 |
|
| ДОСИЕ |
стр.25, бр.2, година XII, 2005г. |
|
|
Епизод от датската история: спасението на датските евреи от депортиране |
|
|
| Албена Танева |
|
Историята на спасението на датските евреи е може би най-известната илюстрация на несъстоялия се холокост в годините на Втората световна война. Нещо повече, този епизод сякаш се ползва с монополното право да бъде еталон за висотите на човешкия дух. Навсякъде в цивилизования свят самото поставяне на темата за спасяване на евреи мигновено отвежда към устойчивото езиково и терминологично понятие за “датското спасение”. Този епизод е дотолкова анализиран, отбелязван, споменаван, че се е превърнал в амалгама от факти, анализи, легенди, съмнения и в крайна сметка - нарицателно за защитно поведение спрямо евреите в годините на Втората световна война.
Легендата
Фактът на спасение на повече от 7000 души от депортиране е толкова ярък, че един от най-популярните му образи е всъщност легенда. Очакването, че обществото е било водено от позитивни нагласи и висок морал, е изградило романтичния образ за солидарния крал на Дания, който в знак на протест срещу сегрегирането на евреите чрез поставяне на знак върху дрехите им излязъл да язди коня си, солидарно белязан с шестолъчна звезда на ревера си. Както каза по този повод равинът на Дания Мелхиор в своя лекция в Софийския университет, “това е много красив и романтичен образ на един ярък протест, само че не е верен. Това не би могло да бъде така, тъй като ако крал Кристиан е бил излязъл да язди с жълта шестолъчна звезда на ревера си в далечната 1943 година, то той би бил единственият такъв човек по улиците. Истината е, че в Дания евреите не са пострадали от този тип обида. Те не е трябвало да носят подобен отличителен знак.”
За щастие не отговаря на историческата истина и твърдението, че Дания е единствената страна, спасила своите евреи. По стечение на сложни обстоятелства в продължение на половин век фактът, че четиридесет и осемте хиляди евреи в България са били защитени и спасени от депортиране, е останал съвършено непопулярен за широката общественост и дори за научните среди в международен мащаб. От дистанцията на историческата перспектива в началото на XXI век може да се научи много от сравнението на драматичните и високо морални събития в тези две страни.
Фактите
На 29 септември 1943 г. по време на служба в синагогата по случай Рош Ашана (еврейската Нова година) равинът съобщава, че същата вечер предстои всички евреи да бъдат арестувани и депортирани. Равинът Маркус Мелхиор обявява, че по тази причина незабавно трябва да се отправят към други свои близки и познати и да ги предупредят за предстоящото събитие, както и че трябва да се укрият от властите. Налице са само няколко часа за осъществяване на спасителна акция. Резултатът е, че 95 % от датските евреи са спасени.
До този момент ходът на Втората световна война за Дания е особен: тя е оказала само незначителна съпротива на германците и след като на 9 април 1940 г. Дания е окупирана от Германия, тя бива възнаградена със степен на автономност, с която не се е ползвал никой в окупираните от Германия държави. Дания се превръща в модел на протекторат, което й дава възможност да съхрани своето независимо управление - да има собствено правителство, външна политика и въоръжени сили.
Активните фактори обаче са други. Независимият модел на управление е безспорно само една предпоставака, в рамките на която могат да се формират поведения от различен тип. Изборът на датското общество от онази епоха е съзвучен на формираната много преди това нагласа на датските граждани към идеологията на тази война. Преди всичко в голямата си част гражданите са против германското присъствие в страната им. Налице е съпротивително движение. Организират се стачки и саботажи срещу германските окупационни части. Отношението към евреите е традиционно добро и се характеризира с липса на антисемитски прояви. Дания не възприема антисемитско законодателство.
В този контекст планираното депортиране на евреите интензифицира съпротивата срещу германците и съществено съдейства за успешното укриване на застрашеното еврейско население.
Датчаните се оказват доста изобретателни по отношение на формите за нелегални сбирки. За кратко време се обособяват множество групи по интерес и всевъзможни любителски и професионални кръжоци и организации: сдружения на служителите, на докторите, на професорите, на духовниците и много други. В спасяването на еврейското население се включват всички групи от този вид. Групата на лекарите например съдейства за укриването на около 2000 души евреи. В конспирацията се включва самата здравна инфраструктура. Само на 7 октомври 1943 г. около 140 евреи нелегално са прехвърлени в сестринското отделение на една от копенхагенските болници. Оттам евреите са транспортирани с линейки, медицински камионетки и противопожарни коли до местонахожденията на рибарските лодки и други малки плавателни съдове, с които са транспортирани до шведския бряг. В този вид дейност “Бялата спасителна бригада” на Лекарския съюз е всеотдайно подпомогната от многобройни рибари и селяни, шофьори на таксита, търговци, служители в сътрудничество със Свободния съвет на нелегалното съпротивително движение. По този начин от общо 7800 евреи в Дания са спасени около 7200 души, транспортирайки ги в независима Швеция. (вж. Samuel Abrahamsen, “The Rescue of Denmark’s Jews”; Goldberg, Leo, “The Rescue of Danish Jews. Moral Courage Under Stress”, New York University Press, New York and London, 1987)
Рефлексия
Случаят с датското спасение прави впечатление със своята спонтанност и същевременно със своята добра организация. Спонтанността като нагласа на мнозинството е безусловно необходима, за да може изобщо да се реагира на изненадващото намерение на германските окупационни части. Проявата на тази спонтанност недвусмислено изразява положителното отношение от страна на мнозинството датчани към евреите. Заплахата мобилизира еднозначно множеството граждани, без взаимодействие или какъвто и да е обществен дебат по въпроса каква е позицията на датското общество по отношение на съдбата на евреите. Бързината на реакцията е възможна само при наличие на съществуващо вече хомогенно отношение към дадената група. Тази обща харектеристика обаче би могла да се превърне в поведение само при наличето на активни субекти, които да се ангажират с нейната проява. Създадената организация за осъществяване на спасителната операция издава тъкмо наличието на по-активни субекти в датското общество на тази осъзната положителна нагласа. Фактите открояват сред лидерите на спасителните действия Църквата и Копенхагенския университет. Тези две институции са стояли начело и на протеста срещу нацистите като цяло. Данните сочат, че почти всички от членовете на Датската църква, както и почти всички от състава на университета са взимали участие в съпротивителното движение срещу германските нацисти (пак там).
Копенхагенският университет е имал създадени структури още преди войната - като спортни клубове или студентски разузнавателни групи, които в дадения случай са успели своевременно да реагират и да се включат в организацията по транспортирането на укриващите се евреи до спасителните рибарски лодки за отвеждането им до шведския бряг. Сигналът обаче, подаден към датската общественост, идва от църковния амвон. Датската църква реагира незабавно и решително, като изпраща протестно писмо до нацистките власти по повод решението им за депортиране на еврейското население. Съдържанието на тази протестна декларация се разпространява до всички епископи на църквата и е прочетено по време на служба на 3 октомври 1943 г., неделя. Подписана е лично от епископа на Копенхаген Ф. Дамгард от името на датските епископи.
В тази декларация се казва:
“Където и евреите да са преследвани заради тяхната раса или религия, дълг на Християнската Църква е да протестира срещу подобно преследване, защото то е в конфликт с вроденото чувство за справедливост на датчаните и неотделимо от вековната християнска култура на Дания. В съответствие с този дух и съгласно текстовете на онституцията всички граждани на Дания се радват на еднакви права и задължения пред закона и свобода на вероизповеданието. Ние разбираме религиозната свобода като право да служим на Бога така, както ни повелява нашето посвещение и съзнание, и по такъв начин, че расата и религията като такива не биха могли да оправдаят лишаването на човека от правата му, от неговата свобода и собственост. Въпреки различията в нашите религиозни възгледи, ние ще се борим за каузата нашите еврейски братя и сестри да могат да съхранят същата свобода, която ние самите ценим дори повече от живота. Сред водачите на Датската църква има ясно разбиране за това, че е наш дълг да се подчиняваме на закона и да не правим безсмислени бунтове срещу властта, но същевременно нашата съвест ни повелява да отстояваме Закона и да протестираме срещу неговото нарушаване. Ние следователно при каквито и да е обстоятелства несъмнено ще останем верни на идеята, че преди да се подчиняваме на хората, все пак трябва да се подчиняваме на Бог.” (Abrahamsen, с. 7.)
Този подробен цитат е наложителен поради своята обяснителна сила. Особено интересно е възможното сравнение с текстовете, създадени от Синода на Българската православна църква по същия проблем. Аналогията между тези документи е пряка. Сред множеството текстове, създадени от Св. Синод на Българската православна църква в продължение на три драматични години през Втората световна война, ще приведем само кратък цитат, съзвучен на обръщението на копенхагенския епископ Дамгард: “Българската църква смята, че не може да се откаже помощ и защита на ограничаваните и онеправданите. Ако би отказала такава помощ, тя би отрекла сама себе си... Божественият закон, който стои над всеки човешки закон, ни задължава да не стоим равнодушни пред страданията на невинни човеци, от която и раса да са те...” Нещо повече, българските владици отправят недвусмислен укор към правителството с цитат от евангелията: “С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”. (Мат. 7:2)
Сравнението: датският и българският случай
Към всичко отдавна известно и изречено по повод датското спасение на евреите мога да добавя едно необходимо сравнение, което спомага за обяснението на този феномен: преди около година в един нюйоркски вестник излезе публикация, претендираща, че “българският случай” не е “втора Дания”. Текстът визира проблема, че наскоро популяризираният на Запад мащабен случай на спасението на евреите в България не може да блести със същата морална изрядност на датското спасение, тъй като в България евреите са останали живи, но са страдали поради участието на мъжете в групите за принудителен труд. Има ли основание подобен ракурс в анализа на тези исторически събития с шейсетгодишна давност?
Доколкото това са двата най-ярки и мащабни случаи на национално, масово спасение на живота на евреите в годините на холокоста, то сравнението е естествено и дори задължително. Доколко обаче същността им е сходна е въпрос на допълнителен анализ.
Както проследихме фактите, в Дания е налице операция за масово укриване, изтръгване на потенциалните жертви от обсега на техния палач. Датските евреи са пренесени физически на друга, неутрална територия, където просто заплахата не е валидна. В този смисъл актът на спасението на евреите в Дания е от вида на множество героични случаи на спасение навсякъде в Европа, където различни по националност, занятие и всякакъв друг статус свестни и смели хора с риск за себе си са укрили от злото познати и близки на тях евреи. В Дания е покъртителен мащабът. Акцията по организиране укриването и превозването на толкова хора е възможна само при наличие на общосподелената ценност за цялото общество на състраданието и солидарността със заплашените. Фактът на тези нагласи, структури в обществото и поведения родее датския случай с българския. Разликата е в дефиницията на ситуацията и във формулата за спасение. Аналогични структури на гражданското общество в България направо отхвърлят възможността подобна политика изобщо да се състои. В България не се мисли само за обекта на заплахата - евреите, а за самата логика на подобна политика. Това, което се е случило в България в онези години, е оспорване на подобна колаборационистка политика на правителството по така неречения еврейски въпрос. Логиката на разсъждение е приблизително следната: “Ние може и да сме съюзници с Германия, Германия може и да е много силна, но пък ние сме самостоятелна държава, ние сме толерантен народ, който добре знае стойността на свободата. Затова, не можем да допуснем подобни неморални и неконституционни действия на своя територия.” В резултат на тази нагласа, българското гражданско общество в лицето на структури и личности от всички прослойки и занятия атакува систематично самата сърцевина на подобна политика. В България са оформени две политики по еврейския въпрос. В резултат на систематичните усилия е отстояла правото си защитна политика спрямо всички евреи в страната, където се простира българският национален суверенитет и където действат съответните граждански структури. Това е уникален вид политическо спасение на живота на цялото еврейско население в национален мащаб. Политическо, защото са адресирани самите институции на държавността. Оспорена е тяхната стратегия. Атакуван и този вид политика, като му е противопоставена алтернативна концепция. В нейната основа са класическите либерални ценности: справедливостта на индивидуално ниво. Ако някой е нарушил определен действащ закон, то за това има механизъм да му се потърси отговорност. Може да е евреин, българин, турчин и пр. - това няма значение. Но да се преследва цяла религиозна или етническа група въз основа на стереотип, е недопустимо. Повечето наши предци не си казват: “Това не се отнася до мен, следователно не ме засяга.” Напротив. Те реагират солидарно и това е една от най-важните поуки за бъдещите поколения. Т. е. за нас.
По друг начин, въз основа на същото чувство за солидарност и взаимопомощ са намерили формула за помощ и в Дания. Нелепо е, че 60 години по-късно все още няма контакти между датски и български научни, културни, граждански институции, които да поставят този уникален исторически опит в разбираемо и трайно присъстващо послание към съвременността. Засега темата за спасението на евреите остава специализирано знание в историческа обвивка. То възкресява миналото, но стои някак отделено от големите политически теми на днешния ден. А всъщност съдържа в себе си мощното морално послание, че лошите сценарии не се състоят, когато застрашените не са сами. Посланието за солидарност и взаимопомощ и днес, 60 години след края на Втората световна война, в епохата на ефективна глобализация е все така актуално. Работа на всички е, когато някой някъде страда, да му се помага. Иначе злото покосява доброто на парче.
Четейки посланията на миналото, имаме много какво да научим за настоящето. За да не повторим максимата, че който не познава историята, е осъден да я преживее отново. Затова добре е да си припомняме от време на време такива ярки страници от миналото. Датският модел, както и българският са ефективни и мощни модели за гражданска защита на принципите на свобода и справедливост. Сами отговаряме за съдбата си и за епохата си.
|
|
| горе |
|
|
|
|
