 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.55, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
Арменците в Македоно-Одринското опълчение на Балканската война (1912 - 1913 г.) |
|
|
| Марио Цветков |
|
100 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
По повод 100-годишнината от Балканската война е важно да отбележим ролята и мястото на Македоно-Одринското опълчение, което беше част от Българската армия. Трябва да споменем и чужденците, които наред с българите от Мизия, Тракия и Македония се включват в него за една война, която трябваше да реши въпроса за османското наследство на европейския континент. Най-многобройната сред тях е групата на арменците.
ОБЩО МИНАЛО
Българите и арменците имат много общо помежду си. Близо 500 години двата народа са под османско робство и всеки от тях е подлаган на системен геноцид при всяко надигане в борбата за свобода и за възстановяване на държавността. Макар и малобройна, арменската общност в България от векове е неразделна част от нашето общество. В труда на полк. Петър Дървингов "История на Македоно-Одринското опълчение" се отчита броят на арменците, взели участие в редовете на 15-те му дружини, но не и броят на лицата, участвали в сформираните партизански чети, отряди и роти, които са също част от него, а оттам и в Българската армия.
Участвайки в Балканската война, арменците се сражават и за освобождението на своята родина. Създаването на контакти между дейци на освободителните движения на двата народа допълнително ги мотивира да се запишат като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.
АРМЕНЦИТЕ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ
Няма сигурни данни за арменската диаспора по българските земи преди османското нашествие. Факт е обаче, че по нашите земи има насилствено заселени арменци. Можем да приемем свидетелството, което дава Анна Комнина, че по време на управлението на баща й - император Алексей І Комнин, част от населението на Филипопол (дн. Пловдив) се е състояло от арменци павликяни и арменци монофизити, т.е. принадлежащи към арменската григорианска църква. Сведения за заселени павликяни в земите на Тракия има и от преди, но те се нуждаят от повече доказателства.
АРМЕНСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ
Броят на арменците, отбили военната си служба в редовете на Българската армия, не е ясен, тъй като те са поставени в графата "други народности", в която в периода 1900-1907 г. фигурират 7638 души. Но можем да дадем приблизителна цифра, съпоставяйки броя на евреите с този на арменците и съответно отбилите евреи редовната си военна служба в Българската армия. В разглеждания период възможната цифра на отбили военната си служба арменци е около 400 - тези, които са подлежали на мобилизация по време на война. Предположението, че по време на Балканската война в редовете на Българската армия като редовно призовани са взели участие между 800-1000 арменци, не е лишено от логика.
В Македоно-Одринското опълчение се сражават представители на повече от 15 националности. Но според полковник Петър Дървингов най-голямата сред 531 участници е тази на арменците. Включването на арменците в редовете на опълчението става възможно чрез три документа, два от които са специално изготвени правилници - "Положение за формиране на доброволчески отряди" от 23 септември 1912 г. и "Правилник за доброволческата служба на офицери, подофицери, лекари, аптекари и други специалисти-чужденци във войската през военно време" от 25 септември 1912 г. Според тези два документа в опълчението могат да се приемат всички българи и чужденци, които са изразили желание да се включат в доброволческите формирования, независимо от тяхното поданство. За тях не важи правилото да не са отбили редовната си военна служба.
Но за сформирането на отделна войскова единица огромна роля изиграва третият документ - "Заповед №2" от 3 октомври 1912 г. Според него се разрешава формирането на Арменска доброволческа рота в състав до 120 души "с арменско национално знаме и арменци - офицери и войводи". По призива на Андраник Озанян (Узонян) се стичат десетки млади арменци от Европа и Кавказ и ротата набъбва до 231 души, а в хода на бойните действия се включват още арменци и окончателният състав достига 256. Немалка помощ за нейното сформиране изиграва и Минасян като неин попечител и помощник на Андраник, както посочва в труда си П. Дървингов.
От всички арменци, взели участие в различните части на Македоно-Одринското опълчение, 13 са родени в България, а 37 са посочили българско местожителство. Ето защо не можем да приемем за напълно достоверно твърдението на полк. Дървингов, че хората, които се включват в арменската рота, са дошли от различни краища на България. Възможно е в хода на войната, освобождавайки земите в Одринска Тракия, арменци, родени или живеещи в тези земи, да са се включили допълнително и това да обяснява липсата на посочена дата за тяхното включване в редовете на Македоно-Одринското опълчение.
Според Михран Бохосян броят на арменците във 2-ра рота на ХІІ Лозенградска дружина достига 275. Същите цифри се посочват и от други автори, но в крайна сметка всички те се опират на данните, с които разполага Петър Дървингов. Пак според него в редовете на Македоно-Одринското опълчение се сражават още 19 човека - 4 в ІХ Велешка дружина и 15 в ХІІІ Кукушка дружина.
При направената справка с "Македоно-Одринското опълчение 1912 - 1913 г. Личен състав по документи" на Дирекция "Централен военен архив" се оказва, че не само в тези две дружини е имало арменци, а в още 9. Кукушката, Воденската и Щипската дружина са сформирани по-късно, за да приемат в себе си участвалите в партизански чети, отряди, роти и дружини, след като са изпълнили поставената им мисия.
За съжаление това твърдение не може да се приеме за абсолютно вярно, тъй като от тези 37 арменци, включени в тях, не всички са взели участие в партизанските формирования преди това. В крайна сметка цифрата на участвалите арменци в редовете трябва да бъде коригирана от 275 на 312.
Според П. Дървингов партизанските чети са 53 и действат от Черно море до албанските планини в тила на врага, като в 10 от тях е регистрирано арменско участие, което възлиза на 52 човека. Най-многобройна е групата на арменците в четата на войвода Стефан Чавдаров - 20 човека.
АРМЕНЦИТЕ ВЪВ ВТОРАТА БАЛКАНСКА ВОЙНА
Съвсем малка част от арменците вземат участие във Втората балканска война, известна още като Междусъюзническа, защото те не разбират как може християни да воюват срещу християни. Общо 4 арменци участват във Втората балканска война. Един от тях е командирът на арменската рота Гарегин Нъждех, който е ранен в боя при "Румена бука".
ПО СЛЕДИТЕ НА ИСТОРИЯТА
Ето още факти за арменците, които оставят своя отпечатък в историята на България.
Берлинският конгрес от 1878 г. се занимава не само със съдбата на Санстефанска България и европейските вилаети на Османската империя, но и разглежда съдбата на Армения. В чл. 61 от неговите решения Високата порта се задължава "да осъществи без повече протакане подобренията и реформите, които се изискват от местните нужди на провинциите, населени с арменци, и да гарантира тяхната сигурност против черкези и кюрди".
Обобщавайки изпълнението на този член, Христо Силянов пише: "Съдбата на чл. 61 бе по-нещастна от тази на чл. 23 в този смисъл, че по отношение на Армения цариградското правителство не си даде труд дори да хвърли прах в очите на Европа чрез някой фокус от рода на "Закона за европейските вилаети" от 1880 г. Европа пък нито се сети вече за мерките, които трябваше да се вземат".
През 1895 г. в Цариград и източните вилаети на Османската империя са избити десетки хиляди арменци. Това довежда до бежанска вълна, която не подминава и нашата страна. Колко арменци намират подслон в пределите на Княжество България след събитията от 1895 г. днес можем да научим от Статистическия годишник на Българското царство от 1910 г. Според данните в него вероизповядващите армено-григорианската религия след преброяването от 1892 г. наброяват 6643, а през 1900 г. - 13 809 човека. Не може да се твърди със сигурност, че до навечерието на Балканските войни броят е нараснал повече, тъй като според статистиката от 1905 г. арменците наброяват 12 622 човека, от които 7073 мъже.
ГЕРОИТЕ
От всички 348 арменци, участвали в различните формирования на Македоно-Одринското опълчение, само 6 се освобождават по болест, 10 намират смъртта си в сраженията за свободата на Тракия и Македония, а 8 са ранените. За проявен героизъм по време на сраженията са наградени 24 човека, сред които Гарегин Нъждех и Антраник Тур.
За Ованес Богосиян - един от малцината арменци, взели участие във Втората балканска война и дал живота си за освобождението на Македония, П. Дървингов пише: "Ованес е бил в първите редове. Ободрявайки близките си другари, той е бил първият в прибежките. При последната прибежка обаче, когато той се вдигнал с вик "дерзайте другари", един вражески куршум пронизва неговото юнашко чело. Така Ованес Богосиян полага живота си за Македония и блажено склопява очи завинаги, далеч от своята родна Армения... Смъртта на един чевек за една чужда нему родина е нещо безмерно по-величаво, защото е извършено по най-благородни убеждения, а не по принуда".
"Достатъчно е да повикате една сотня (сто) арменци и те ще отбият врага."
Генерал Денис Давидов, легендарен идеолог и един от ръководителите на партизанското движение по време на Отечествената война от 1812 година.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
