 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.21, бр.1, година XV, 2008г. |
|
|
Героят се завърна на родна земя |
|
|
Розалина Евдокимова,
в. "Русия днес-Россия сегодня" |
|
"Ще падна под него сразен, но няма да го отдам на неприятеля!" Тези думи изрича командирът на ІІІ опълченска дружина подполковник Калитин, поемайки Самарското знаме край Плоещ на
17 април 1877 г.
130-годишният юбилей е повод да си припомним не само Руско-турската война от 1877-1878 г., а и онези нейни герои, чиято кръв е попила в българската земя, а костите им почиват по бранните полета в името на свободата на българския народ.
В първите дни на август миналата година градът на липите и поезията Стара Загора развълнува руската общественост с трогателен жест. На 4 август - в деня, когато град Холм честваше своята 230-годишнина, централно събитие беше откриването на паметник на един от легендарните пълководци, загинал в боевете край Стара Загора, защитавайки Самарското знаме - командира на III опълченска дружина подполковник Павел Kалитин, който е родом от Холм. Така признателният български народ показа, че не забравя подвига на загиналите в името на жадуваната свобода. Идеята за монумента в родното място на храбрия руски офицер е от началото на 90-те години на миналия век, но в трудните години на прехода тя останала неосъществена, докато преди време от Стара Загора в Холм получили вест, че признателните старозагорци събират средства, като паметникът ще бъде изработен в България и изпратен в Русия по повод 130-годишнината от края на Руско-турската война. И това наистина се сбъдна. Днес на ул. "Подполковник Калитин" вече стои "завърналият" се след повече от век храбър воин. "Виновник" за този благороден жест е един от най-дейните членове на инициативния комитет по изграждането и даряването на паметника - инж. Любомир Вълков, председател на Славянския културно-информационен център "Евразия-България", а негови автори са проф. арх. Благовест Вълков и проф. Божидар Козарев.
Но кой е Павел Kалитин? Роден преди 160 години в Холм в имението на един от най-древните дворянски родове - Калитини, чийто основател е новгородският старейшина Фьодор Калитин, изпратен с писмена молба при цар Иван III в Москва. Следвайки традициите и заветите на прадедите си, още от детството си и Павел мечтае да бъде военен. Завършва Павловския кадетски корпус, а по-късно постъпва в Павловското военно училище в Санкт Петербург. След завършването младият офицер служи десет години в бурния Туркестан и участва в най-големите и важни за руската империя сражения. През тези толкова важни за неговата кариера години, едва 30-годишен, Павел Kалитин е произведен в чин подполковник и пред него се отваря перспективата да достигне до генералски чин и високи постове в командването на руската армия. След Туркестан младият мъж не успява да се нарадва на мирния живот и няма време да създаде семейство, тъй като Русия решава да се притече на помощ на братята южни славяни, векове мачкани под робството на Високата порта. Така през 1877 г. носителят на 10 бойни награди е назначен за командир на III опълченска дружина. В паметния 17 април, след като в лагера на Българското опълчение край Плоещ Великият княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на опълчението генерал Столетов, светинята е поверена на Трета дружина и на унтерофицер Антон Марчин. "Ще падна под него сразен, но няма да го отдам на неприятеля!", изрича тогава командирът на дружината подполковник Павел Kалитин. И това се сбъдва в горещите юлски дни на 1877 г. в лютата битка край Стара Загора, където един подир друг гинат знаменосците и бранителите на знамето светиня. В най-критичния момент подполковник Калитин изтръгва знамето от неприятеля, но и също е сразен. Умирайки, храбрият руски офицер успява да извика към своите войници: "Момчета! Знамето е с нас. Напред, след него!"
Днес, 130 години след неговата гибел, почти нищо не е известно за роднините на офицера. И все пак в Русия живеят негови близки, в чиито вени тече кръвта на Kалитини. Сред тях е праправнучката на героя по линия на брат му Пьотър Калитин - Ирина Калитина-Каховска. За нея откриването на паметника на героичния й роднина предизвика изключителни вълнения. Родена в Москва, и тя, както останалите си роднини, е израснала в мълчание за знатния си произход по време на съветските времена, защото тогава никак не беше престижно да имаш дворянски корени. И въпреки това Ирина е възпитана в патриотичния и високо извисен дух на древната си фамилия. Днес тя и нейният съпруг отец Владислав Kаховски, настоятел на новопостроения храм "Вси светии" в Митишчи, са се отдали на духовното възпитание на младите. Тя е директор на неделното училище и с децата правят чудеса в областта на изкуството, литературата и музиката. "За първи път научих, че Павел петрович Калитин има пряка връзка с нашия род, когато бях 10-годишна и изучавах историята на Руско-турската война - сподели пред мен Ирина Святославовна. - Тогава попитах дядо Павел за Павел Петрович и той ми каза, че това е много смел офицер от нашия род, че мога да се гордея с него. Към това искам да добавя следното: помня, че когато бях малка, отивахме до пощата да се "отказваме" от поздравителните писма, които идваха от България. Мисля, че беше някъде след ХХ конгрес на KПСС. Преди това нито едно писмо от чужбина не е стигало, без да мине през КГБ. Да се разкрие роднинството с героя на България Павел Петрович Калитин, това значеше да се разкриеш като кадрови военен от царската армия, принадлежащ към старинен дворянски род." Днес тя пази твърде малко вещи, принадлежали на рода - снимки на най-близките роднини, семейна икона, книги от имението в Холм, малка вазичка за теменужки. Останалите вещи са разпродавани през трудните години, за да оцелеят потомците на смелия офицер. По повод открития паметник на Павел Kалитин в родния Холм, Ирина казва: "Представям си образа му точно такъв. Искам да изкажа нисък поклон към българския народ за този подарък, за паметта, в която е съхранил спомена за Калитин, към скулптора на този чудесен паметник. Бих добавила, че бъдещето на човечеството принадлежи именно на благородните и благодарните сърца! Kато сърцата на жителите на Стара Загора, молитвата за които сега и завинаги ще се възнася в храма "Вси светии" на родната земя на подполковник Калитин."
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
