 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.23, бр.1, година XX, 2013г. |
|
Повечето запазени до наши дни най-стари образци на килими се свързват с Арменското плато, с историческа Армения или най-общо с арменския културен ареал. При археологическите разкопки на територията на историческа Армения са намерени използвани в килимарството инструменти и пособия, датиращи към IV-III хилядолетие пр.н.е. и късчета от килими и черги, отнасящи се към II-I хилядолетие пр.н.е.
Съществуват научни доказателства, че най-старият килим в света е "Пазирик". Той датира от периода на Ванското арменско царство (Урарту) и е изработен с двойни сплитки, наричани още арменски възли. Химиците-колористи от музея "Ермитаж" в Санкт Петербург са открили, че червеният цвят на нишките в този килим е получен от природното багрило "вордан кармир" (натурален червен оцветител, получаван от насекомото Porphyrophora hamelii) в Араратската долина. От всичко това може да се направи извод, че в този килим проличават типичните за най-старите културни центрове на Арменското плато традиции, които се отнасят недвусмислено и пряко към ранното арменско килимарско изкуство.
Знае се също, че в Армения през VII-ХIII в. килимарството се превръща в занимание с важно икономическо значение. През IХ-ХII в. редица арабски хронисти многократно отбелязват обстоятелството, че в този период арменските килими се радват на висока оценка и голямо търсене. Историческите източници свидетелстват, че арменският килим е бил престижна културна ценност, своеобразен критерий за богатство и доказателство за мястото на своя притежател в обществената йерархия. Според същите източници арменските килими са се превърнали в образци за подражание и в арабския свят са били известни именно като арменски килими.
Възходът на килимарството в Армения продължава и през следващите векове и в Средновековието. През VIII-ХIV в. то заема важно място в структурата на стопанската дейност на арменците. От достигналите до наши дни писмени свидетелства научаваме имената на най-известните центрове на килимарството по онова време, някои от които като Барцр Хайк, Айрарат и Васпуракан запазват славата си до началото на ХХ в., а други като Сюник и Арцах и днес са центрове на това неподражаемо изкуство.
Световноизвестният изкуствовед Волкмар Гантцхорн, който през 1987 г. издава фундаменталния си труд "Източният християнски килим" първо на немски, а след това и на френски, английски и италиански език, доказва, че килимарството се е зародило в Армения, откъдето по-късно се е разпространило из целия свят. "Редом с другите тъкани изделия килимарството представлява най-значимия принос на арменския народ в историята на световното изкуство" - пише Гантцхорн. В книгата са представени четири карти на Армения с нейните граници в различни исторически периоди и една карта, на която са показани арменските емигрантски центрове от Азия до Далечния изток, от Индия и Китай, от една страна, до Франция, Англия, Испания и Полша - от друга. В тези страни, както впрочем и в Египет, Турция, Иран, Източна Европа и Русия, арменците са пренесли и развили своите неподражаеми умения в областта на килимарството. В книгата могат да се видят и репродукции на картини от световни майстори като Холбайн, Мемлинг и Джото, на които са изобразени арменски килими. Гантцхорн напомня и за посещението на Марко Поло в Киликия, и за великолепните килими, които пътешественикът вижда в дворците на арменските царе. В книгата са изброени и сведенията за арменските вълнени и копринени килими, засвидетелствани от арабските летописци.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
