 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.50, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Да видиш, чуеш и вкусиш Армения |
|
|
| Мария Ангелова |
|
Арменците са успели да запазят уникалната си култура много векове, като са съхранили традициите на Стария свят и са ги вплели в съвременния начин на живот така, че да се допълват и обогатяват взаимно. Традициите на Армения трябва да опознаете на няколко нива - да видите изящните килими и предмети на изкуството, да чуете неповторимия звук на дудука, да опитате националната кухня. И след това ще познавате само малка частичка от тях.
Гостоприемството на арменците е всеизвестно по целия свят. При всяко щастливо събитие роднини и приятели се събират за голямо празненство. Яденето и пиенето са задължителни - ако откажеш, значи не споделяш радостта на домакините. Арменците искрено вярват, че колкото по-често организираш тържества, толкова повече покани ще получиш и ти. И така животът се превръща в безкраен празник.
Арменците винаги са ценели високо народните си изкуства, които отразяват културата и природата на страната. Чрез различни занаяти и изкуства като бродерия, дърворезба, музика те изразяват аспекти от всекидневието си.
ДУДУКЪТ И АРМЕНСКИТЕ МЕЛОДИИ
Арменската традиционна музика е неповторима смесица от фолклор, церемониална и светска музика. В народната музика се открояват няколко специфични музикални инструмента. Най-характерен е дудукът. Този инструмент е на повече от 2000 години и традиционно се изработва от кайсиево дърво. Звукът му е сантиментален, понякога зловещ. Напоследък широко се използва в композирането на саундтрака към холивудските филми. Звученето му отпраща към религиозна тематика, като можете да го чуете във филми като "Последното изкушение на Христос" и продукцията на Мел Гибсън "Страстите Христови". Когато го използват, филмовите композитори обикновено го свързват с далечно минало и далечни земи. Централен фокус е в "Гладиатор", "Александър", "Хрониките на Нарния", "Константин" и "Островът". Дудукът получава световна слава и благодарение на арменския изпълнител виртуоз Дживан Гаспарян, който гостува и в България през 2008 г.
Арменската церемониална музика включва песни, наречени "шараган", водещи началото си от далечния V в. Традицията на бардовете е все още жива в страната, повече от 300 години след времето на най-именития сред тях, Саят Нова, който пеел в кралските дворове. Самият Арам Хачатурян се вдъхновява от фолклорната музика и творчеството на Нова.
НАРОДНИ НОСИИ
Народните носии на арменците са разнообразни и винаги много цветни. Мъжете носели цветна копринена или памучна риза и тъмни, широки вълнени или памучни панталони. Върху ризата слагали памучен или копринен "архалук" - горна дреха, завързвана ниско на кръста. Женската носия включва дълга рокля с деколте и цепки под коляното. Около кръста си жените увивали дълъг копринен или вълнен шал според сезона. Неделим елемент е бродираната престилка.
КИЛИМАРСТВО
Сред най-популярните форми на народните занаяти в Армения е тъкането на черги и килими. Това изкуство е широко разпространено и днес. Кавказкият регион, и в частност Армения, са посочвани от изследователите като мястото, където се е зародило килимарството. Много магазини и пазари са специализирани места за производство на изключителни модели, както с традиционни, така и с модерни мотиви.
ДРУГИ ЗАНАЯТИ
На уличните пазари, като Вернисажа в Ереван, който е отворен през почивните дни, ще откриете красиво резбовани миниатюрни репродукции на древните арменски хачкари (уникалните дялани кръстове с уникални декорации, които са разпръснати из цялата територия на страната). Сред изящните изкуства в изобилие ще намерите рисувана керамика и глинени съдове.
КУЛИНАРНО ПЪТЕШЕСТВИЕ
За арменците казват, че изразяват любовта си в кухнята и всеки, който се е хранил на арменска трапеза, ще потвърди това. Арменската храна е смесица от миризмите и вкусовете на Изтока и Запада. Включва пресни зеленчуци, месо, риба и млечни продукти, приготвени с планински подправки.
"Долма" е плънка от ориз и месо, завита в лозови листа или напълнена в пресни зеленчуци. Посещението на Армения не е пълноценно, ако не включва дегустиране на "хоровац" - сочни парченца телешко, агнешко, свинско, пилешко или риба, мариновани и изпечени на дървени въглища заедно с патладжани, домати, чушки и други зеленчуци. "Хашлама" (варено агнешко) е основно ястие, често сервирано по време на събития, които бележат обреди на преминаване от едно обществено състояние в друго, като пълнолетие, брак или смърт.
Задължителна за любителите на рибата е гордостта на езерото Севан - арменската "ишхан" (принцова) пъстърва.
Нищо не може да се сравни с аромата на прясно изпечен хляб. Хлябът е основен в арменската кухня и можете да откриете много разновидности. Най-известен е хлябът "лаваш" - тънък, плосък хляб, подобен на палачинка, който се приготвя в специална подземна глинена фурна. Приготвянето на "лаваш" е традиция, която е на хиляди години.
Арменските десерти и сладкиши обикновено включват пресни сезонни плодове. През зимата се приготвят конфитюри и компоти.
Армения е световноизвестна с брендито си и вината си. Разказват, че по време на Ялтенската конференция Сталин почерпил Уинстън Чърчил с арменско бренди. Чърчил толкова се впечатлил, че поискал да отнесе със себе си няколко каси. Арменското бренди се прави с изворна вода и специално подбрани сортове бяло грозде от долината Арарат.
"Оги" (водка) е друга любима напитка на арменците. По селата се използват много видове плодове, които ферментират и се дестилират в домашна "оги". Черничева, кайсиева, гроздова и вишнева водка са разновидности, които са известни с отличаващ се вкус и сила.
Храненето в Армения, особено в семейна обстановка, минава в празнична, топла атмосфера. "Кенац" (тостове) се вдигат постоянно по време на яденето. Домакинът обикновено започва с тост за гостите и по време на храненето идва редът на всеки на масата да вдигне наздравица ("кенац" всъщност означава "здраве" или "живот"). Както можете да си представите, с напредване на вечерта тостовете стават все по-сложни и подробни. Не се яде бързо - всеки аромат, вкус и най-вече добрата компания трябва да бъдат почувствани в пълна степен. Времето за ядене се възприема като време за почивка и среща с приятели и семейството.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
