 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.26, бр.3, година XVIII, 2011г. |
|
ПОЛША Е СРЕД ПЪРВИТЕ СТРАНИ, ПОДПИСАЛИ КОНВЕНЦИЯТА НА ЮНЕСКО ЗА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО. БОГАТАТА КОЛЕКЦИЯ ВКЛЮЧВА КАТЕДРАЛИ, ЗАМЪЦИ И КРЕПОСТИ, СОЛНА МИНА И ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ.
Когато ни предстои пътуване в някоя страна, най-напред планираме да посетим интересни забележителности. Обектите, върху които е поставен знакът на ЮНЕСКО, са съкровищата на света. В списъка влизат забележителности, номинирани и одобрени по международната програма на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО. Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително значение. Тя е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета на 16 ноември 1972 г. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.
Световното наследство на ЮНЕСКО разполага с 890 забележителности от 148 страни, като от тях 689 са културни паметници, 176 - природни забележителности и 25 - със смесено значение.
Полша е сред първите страни, подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство (през юни 1976 г., само 7 месеца след влизането й в сила). Полските обекти в списъка са 13 (по данни от юли 2006 г.). Богатата колекция включва катедрали, замъци и крепости, солна мина и природни паркове. Всичко това поставя Полша на 9-о място в Европа и на 15-о в света.
През 1978 г. един от първите обекти на ЮНЕСКО, включен в списъка от международни експерти, е Старият град в Краков. Защитената територия обхваща хълма Вавел с кралския дворец и кварталите Кажимеж и Страдом и старите крепостни стени. Краков с население 754 854 души (по данни от 2009 г.) е един от най-старите градове в Полша и е перлата на националното културно наследство. Градът е разположен на река Висла, в подножието на хълма Вавел. В миналото е бил столица на държавата, седалище на кралете.Тукашният пазарен площад е най-големият запазен средновековен площад в Европа. По-голям е дори от площад "Св. Петър и Павел" във Ватикана или "Сан Марко" във Венеция.
Името на града е споменато за първи път през 968 г. в записките на Ибрахим ибн Якуб, търговец от Кордоба. Той го описва като богат град, заобиколен от гори, в който се пресичат търговски маршрути. Легендата разказва, че Крак, първият господар на селището, успява да убие ужасния дракон Вавел, заселил се на хълма. Така Крак и драконът стават символи на Краков.
Интересен е фактът, че за определен период от време с Краков са свързали живота си български учени: Елка Константинова (р. 1932) - филолог, Иван Леков (1904-1978) - езиковед, Иван Бенчев (р. 1944) - изкуствовед.
След Краков в Списъка на ЮНЕСКО са включени и други полски градове - Варшава, Замошч, Торун.
Варшава, столицата на Полша, с население около 2 400 000 души (по данни от 2004 г.), е най-големият град в страната. Тя също е разположена на река Висла. Старият град на Варшава дължи днешния си вид и уникална атмосфера на старателната реконструкция, при която са използвани оцелели фундаменти от крепостните стени. Градът е бил сринат до основи от хитлеристите през Втората световна война. От 1980 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за най-достоверна и мащабна реконструкция на уникална градска архитектура. Някога старата столица на Полша е носела името Северния Париж, сега градът може да се сравнява с Манхатън заради многобройните небостъргачи: Дворецът на културата и науката, най-високата сграда във Варшава и Полша - 231 м, Варшавският търговски център - 208 м, Бизнесцентър "Рондо 1" и др.
Старият ренесансов град Замошч, наричан още "Перлата на Ренесанса" или северната Падуа, е един от най-красивите градове в Европа. Основан през 1580 г. от Ян Замойски, той е проектиран през ХVІ в. от италианския aрхитект Бернардо Морандо и представлява голямо постижение на късноренесансовото европейско градско строителство. Замошч е реално осъществената ренесансова идея за идеалния град, който трябва да бъде с опростено, логично и удобно архитектурно решение. Трите квадратни площада, широките улици, големите пространства под сградите и църква за всяко от седемте вероизповедания в града представляват комплекс от 120 паметници на архитектурата с висока художествено-историческа стойност. През 1992 г. той е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като едно от 7-те чудеса на Полша.
Готическият град Торун, разположен на хълма край река Висла, е истински пример за съчетание на многообразие от стилове и култури. Той е с най-голям брой запазени средновековни сгради, които са едни от най-ценните архитектурни паметници в Полша. Центърът на града, улиците около него и пазарният площад са останали непроменени от седем века насам. Това поставя Торун на едно от челните места сред северните морски градове. През 1997 г. той е включен в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като в защитената територия влизат три основни части: Старият град, Новият град и мястото на бившия тевтонски замък. Тази площ включва около 1100 сгради. Градът е известен още и като родно място на астронома Николай Коперник. Меденките, приготвяни още през XIV в., са популярен местен специалитет. Рецептата им е почти толкова стара, колкото и историята на Торун. Хората казват, че нито един посетител не бива да напуска града, без да е опитал меденките.
Замъкът на кръстоносците в Малборк, познат още като Орденсбург, Мариенбург или Градът на Мария, е един от най-големите запазени готически архитектурни комплекси в света и е изграден изцяло от червени тухли. Служил е за резиденция на рицарите от Тевтонския орден. Разположен е на над 250 000 кв. м. Строителството на замъка на кръстоносците продължава повече от 230 години. Първоначално на мястото му била построена малка крепост от червени тухли, а след разширяването и укрепването й от Венеция през 1308 г. тук се премества резиденцията на Тевтонския орден. От 1309 г. до 1457 г. замъкът в Малборк е седалище на Великия магистър. В края на тридесетгодишната война между кръстоносците и Полша на 7 юни 1457 г. Малборк е купен от Владислав Ягело. След това става част от многобройните дворци на полските владетели. Замъкът на кръстоносците в Малборк е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1997 г. Днес е един от най-посещаваните туристически обекти на Полша.
Необикновено и забележително място е солната мина във Величка. Това е най-старата мина за каменна сол от ХІІ в. в света и е първата работеща индустрия в Полша. От 1978 г. солната мина във Величка е включена в списъка на ЮНЕСКО заедно с близката мина Бохня и попада сред паметниците на културното наследство заради необикновената си украса - изсечените в солта стаи, олтари, статуи, направените от сол полилеи и други произведения на изкуството.
От незапомнени времена тук се е изпарявала сол от естествено съществуващи солни езера. След като езерата пресъхват, хората са принудени да търсят сол под повърхността на земята. Първите солни късове са извадени от унгарски миньори от Арпад, доведени в Полша през 1251 г. от унгарската принцеса и полска кралица Кинга.
Днес солната мина във Величка е много атрактивен музей. Общият брой на шахтите и галериите е 3000 (стълби и проходи, шахти, експлоатационни камери, галерии) и надвишава 300 км. Най-старата локализирана днес част на мината е Горичковската галерия от втората половина на ХІІІ в. Достъпните за разглеждане галерии са разположени на дълбочина от 64 до 135 м. Мината има 9 нива, като първото е на дълбочина 64 м, а последното - на 327 м под земята. В галерията на Янович можем да видим изсечените в солта фигури, разказващи легендата за пръстена на св. Кинга, намерен в първия къс сол. Интересно помещение е една от най-високите галерии, наречена Пескова скала, изсечена през 1669 г. Тя свързва І (64 м) и ІІ ниво (90 м), където са се запазили части от старите стълби, използвани от носачите. Най-голямата подземна катедрала се намира на дълбочина 101 м. Това е олтарът на Св. Кинга с размери дължина 54 м, широчина около 18 м и височина 12 м. Все пак недостъпни за обикновения турист остават почти 99% от шахтите и галериите. Солната мина във Величка е толкова голяма, че наистина можеш да се изгубиш в нея.
Към съвсем различна категория трябва да причислим лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау - комплекс от хитлеристки концентрационни лагери и лагери на смъртта, съществуващи в периода 1940-1945 г. в Освиенцим и близките околности.
Той понастоящем е музей, който събира в едно всички подобни лагери на света, свидетелство за трагедията на хиляди евреи, поляци, роми и жертви от други националности. С решение на полския Сейм от 2 юли 1947 г. на територията на двете запазени части на лагера Аушвиц І и Аушвиц ІІ - Биркенау, е създаден националният музей "Аушвиц-Биркенау". През 1979 г. комплексът е включен в списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като място - символ на човешкия геноцид. Днес държавният музей "Аушвиц-Биркенау" е паметник на холокоста и еврейско гробище.
Уникално природно богатство са Бяловежкият национален парк, най-добре запазената девствена гора в тази част на Европа, и Мужаковският парк, разположен между Полша и Германия, който е в английски стил от ХІХ в.
Националният Беловежки парк е създаден през 1932 г. През 1977 г. ЮНЕСКО го включва в списъка на световното културно и природно наследство (а през 1992 г. включва и частта на Беларус) и го признава за първия и единствен в Полша природен обект. Там се намира една от най-старите запазени девствени гори в Европа, разположена в източната част на Полша, в Беловежкия горист масив, на територия от 5069 хектара. Включва най-старата, строго охранявана част на парка (4747 хектара), Дворцовия парк (48 хектара) и Центъра за отглеждане на зубри (274 хектара).
Много от дърветата в парка достигат рядко срещана в Европа височина и дълголетие. Според статистика от 1991 г. средната им възраст е 126 г. Най-високите смърчове достигат 52 м, а най-старите дъбове са на повече от 400 години. Някои от тях са се превърнали в легенда.
Дивите обитатели са представени извънредно богато и разнообразно: над 12 000 вида, сред които много редки и защитени животни и 54 вида бозайници, като най-често срещани са вълците, рисовете, бобрите, лосовете и хермелините. Най-многобройна група са насекомите - 8 500. В парка гнездят над 120 вида птици, срещат се 7 вида влечуги и 11 вида земноводни.
Символ на парка е зубърът (европейският бизон). Последните диви зубри изчезват по време на войната през 1919 г., а през 1929 г. се подновява изкуственото им отглеждане. Днес тяхната популация наброява 300 животни, които свободно се разхождат в естествената си среда в строго охраняваната част от парка - природния резерват "Звежинец".
Интересна трансгранична територия, която влиза в списъка през 2004 г., е Мужаковският парк, разположен от двете страни на река Лужицка Ниса - естествената полско-германска граница. Създаден е в периода 1815-1845 г. на площ 560 хектара. Проектиран е като картина, рисувана с растения. В парка влизат и озеленените площи на град Маскау.
Следващият полски обект от Списъка на ЮНЕСКО е Калвария Зебжидовска - маниеристичен архитектурен и природен комплекс от сгради и парк за поклонници. Това място, без да е променяно от ХVII в., има много голямо духовно значение. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1999 г.
Това не е единственият сакрален обект на територията на Полша, включен в списъка за световно културно и природно наследство. В него попадат също така Църквите на мира в Явор и Швидница в района на Долна Силезия. Те са изградени през ХVІІ в., след тридесетгодишната война. Църквите са включени в списъка на ЮНЕСКО през 2001 г. като най-големите в Европа сакрални постройки, издигнати чрез т. нар. скелетна конструкция. Включените през 2003 г. дървени църкви в Южна Полша (в Бинарово, Близно, Дембне, Хачове, Липница Мурована и Сенково) представят различни аспекти на традицията в строителството на средновековни църкви в римо-католическата култура. Това е група от исторически, много ценни и интересни като архитектура дървени постройки, в повечето случаи изградени с нещо като рамкова дървена конструкция. Най-старите са от ХІV в., като първа през 1388 г. е църквата в Хачов. Запазени са в много добро състояние до днес и са вторите от този вид сакрални средища в Европа след норвежките църкви, наречени stavkirke. Затова в Полша има специално обозначен с 600 бронзови табели Път на дървената архитектура, чиято дължина достига до 15000 м. Пътят на туристите преминава край 237 архитектурни паметници от дърво. Освен църквите в него са включени също така хамбари, селски колиби, кръчми и имения на благородници.
Последната полска забележителност, включена в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2006 г., е вроцлавската "Зала на столетието". Тази сграда се изучава от студентите по архитектура в света като водещ пример за модернизъм. Новаторската за началото на ХХ в. конструкция от стоманобетон е пример за големите технически постижения на германския архитект Макс Берг, който я конструира и издига във Вроцлав.
Полша има още много паметници и забележителности, които спокойно могат да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО. С тази цел бе създаден Комитет за културното наследство на Полша, който да координира работата и реализира договореностите по конвенцията на ЮНЕСКО на територията на страната.
|
|
| Полски институт в София |
|
| горе |
|
|
|
|
