 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.11, бр.4, година XV, 2008г. |
|
|
Н. Пр. Сержан Абдъкаримов, временно управляващ Посолството на Р Казахстан в Р България, пред сп. "Европа 2001"
Заинтересовани сме от развитието на сътрудничеството с България |
|
|
| |
|
 |
Сержан Оралбаевич Абдъкаримов
Роден на 11 май 1976 г. в гр. Караганда, Република Казахстан. През 1998 г. завършва Алматинския държавен университет "Абай", специалност Международни отношения, а през 2002 г. - Дипломатическата академия към Министерство на външните работи на Руската федерация, специалност Световна икономика. От юли 1998 г. е референт в III департамент на Министерството на външните работи на Казахстан. От август 1999 г. до август 2000 г. е аташе към посолството на Казахстан в Република Корея. От септември 2000 г. до юли 2002 г. - обучение в Дипломатическата академия на МВнР на Руската федерация. В периода септември - ноември 2002 г. е втори секретар в Управлението на международните икономически организации към МВнР на Казахстан. От ноември 2002 г. до януари 2004 г. е втори секретар в посолството на Казахстан в Австрия. Назначен е като първи секретар в посолството във Великобритания за периода от януари 2004 г. до август 2005 г. От септември до декември 2005 г. е директор на Департамента за информационно-аналитични работи и прогнозни оценки към МВнР на Казахстан. От декември 2005 г. в продължение на две години е директор на Департамента за Европа и Америка към МВнР на Казахстан, а от декември 2007 г. е директор на Департамента за Европа към същото министерство. От 8 юли 2008 г. е временно управляващ посолството на Република Казахстан в България.
Владее руски и английски език. Женен, с две деца.
Бихте ли ни разказали за състоянието на казахстанско-българските отношения и перспективите пред тях?
- На 5. 07. 2007 г. се навършиха 15 години от установяването на дипломатически отношения между Република Казахстан и Република България. В периода на сътрудничеството между двете държави е създадена адекватна договорно-правна база в областта на търговията, туризма, селското стопанство, инвестициите, данъчното облагане и др.; осъществи се и се планира размяна на делегации на високо и най-високо равнище. В скоро време се очаква посещение на президента на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев в България.
Искам специално да подчертая, че в Казахстан разбират важната роля, която България може да играе поради геостратегическото си положение на Балканите, в контекста на реализирането на политиката ни на диверсификация на начините за транспортиране на казахстански енергийни ресурси и други стоки на световните пазари.
През 2007 г. президентът Н. Назарбаев в годишното си обръщение към народа на Казахстан отбеляза необходимостта да се засили сътрудничеството на страната с пазарите в Русия, Китай, Централна Азия, Каспийския и Черноморския регион. За да се използват предимствата на регионалното развитие, е необходимо да се осигури по-дълбока и взаимноизгодна интеграция на страните от региона, а също формиране на динамичен пазар в зоната на Каспийско и Черно море.
Казахстан се интересува от българския опит при провеждане на икономически реформи, внедряване на общоевропейските стандарти както на равнището на държавния сектор, така и в сферата на дребния и средния бизнес. Ние сме заинтересовани от развитието на сътрудничеството с България в научно-техническата област, включително и при подготовката у вас на професионално-технически кадри за Казахстан. Във връзка с това ми се ще да отбележа, че в момента български специалисти в сферата на нефтодобива работят на находищата на въглеводороди в западните райони на нашата страна.
Надяваме се, че участието на България като член на ЕС ще се отрази на по-ефективното решаване на редица въпроси в областта на многостранната политика, свързана със сътрудничеството в организации като ОССЕ, ЕС, НАТО и др. В духа на партньорските си взаимоотношения Казахстан и България вече постигнаха съгласие по въпроса за председателството на нашата страна в ОССЕ през 2010 годна, за приемането на нашата страна в Световната търговска организация, оказаха си взаимна подкрепа относно членството в икономическия и социален съвет на ООН и в Изпълнителния комитет на Световната туристическа организация, както и за одобряването на Астана за домакин на 18-та сесия на Генералната Асамблея на тази организация през 2009 г.
- Каква роля е отредена на културното сътрудничество между Казахстан и България?
- На мнозина в чужбина Казахстан е известен най-вече като страна, богата на природни ресурси, докато самобитната култура на народа ни си остава непозната поради всеобщата неосведоменост. Във връзка с това ще отбележа, че провеждането на културно-имиджеви мероприятия е едно от приоритетните направления в работата на нашето посолство, защото те дават възможност българската общественост нагледно да се запознае с многообразната култура на Казахстан, с традициите на казахския народ и по-добре да разбере светогледа му. Смятам, че нито една държава, дори най-влиятелната в политическо и икономическо отношение, не е в състояние да удовлетвори изискванията и потребностите на гражданите си, ако не се обърне към световното културно наследство, към духовните достояния на другите страни и народи. В Културния фонд на посолството вече има такива мероприятия като издания на български език на книгите "Номади", "Ние, народът на Казахстан", "АЗиЯ", фолклорно-естраден концерт на казахстански артисти и национални колективи под наслов "Съвременни етнокултурни мотиви от Великата степ", изложба на известния казахски художник Ерболат Толепбай, на която бяха показани над 50 платна, отразяващи миналото и настоящето, усещането за живота, знанията и дълбокото разбиране на философията на своя народ, непоклатимите основи на нравствените ценности на казахското общество. Освен това българските зрители имаха наскоро възможността да се запознаят с казахстански филми: "Номади", "Монголец" (номиниран за "Оскар"), "Курак-Корпе" и френско-германско-казахската копродукция "Улжан".
Всички тези успешни проекти бяха реализирани под ръководството на моя предшественик Тимур Уразаев.
- На състоялото се на 29-30. 11. 2007 г. в Мадрид заседание на Съвета на министрите на страните, членки на ОССЕ, Казахстан беше избран да председателства организацията през 2010 г. Според Вас какви мерки ще предприеме Казахстан за активизиране дейността на ОССЕ?
- Искам преди всичко да подчертая и още веднъж да изкажа благодарност на българските ръководители за последователната им поддръжка на нашата кандидатура. Казахстан е за трансформиране дейността на ОССЕ в съответствие с интересите на всички страни членки и разглежда предстоящото председателство като добра възможност за "второ дихание" в отношенията между членките на организацията. Ръководството на Казахстан смята да насочи вниманието си към решаване на насъщните проблеми, свързани със сигурността и подпомагане диалога между културите и религиите, усилията за изравняване на новите разделителни линии в Европа, търсене на обединяващи фактори за страните от евроатлантическата и евроазиатската зона на задължения на организацията.
Нестабилната обстановка в Афганистан и Ирак принуждава световната общност, включително и републиките от Централна Азия, да отделят особено внимание на въпросите за съвременните предизвикателства и заплахи за сигурността. Не е тайна, че всякакви неконтролируеми процеси в региона пряко се отразяват на обстановката в цялото евразийско пространство. Предвид това Казахстан апелира за активизиране дейността на ОССЕ не само в евроатлантическото пространство, но и в региона на Централна Азия.
- От 29. 06. до 3. 07. т. г. в Астана се състоя 17-та ежегодна сесия на Парламентарната Асамблея на ОССЕ, в която участваха над 400 делегати.
- В изказването си пред участниците в сесията президентът Нурсултан Назарбаев оцени провеждането на такъв представителен форум в Астана като признание за успеха на икономическите и политическите реформи в Казахстан като важна практическа стъпка, насочена към задълбочаване на сътрудничеството на ОССЕ с Казахстан.
Както подчерта държавният глава, нашето разбиране за демократичните процеси се основава на два принципни момента: първо, на съществуването на редица универсални принципи на демокрацията и второ, на съществуването на национално-културни особености, които трябва да се имат предвид при процеса на реализиране на тези универсални принципи. Казахстанският път към демокрацията е реалистичен сценарий, чиято ценност е в ефективното постигане на целта.
Потенциалът на казахстанската Конституция, която се основава на съвременния демократичен модел, ни позволява да осъществим няколко важни мерки за по-нататъшна демократизация на обществото.
Ние смятаме преди всичко да създадем правов механизъм, позволяващ ни да формираме парламент с участието на най-малко две партии.
Второ, ние сме в процес на създаване на благоприятни условия за държавна регистрация на политическите партии. Едновременно с това ние съзнаваме, че създаването на такива партии трябва изцяло да съответства на Конституцията на страната.
Трето, струва ни се важно усъвършенстването на изборните процедури.
Четвърто, необходимо е да се премахнат излишните бюрократични бариери, регулиращи дейността на средствата за масова информация. Въпреки това държавата трябва да е сигурна,че дейността на медиите не нарушава човешките права, не подкопава религиозната и етническата толерантност и не представлява заплаха за сигурността на страната.
- Каква е същността на разработваната в момента по инициатива на президента на Република Казахстан Н. Назарбаев програма "Път към Европа"?
- Бъдещото ни председателство на ОССЕ стана една от причините за изработването на специална програма - "Път към Европа". Тя отразява заинтересоваността ни от по-широко взаимодействие с европейските страни в областта на енергетиката, транспортния транзит, трансфера на технологии, образованието, хуманитарното сътрудничество. Необходимостта от създаване на програмата бе породена от актуалността на задачите за вътрешното развитие на Казахстан, разработването на национални приоритети с европейска насоченост, приобщаването към европейския опит за интеграция и институционално-правни реформи, разгръщането на технологичното, енергийното, транспортното, търговското и инвестиционното сътрудничество.
Задълбочаването на всестранното сътрудничество с европейските страни е от стратегически интерес за Казахстан. Страните членки, на ЕС, на свой ред също обръщат особено внимание на сътрудничеството с държавите от Централна Азия и Казахстан. Консолидираната им позиция е отразена в документа "ЕС и Централна Азия: стратегия за ново партньорство", приет на срещата на върха на Евросъюза през юни 2007 г.
Основните направления за реализиране на програмата са:
- Развитие на взаимодействието с европейските държави в следните области: технологично сътрудничество, енергийно сътрудничество, в сферата на транспорта, в областта на системата за техническо регулиране и метрология, търговско-икономическо сътрудничество, взаимодействие в развитието на дребния и средния бизнес, сътрудничество в областта на качеството на живот, сътрудничество в хуманитарната област.
- Усъвършенстване на казахстанската институционално-правова база, като се използва позитивният европейски опит.
- Създаване на условия за председателството на Република Казахстан на ОССЕ през 2010 г.
- А как стоят нещата във Вашата страна с подкрепата за такава сфера, каквато е "икономиката на знанията"?
Съвременното образование и професионалната квалификация, формирането на основите на "интелигентната икономика", използването на новите технологии, идеи и подходи, развитието на иновационната икономика са сред главните приоритети на нашата държава.
Главен критерий за успеха на провежданата в Казахстан образователна реформа е постигането на равнище, при което всеки гражданин на държавата ни, след като получи подобаващо образование и квалификация, да може да стане търсен специалист в която и да било страна по света.
В момента правителството заедно с висшите учебни заведения извършва усилена работа за предоставяне на качествени образователни услуги на световно равнище в цялата страна, за създаване на действена система за акредитация и атестация на вузовете в съответствие с международните стандарти. Задължително условие на новия етап е приоритетното развитие на точните и инженерните науки в сферата на висшето образование.
Практически всички успешни съвременни държави, които активно са се интегрирали в системата на световните стопански връзки, са залагали на "интелигентната икономика". А за нейното създаване преди всичко е необходимо да се развива свой собствен човешки капитал.
За тази цел в Казахстан действа държавна програма "Болашак" (Бъдеще), същността на която е в предоставяне на безплатно образование по приоритетни специалности за 3000 най-добри казахстански студенти в най-известните световни университети. Кандидатите за тази програма се избират от специална държавна комисия по най-високи и прозрачни изисквания. В момента казахски студенти се обучават в елитни университети на 32 страни в света, в това число - в Оксфорд, Харвард, Кеймбридж, Сорбоната и много други.
През тази година в Астана започна строителството на нов университет от световно ниво. Той ще се сформира от клонове на водещи чуждестранни университети, които "диктуват модата" в своите специалности, по които вече няма да ни се налага да изпращаме студенти за обучение в чужбина. В този университет възпитаниците на "Болашак" също ще могат да намерят приложение за своите знания и сили.
Специалистите, получили образование по програмата "Болашак", стават основа на нова генерация управленски кадри, които се готвят да застанат на кормилото на реформите и управлението на държавата. Този процес вече тече. Например в администрацията на президента се трудят 10 възпитаници на програма "Болашак", при това някои от тях - на политически длъжности. Няколко десетки други, завършили по тази програма, успешно работят в администрацията на правителството, в министерствата, националните и чуждестранните компании. Според президента на Република Казахстан Н. Назарбаев в бъдеще точно те ще поемат отговорността за развитието на своята страна. "Болашак" е един от нашите най-важни "пробивни проекти", целящи формиране на конкурентоспособна нация.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
