архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
СПОРТ стр.54, бр.4, година XII, 2005г.
Младите хора и атлетиката - нов, печеливш шведски модел
Ингмари Фроман

Людмила Енквист спечели сърцата на шведите не само със спортните си постижения, но и с личното си мъжество.
   Успехите на Каролина Клюфт, Кайса Бергквист и Кристиан Олсон рязко повишиха интереса на шведските деца и тийнейджъри към атлетиката. След всеки шведски триумф любопитни, жадни за спорт, деца буквално щурмуват спортните клубове. Но веднаж влезли в клуба, възниква въпросът как да бъдат задържани в него. Как да убедите едно талантливо десетгодишно дете да продължи да тренира с години?
   Отговорът е: като предложите забавни, колективни занимания. Ако инвестирате в нов прилив на енергия, елитът ще се разрасне и ще покаже най-доброто от себе си.

СПОРТЪТ ТРЯБВА ДА НОСИ РАДОСТ



   Каролина Клюфт стана популярна в целия свят, когато спечели златен медал в дисциплината хептатлон на Световното първенство по лека атлетика в Париж през 2003 г. Публиката не само аплодира нейното феноменално постижение, но се възхити и от нейния неудържим ентусиазъм и завладяваща усмивка.
   Клюфт не е единствената, която смята, че спортът трябва да носи радост. Тази философия движи вече няколко години и нейният клуб “IFK Vaxjo”, превръщайки го в един от най-успешните атлетически центрове в Швеция.
   “Процентът на отпадащите би бил много по-висок, ако нашето обучение бе ориентирано само към спортното представяне - казва Хокан Видлунд, главен треньор на клуба. - Ние използваме игрови подход, за да преподаваме основни, съществено важни умения.”
   Идеята изглежда проста, но трябваше да се преживее голяма криза, за да се стигне до това прозрение. Преди едно десетилетие “IFK Vaxjo” беше един западащ клуб. Неуспешни инициативи го разориха финансово и на хоризонта се очерта неговият банкрут. Но което бе най-лошото, всички младежи, записали се в него, го напускаха един след друг. Задържаха се по няколко години, но после изгубваха интерес и се прехвърляха в други клубове.
   Ръководството на клуба се видя принудено да промени тактиката. То откри, че младите хора търсят да си намерят клубове преди всичко с цел да се забавляват там с приятели, а не защото очакват, че един ден ще спечелят златен олимпийски медал.
   Имайки това наум, клубът реши да обучава ръководители и треньори и да гледа по-надалеч в бъдещето. В центъра на вниманието ще бъде групата и всички ще тренират заедно. Клубът няма да подбира и отделя най-добрите от колектива, пренебрегвайки юношите с посредствен талант. Нито пък ще натоварва способните атлети толкова много, че те да се изтощят и да се откажат. Една положителна, предразполагаща атмосфера кара запалените спортисти да искат да останат в клуба, създавайки благодатна почва, в която действително талантливите членове да могат да се изявят максимално. Мотото на “IFK Vaxjo” гласи: “Широката база ще гарантира върха.”
   “Започваме полека със 7-годишните и постепенно засилваме тренировките. Едва когато станат на 16 и 17 години, им позволяваме да разкрият всичко, на което са способни - обяснява Хокан Видлунд. - Новият модел не доведе до по-малък брой елитни атлети; напротив - сега имаме много повече.”
   Този иновационен метод беше въведен през 1996 г., когато в младежката секция към “IFK Vaxjo” имаше между 50 и 75 активни членове. Няколко години по-късно клубът наброяваше над 400 активни членове, а днес броят им се е увеличил до 500.

ЗАРАЗЯВАЩИАТ ЕФЕКТ НА НОВИЯ МОДЕЛ


   Кризата в “IFK Vaxjo” през 90-те години на миналия век не беше единичен случай. Повечето атлетически клубове в Швеция биваха закривани. Те не бяха в състояние да задържат по-младите си членове и се затрудняваха да устоят на конкуренцията на по-новите спортове и други атлетически дейности, като руски хокей (банди) на закрито и скейтборд.
   “Един ден осъзнахме, че ако не предприемем действия веднага, Швеция ще се окаже без конкурентоспособни атлети в бъдеще” - казва Ролф Асплунд, отговарящ за младежките програми в Шведската атлетическа асоциация за аматьори.
   Асоциацията анализира успехите на новите спортове и стигна до извода, че трябва да промени подхода си, ако иска да привлече интереса на младите хора. Успехът на “IFK Vaxjo” се разчу и Асоциацията реши да възприеме неговия модел. Днес няколко големи клуба в Швеция работят на същите принципи.
   “В наше време атлетическите клубове трябва да предлагат на младите хора нещо много повече от перспективата да печелят. Всеки негов член трябва да има усещането, че е “важен за клуба” - обяснява Ролф Асплунд.

ФОКУС ВЪРХУ ГРУПАТА



   Може би рецептата за успеха на клуб “IFK Vaxjo”, описвана от Ролф Асплунд и Хокан Видлунд, според която фокусът върху групата трябва да замени “манталитета за правене на звезди”, звучи прекалено идилично. Наистина ли е възможно да станеш виден атлет, част от елита, без да прилагаш остри лакти и без състезателен инстинкт?
   Според Хокан Видлунд, дори Каролина Клюфт разчита и днес на старите си приятели от клуб “Vaxjo”, където продължава да тренира. “Сега, когато тя е световноизвестна и е обект на внимание, където и да отиде по света, групата има още по-голямо значение за нея. Да тренира с бившите си “съотборници” й осигурява стабилна, уютна среда, независимо че тя тренира много повече от останалите” - казва Видлунд.

ОБУЧЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛИ



   За да се създаде подходяща, топла атмосфера, са нужни всеотдайни ръководители и треньори, поради което Шведската атлетическа асоциация за аматьори оказва съдействие на клубовете за тяхното обучение.
   “През последните години обучаваме между 600 и 700 ръководители годишно, а това е много висок брой за страна с едва 9 милиона жители” - изтъква Ролф Асплунд.
   С цел да инвестира в млади хора, шведското правителство подпомага финансирането на това обучение с допълнителна субсидия от един милиард шведски крони от 2004 г. насам. Освен всичко останало, тази инициатива, известна под названието “Ръкостискане”, ще помогне за покриване на разходите за обучението на възпитатели на деца и треньори на младежи.
   Същевременно обаче клубовете разчитат предимно на усилията на доброволци за своите изяви. В по-голямата си част единствено тренировъчните курсове се заплащат; почти няма шведски клуб, който да разполага със средства да наеме треньори. Заинтересовани родители също помагат: така например и двамата родители на Каролина Клюфт се включват в дейността на нейния клуб, като майката Инга-Лил Клюфт е член на младежката комисия, а баща й Джони Клюфт - на състезателната комисия. Дъщеря им изигра голяма роля за преобръщане на тенденцията и за засилване интереса към леката атлетика.
   Сега всеки път, когато Швеция се представи успешно на световни състезания, телефоните на клубовете буквално прегряват и някой нетърпелив 10-годишен малчуган не може вече да е сигурен, че ще бъде незабавно приет в желания от него клуб. В един средноголям град като Вестерас близо 200 младежи чакат за свободно място в атлетическия клуб. А в голям клуб, като “Хамарби” в Стокхолм, над 500 души са в списъка на чакащите.
Превод: Галя Б. Чолакова
The article has originally been
published on SWEDEN.SE,
The Official Gateway to Sweden.
горе