 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.11, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Австрия по пътя към мира: 50 години членство в ООН |
|
|
|
|
На 14.12.2005 г. Република Австрия отбеляза своя 50-годишен юбилей като страна - член на ООН. За тези 50 години основен приоритет на външната политика на Австрия е нейното приемане в ООН. Република Австрия от самото начало осигурява важен принос за запазване на световния мир и сигурност, като подема редица инициативи за развитието на международното право. Тя е за защита на човешките права, против застрашаването на околната среда и за помощ на развиващите се страни. С тази си роля Австрия се явява своего рода международен посредник.
За периода на своето членство тя е участвала два пъти в Съвета за сигурност към ООН. Австрия с право се гордее с постигнатото от нея като член на ООН за тези 50 години.
През този период участват над 54 000 австрийци в повече от 50 мироопазващи операции. И понастоящем 1200 австрийци са включени в такива операции в Kосово, Голанските възвишения и Афганистан.
През пролетта на 2005 г. във връзка с реализиране целите на глобалното развитие в новото хилядолетие Австрия решава да увеличи до 2010 г. вноските за развитие на сътрудничеството на 0.51 % от брутния вътрешен продукт.
Виена става през 1979 г. седалище на ООН и оттогава до днес Виена и австрийското правителство са в тясно сътрудничество с международните организации. През последните години от голямо значение е дейността на ООН за реализиране програмите за борба с престъпността и наркотиците.
60-годишният юбилей на ООН става повод организацията да се приспособи към предизвикателствата на XXI в. В процеса на реформите ООН се превръща за Австрия в ефективен орган за международно сътрудничество, основаващ се на нормите на международното право.
Известният австрийски автор проф. Kлаус Емерих описва в книгата “По пътя към мира - 50 години Австрия в ООН” многообразните отношения на Република Австрия с ООН, и нейния принос за изграждането на най-голямата световна организация с всички нейни подорганизации. В книгата се отбелязват най-важните етапи от членството на Австрия в ООН, а читателят е въодушевен от дейността на ООН като стожер на световния мир.
През есента на 2005 г. 191 страни - членки на ООН приемат план за по-нататъшната дейност на организацията до 2015 г. В Ню Йорк шефовете на правителствата на отделните държави признават, че не могат да защитят своите граждани от глад, бедност, болести, природни бедствия, войни и нарастващ световен тероризъм. ООН си поставя цели на хилядолетието за развитие (Millenium Development Goals). Тези нови задачи и цели, които ООН си поставя за реализиране на новите реформи в организацията до 2015 г., представляват новото бъдеще на световната организация. В този смисъл за борба с тероризма се развива най-важният инструмент на Съвета за сигурност - мироопазващите “сини каски”. След срещата на върха в Ню Йорк през септември 2005 г. се взема решение да се създаде Kомисия за опазване на мира към ООН.
Цели и задачи пред ООН: ООН си поставя високи цели в духа на нейната традиция. На първо място - да бъдат преодолени бедността и нищетата. След това с една обширна програма за развитие трябва да се постигнат резултати в обучението на деца, като до 14-ата си година те трябва да могат да показват умения в четене и писане. Също така трябва да се отстрани детската смъртност при деца под 5 години и да се намали смъртността при родилките. Страните-членки се ангажират с това да се противопоставят решително на разпространяването на СПИН и маларията. С една осъзната политика в защита на околната среда трябва да се спре нейното драстично унищожаване. Глобализацията трябва да се основава върху правните норми. На развиващите се страни трябва да се осигурят медикаменти на достъпни цени, а достъпът до новите технологии навсякъде по света трябва да е свободен. На тези цели на новото хилядолетие генералният секретар на ООН Kофи Анан гледа съвсем реално, но той също така споделя: “... ние не бихме постигнали сигурност без икономически растеж, както не можем да постигнем нито първото, нито второто, без да уважаваме човешките права”.
Днес Република Австрия е доказала многократно своята солидарност към ООН. Посредством изпълняването на своите задължения като страна-членка тя иска и занапред да участва дейно в сътворяването и запазването на организацията, като дори надмогва своя ръст и тежест. Kойто иска да действа в световен мащаб, трябва да е в състояние да се ангажира със световните задачи и проблеми.
Всяко начало е трудно. За Република Аватрия пътят към приемане в световната организация се оказва нелек. След създаването си като приемник на ОН през 1946 г. ООН на няколко пъти отхвърля молбата на Австрия за членство в организацията. Причина за това се явяват великите сили, които са постоянни членове на Съвета за сигурност към ООН, и по-специално недоверието, с което е изпълнен тогавашният Съветски съюз към Австрия. В книгата са посочени някои моменти от историята на приемането на страната като пълноправен член на ООН. През пролетта на 1946 г. UNRRA (United Nations Relieve and Rehabilitation Administration) - “Администрацията към ООН за подпомагане и възстановяване, започва да изпраща помощи за Австрия (хранителни продукти). На 21.8.1947 г. СССР възразява срещу приемането на Австрия в ООН. Един месец по-късно страната изпраща свои наблюдатели към ООН. Септември 1949 г. Съветът за сигурност към ООН отказва приемането на 13 държави, между които е и Австрия. В края на 1952 г. Генералната асамблея на ООН одобрява усилията на австрийската страна да се сдобие с договор за членство. През есента на 1953 г. се създава Комитет за превъзмогване блокадата по присъединяване. На 14.12.1955 г. Австрия е приета в ООН заедно с други 15 страни и става 70-ият пълноправен член на организацията.
Големите постижения на малката централноевропейска страна доказват, че с добра воля и съпричастност може да се изпълнят и най-трудните и отговорни задачи като например мироопазващите операции на ООН навсякъде по света, където има горещ конфликт. За 50 години Република Австрия може да се гордее със свойте 54 000 “сини каски”, изпратени да служат на мира и да предотвратяват конфликти по света. През късната есен на 2001 г. на “сините каски” е присъдена Нобеловата награда за мир, като се подчертава техният огромен принос в борбата със световния тероризъм и тяхната помощ за опазването на световния мир и сигурност.
Един друг връх за страната е, че през 1972 г. начело на световната организация застава австриец. Като генерален секретар на ООН до 1981 г. Курт Валдхайм работи усърдно за идеята да е посредник на мира и на световната сигурност. И не на последно място Австрия е горда с факта, че два пъти е била в Съвета за сигурност към ООН, благодарение на ротационния принцип в организацията. Първият път е през октомври 1972 г. Тогаващният външен министър на Република Австрия Рудолф Кирхшлегер не може да скрие своята радост: “Изборът на Австрия с такова голямо мнозинство означава признаване на досегашните активни действия на Австрия в сътрудничеството й с ООН.”
ООН често бива критикувана и дори понякога е презряна, но винаги остава достатъчно добра. Никой не смята да я отменя. Защото тя е на всички и както авторът на книгата пише в заключение: “Тази общност на народите има свойте недостатъци, но ние не познаваме по-добра.”
|
|
Из книгата “По пътя към мира - 50 години Австрия в ООН” от Клаус Емерих
Подготви
София Попова-Йорданова,
магистър по европеистика в Университет - Лайпциг, Германия |
|
| горе |
|
|
|
|
