 |
|
| ЕВРОПЕЙЦИ |
стр.53, бр.1, година XV, 2008г. |
|
|
Изтъкнати личности от Русия |
|
|
| |
|
Михаил Василиевич Ломоносов
(1711-1765)
Ломоносов е велик руски учен, енциклопедист и поет, представител на класицизма. Роден в село Денисовка, Архангелска губерния (по-късно преименувано Ломоносово), на 19. 11. 1711 г. в селско семейство. Има необикновено широк диапазон на изследвания в областта на химията, физиката, навигацията, мореплаването, астрономията, историята, филологията. Няма област, в която светлият му ум да не се е докоснал. Той е първият академик (1745) в Петербургската академия на науките и професор в Шведската академия на науките (1760). Открива закона за запазване на веществото при химични реакции, постулира закона за запазване на енергията и развива оригинални схващания за молекулярния строеж на веществата и за природата на топлината. Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията, астрофизиката, метеорологията, изучава цветовете, преоткрива производството на много видове стъкло за мозайка, конструира метеорологични и оптични уреди. Занимава се с астрономия и установява атмосфера на Венера. При изследване на химични явления използва представи и методи на физиката и математиката, с което поставя основите на физико-химията. Ломоносов играе голяма роля за развитието на научната мисъл, за свързването на теорията с практиката и издигането на руската народностна култура. Поставя началото на научното изучаване на руския език. Пише патриотични трагедии, оди, сатири. Ломоносов се бори срещу реакцията и мракобесието на висшето духовенство. Умира на 15. 04. 1765 г.
Александър Сергеевич Пушкин
(1799-1837)
Пушкин е роден в Москва през 1799 г. По баща произлиза от стар дворянски род. По майка поетът е правнук на абисинеца Анибал. През 1811 г. постъпва в Царскоселския лицей, който подготвя дворяни за висши държавни служби. След лицея Пушкин се впуска в кипящия културен живот на Санкт Петербург. Вдъхновява се от декабристите и техните идеи. Тогава узрява творческият гений на поета. Заради революционните си творби Пушкин е заточен на юг, където се сближава с южните декабристи. Произведенията му от това време продължават революционно-демократичната линия на волнолюбивата му лирика. В селцето Михайловское Пушкин съумява значително да се приближи до народния език и народностния дух. Тук са написани голяма част от романа в стихове "Евгений Онегин" и драмата "Борис Годунов". Гордият и неподкупен поет остава верен на своята ненавист към самодържавието. В края на 1830 г. отива в бащиното си имение Болдино. Това е забележителен период в творчеството му. Там завършва романа "Евгений Онегин", пише "Повестите на Белкин" и малките трагедии.
Последните години от живота си Пушкин прекарва в Петербург. Тук пише "Анжело", "Медният конник", "Историята на Пугачов", "Капитанската дъщеря" и издава литературното списание "Съвременник" (1836 г.). Творчеството на поета е образец на мяра и изящество.
Отношенията между Пушкин и Николай I силно се изострят. Накрая той е принуден да излезе на дуел, в който най-големият поет на епохата намира смъртта си (10. 02. 1837 г.).
Фьодор Михайлович Достоевски
(1821-1881)
Достоевски е един от най-великите хуманисти в цялата история на човешката мисъл. Роден е на 30. 10. 1821 г. в Москва в семейството на лекар, потомствен дворянин. Майката на писателя умира млада. Достоевски завършва военно инженерно училище в Петербург. Безрадостната семейна среда се отразява потискащо върху младия Достоевски. Тя развива у него самовглъбеност, мрачни чувства и тъга. Той пръв в световната литература изслeдва болезнените прояви в човешката душа. Това, което го отличава, е отношението му към човешката личност, която той както колосално развенчава, така и възвеличава. В творчеството си разкрива несекващата борба между вярата в човека и света и съмнението в тях. За революционна дейност срещу царската власт младият писател е осъден първоначално на смърт, после помилван на каторга в Сибир и изпратен в Омската крепост, място, описано по-късно в "Записки от мъртвия дом".
Творчеството му може да бъде разделено на два периода. Първият включва времето преди изпращането на каторга от 1845 до 1849 г. Най-известните му творби от този период са повестите "Бедни хора" (1846), "Двойник" (1846), "Хазяйка" (1847), "Ползунков" (1848), "Неточка Незванова" (1849) и сантименталния роман "Бели нощи" (1849). Основен тип герой в тях е "малкият човек", а основен проблем - противоречието между мечта и действителност.
Голямата си популярност и световна слава Достоевски дължи на романите от втория си творчески период: "Престъпление и наказание" (1865), "Бесове" (1873), "Идиот" (1867), "Братя Карамазови" (1879). По своята сложност и дълбок философски смисъл те и до днес са ненадминати.
Константин Сергеевич Станиславски
(1863-1938)
Родителите на Станиславски се увличали от изкуство и организирали в дома си художествени вечери. От 1880 г. Станиславски започва да участва в спектаклите на московския театър "Парадиз" и Немския клуб.
През 1888 г. той заедно с певеца Ф. Комисаржевски и художника Ф. Сологуб основават "Дружество за изкуство и литература" с драматична трупа. Първата му голяма постановка е комедията на Л. Толстой "Плодовете на просвещението". През 1897 г. заедно с В. Немирович-Данченко създават Московския художествен театър (МХАТ), който е открит на 26. 10. 1898 г. с трагедията "Цар Фьодор Йоанович" на А. К. Толстой. Истинското раждане на МХАТ е свързано със спектакъла "Чайка" по А. Чехов. Тази постановка ознаменува раждането на ново направление в световното сценично изкуство и нова система за пресъздаване на образите и разкриване на характерите. Станиславски създава учението за творчеството на актьора, известно като "системата на Станиславски". В основата му лежи принципът на превъплъщаването на актьора в образа не да имитира, а истински да изживява на сцената чувствата на героя. Той написва автобиографичната книга "Моят живот в изкуството".
На 29. 10. 1928 г. по време на спектакъла "Три сестри", в който изпълнява ролята на Вершинин, Станиславски получава сърдечен пристъп. Принуден е да прекрати актьорската си дейност и изцяло да се посвети на режисьорската и педагогическата си дейност.
До последните си дни Станиславски продължава да работи по книгата си "Работата на актьора над себе си".
Иля Ефимович Репин
(1844-1930)
Иля Репин е един от най-големите художници на Русия. Неговото творчество е посветенo на руския народ и руската земя и притежава документална достоверност за живота в Русия през XIX в. Репин е роден на 24. 06. 1844 г. в семейството на военен селянин, в град Чугуев, Харковска губерния. Той не се срамува от това, че по произход е мужик. Като младеж прегръща идеите на Чернишевски и Добролюбов и формира мирогледа си под влияние на руските просветители. Когато постъпва в Петербургската академия през 1863 г., в нея се е разразил своеобразен бунт срещу академичната скованост и откъснатост от живота. През 1870 г. се създава Дружеството за подвижни изложби начело с художника Иван Крамской. Членовете на дружеството носят името передвижници. Изложбите, които устройват, се местят от град на град, за да бъдат достъпни за народа. Репин не се колебае и с радост се включва в техните редици. Под влияние на идеите на передвижниците Иля Репин създава великата картина "Бурлаки на Волге" (1870 - 1873 г.), която е истински връх в творчеството му. Повод за нарисуването става случайна неделна разходка на брега на р. Нева. Твърди се, че композицията му е била дадена свише. В книгата си "Далеко и близко" той разказва за "вълнуващата изразителност" на младия бурлак Ларка (в розовата рубашка), протестиращ, желаещ направо да захвърли бурлашкия ремък.
В прочутата картина с 11-те бурлаци Репин влага своята душа и душата на руския народ. Ако се вгледаме, ще видим, че е вложил (нарисувал) и своите черти.
Николай Александрович Бердяев
(1874-1948)
Бердяев е руски философ, публицист, естет и социолог. Роден е в Киев в потомствено аристократично семейство. Получава военно образование в Киевския кадетски корпус. През 1894 г. постъпва в Киевския университет и изучава естествени и юридически науки. През 1898 г. е изключен от университета за участието си в социалдемократическото движение. Изпратен е в затвора, следва заточение. В първите години на XX в. Бердяев окончателно се обръща към идеите на религиозната философия. Започват публицистичните му изяви. След революцията от 1905 г. той подлага на силна критика различните "леви" и "десни" радикални течения в Русия. Особено остър е към болшевизма. След Октомврийската революция става един от лидерите на Общоруския писателски съюз. През 1922 г. той е изселен от Русия. В Германия завързва приятелство с Освалд Шпенглер, Макс Шелер, Херман фон Кайзерлинг. Последните си години Бердяев прекарва в Париж. Хуманистът Бердяев работи в областта на философията (онтологията и гносеологията), етиката, социологията, политологията, философската антропология. Той не пише философски творби в строгия смисъл на думата. Неговото творчество като форма по-скоро може да бъде причислено към публицистиката, но поради дълбочината на разсъжденията е определяно като философско. Основен акцент е идеята за самопознанието, като единствен смисъл на което и да е познание и единственото възможно истинско познание. Той има за идеал общество, при което доминира духовното и божественото, но не олицетворявано от църковни или държавни йерархии.
Акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов
(1906-1999)
Академик Лихачов е широко познат и обичан в България. Известен е неговият принос за признаването на ролята и заслугите на древнобългарската писменост, литература и култура за развитието на Балканите, Европа и света. Той обосновава тезата и научно доказава, че в средновековна България е изградена т. нар. "държава на духа", по чийто образец са заложени темелите на държавите и на много други народи и племена. Той смята, че една от най-съвършените азбуки в света е кирилицата. И действително, във времето, когато редица западнославянски народи са били принудени да употребяват няколко букви и надредови знаци за обозначаване на един звук, в кирилицата това не е необходимо.
Роден и израсъл в Петербург, акад. Лихачов придобива световна известност като автор на фундаментални трудове, посветени на историята и теорията на руската литература и култура. Големият учен и приятел на България Дмитрий Лихачов е не само автор и творец, но и общественик - член е на почти всички европейски и световни академии на хуманитарните науки, на редица международни комитети, председател е на руския фонд "Култура", първи получи званието "Почетен гражданин на Петербург". Неговите идеи са истински етичен и естетичен кодекс особено за младите поколения. В наше време важи призивът на Лихачов за екология не само в природата, но и в културата и духа на народите.
Акад. Лев Давидович Ландау
(1908-1968)
Световноизвестният руски физик Ландау е роден през 1908 г. в Баку в семейството на инженер, работещ в нефтената промишленост. През 1927 г. завършва Ленинградския университет и записва аспирантура във Физико-технологичния институт. От 1927 г. с цел натрупване на опит, той е изпращан на специализации в Дания, Англия и Швейцария. През 1932 г. оглавява теоретичния отдел на Украинския физико-технологичен институт в Харков. От 1937 г. работи в Института по проблемите на физиката към АН на СССР.
Ландау създава многобройната Школа на физиците теоретици. Работи в най-различни направления: физика на твърдото тяло, на атомното ядро и на елементарните частици, плазмена физика, квантова електродинамика, астрофизика и др. Ученият разработва теориите на електронния диамагнетизъм на металите (1930), на антиферомагнетизма (1933), на фазовите преходи от втори род (1937), на междинните състояния на свръхпроводниците (1937), каскадната теория на електронните дъждове в космическите лъчи (1938), на свръхтечността на хелия (1941), на колебанията на електронната плазма (1946), теорията на свръхпроводимостта и др.
През периода 1940 - 1965 г., съвместно с Е. М. Лифшиц, публикува фундаментален курс по теоретична физика, за което е удостоен с Ленинската награда (1962).
От 1946 г. е академик в АН на СССР. Три пъти е удостояван с Държавната награда на СССР (1946, 1949, 1953). Носител е на Нобеловата награда за физика (1962). С неговото име е назован Института по теоретична физика към Академията на науките.
Мая Михайловна Плисецкая
(1925)
Мая Плисецкая е родена на 20. 11. 1925 г. в Москва в артистично семейство. Уникално надарена, тя получава признание рано, а после през целия си живот отстоява таланта си и правото си на откривател. Влиза в трупата на Болшой театър през 1943 г. Дебютира с роля в "Бахчисарайски фонтан". Скоро след това танцува своя "Умиращ лебед" - роля, която остава емблематична, както и запомнящата се роля на Одета-Одилия в "Лебедово езеро" на Чайковски. Тя е на сцената в тази роля в продължение на 30 години. Ролите й в "Дон Кихот", "Каменното цвете", "Ромео и Жулиета", "Спартак", "Спящата красавица" , "Жар птица", "Конче вихрогонче" са се превърнали в класика. Следват "Болеро", "Айседора", "Леда", "Курозука", "Аве Мария". Мая Плисецкая се омъжва за Родион Шчедрин през 1958 г. и така се ражда забележителен артистичен тандем, който създава нова епоха в изкуството. Той й посвещава четири балета: "Ана Каренина", "Чайка", "Дамата с кученцето" (който Плисецкая танцува за първи път на 60-ия си рожден ден) и "Лудата от Шайо". От 1960 г. Плисецкая е прима балерина на Болшой театър. През 1967 г. се появява знаменитата "Кармен". През 80-те години Плисецкая ръководи балетните трупи на оперните театри в Рим и Мадрид. За последен път излиза на сцената на Болшой театър на 04. 01. 1990 г. През 1994 г. оглавява сформирания от Гедиминис Таранда "Руски имперски балет". Участвала е в екранизации на балетни спектакли, има драматични роли във филмите "Фантазия", "Ана Каренина", "Чайковски". Прочутият френски критик Ерсен характеризира балерината с три думи - гений, мъжество, авангард.
Юрий Алексеевич Гагарин
(1934-1968)
Гагарин е първият човек, летял в Космоса. Той е роден на 09. 03. 1934 г. в село Клушино, Гагарински район, Смоленска област, в селско семейство. Когато Юрий е на седем години, нацистите нападат СССР и баща му отива в армията. След войната семейството му се мести да живее в малкото градче Гжатск. В училище се увлича по авиомоделизъм. В Саратовския индустриален техникум живо се интересува от авиация и по-късно се записва в авиационното училище в Оренбург. Гагарин е роден за пилот. След като завършва училище през 1955 г., се присъединява към съветските военновъздушни сили. На 04. 10. 1957 г. в СССР е изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята. Учените започват сериозно да обсъждат възможността за полет на човек в Космоса. През 1957 г. Гагарин пише рапорт с молба да го зачислят в отряда на космонавтите. На 12. 04. 1961 г. от космодрума Байконур е изстрелян космическият кораб "Восток-1" с летец-космонавт Гагарин на борда. 108-минутният му полет се превръща в историческо събитие. Новината светкавично обикаля света! Гагарин е първият човек, видял нашата планета отстрани в синия ореол на атмосферата. Той прави една обиколка около Земята със скорост 28 260 км/час, изминава 41 000 км и достига максимална височина 370 000 км. След полета Гагарин става най-известният човек на планетата и получава много почести, награди и признание. Неговото желание е да продължава да лети. Юрий Гагарин загива на 07. 03. 1968 г. при катастрофа със самолет УТИ МиГ-15 по време на тренировъчен полет. Тогава той е едва на 34 години.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
