обществени науки?
- Най-напред за пореден път бих искал да изкажа голямата си благодарност към България, тъй като страната и нейният народ ми дадоха възможността да следвам със стипендия в София. През петте години на моето следване - от 1984 до 1989 г., преживях прекрасни моменти, белязали ме неизличимо и дали начертанието на живота ми. Следването в България ми даде здравата основа на научното познание, за да мога да дам своя принос към общественото битие. Считам, че значителна част от цялата ми политическа кариера - от кадър на Младежката организация на партията АКЕЛ до неин генерален секретар, след това като специален съветник на тогавашния председател на парламента, а днес като правителствен говорител - аз дължа на научната квалификация, придобита по време на следването ми в България.
- Как оценявате развитието на българо-кипърските отношения от основаването на независимата Кипърска държава до днес? Има ли неизползвани възможности за разширяване на сътрудничеството между двете страни?
- От основаването на Република Кипър отношенията й с България са се развивали динамично на различни нива. Доказателство за динамичното развиване на тези връзки е големият брой кипърски студенти, следвали и продължаващи да се образоват в български вузове, множеството български спортисти и особено футболисти, състезавали се и състезаващи се в кипърски отбори (днес броят им е понамалял), а в наши дни и големият брой български граждани, работещи в Кипър.
Винаги съществува поле за развиване на отношенията. Официалното посещение на президента на Република Кипър г-н Христофиас в София, както и заплануваното официално посещение на президента на Република България г-н Първанов в Никозия дават нов тласък за по-нататъшното развитие на традиционно много добрите ни връзки.
- Кипър е страна със сух климат и е изправена пред проблем с водните ресурси. Същевременно от енергийна гледна точка тя зависи от използването на петрол и петролни продукти. Какво се предприема в Кипър за справяне с проблема с водните ресурси и енергийния проблем?
- Наистина в Кипър преобладават конкретни климатични условия, които споменахте. Дори през последните години, вероятно поради климатичните промени на планетата, Кипър преживя дълъг период на безводие и намалени дъждовалежи, предизвикал сериозни проблеми на засушаване и недостиг на питейна вода, тъй като язовирите бяха пресъхнали. Така ние, от една страна, сме длъжни да пристъпим интензивно към осъществяване на програмата за изграждане на станции за преработване чрез обезсоляване на морска вода, които са енергоемки и задвижвани с петрол, а от друга, следваме програма за лансиране и оползотворяване на алтернативни форми на енергия за намаляване на петролната енергийна зависимост. Сега например сме в процес на пристъпване към формиране на инфраструктура за снабдяване на Кипър с природен газ. Успоредно с това се подготвят програми за оползотворяване на вятърна и особено на слънчева енергия. Отбелязвам също така, че в сътрудничество с научна институция от световен мащаб Кипър развива авангардна експериментална програма за функциониране на станция за обезсоляване на морска вода със слънчева енергия. С помощта на тези програми се стремим да освободим Кипър от зависимостта на водните ресурси от прищевките на метеорологичното време, а от друга страна, полагаме усилия да намалим зависимостта си от петрола, който между другото замърсява и околната среда.
- Вие познавате България от доста години. Какво мислите, че е спечелила и какво е изгубила страната вследствие на промените, настъпили през последните 20 години?
- Трудно е да давам оценки за това какво се е променило в България през последните двайсет години. Това е така, защото от 1989 г., когато завърших следването си в София, съм посетил страната само веднъж като член на делегацията за официалното посещение на президента на Република Кипър. Следователно нямам достатъчно впечатления, за да мога да правя сравнения. Длъжен съм обаче да призная, че по време на краткодневния ми престой в България през октомври миналата година установих, че България е позагубила спокойствието, характерно за хората тук. Сега темповете са по-забързани и очевидно натискът и стресът са по-големи от времето, когато бях студент във вашата страна.
|
|
| Интервюто взе и преведе от гръцки: Здравка Михайлова |
|
| горе |
|
|
|
|
