 |
|
| ВЯРА |
стр.43, бр.1, година XV, 2008г. |
|
|
Благоверният княз |
|
|
Горан Благоев,
журналист в БНТ |
|
Сравняват го с кормчия, който в най-лютите времена е държал здраво кормилото на отечеството, и въпреки страшните бури и вълнения е успял да съхрани непокътнат държавния кораб.
Рожденото му име е Александър Ярославович, но историята го знае като Александър Невски. Прозвище, което получава още с първата си победа. През лятото на 1240 г. шведите нахлуват в Новгородското княжество. Младият Александър ги пресреща при вливането на р. Ижора в р. Нева, но никой не се надява, че ще сразят по-силния противник. Черпейки мъдрост от Библията, князът успокоявал всички: "Ние сме малко, а врагът - силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!" В нощта преди битката един от спътниците на княза имал видение - в реката се появила лодка с гребци, "облечени като в мъгла", а сред тях - в пурпурни одежди първите руски мъченици - братята Борис и Глеб. Те са синове на покръстителя на Русия - Св. Владимир, и българи по майка (известна в летописите като "болгариня", вероятно българска принцеса), убити през 1015 г. Княжеският спътник чул как Св. Борис казва: "Братко Глеб, нареди да гребат по-бързо, за да помогнем скоро на нашия сродник, великия княз Александър Ярославович." Когато на сутринта разказали на княза за това видение, той наредил то да остане в тайна. И чудото станало. В същия ден - 15 юли - неголямата руска войска изненадващо разбила шведите. Вестта за победата имала силен отзвук сред останалите руски княжества, спохождани от безброй несгоди. Хората започнали да вярват, че над Александър и над Новгородското княжество се излива необикновена божия благодат. На 5. IV. 1242 г. князът печели още една голяма победа - срещу тевтонските рицари в битката при Чудското езеро.
Но освен с атаките на западните съседи, Александър Невски трябвало да се справя и с друг, доста по-силен враг - Златната oрда. По това време руските княжества били под хегемонията на монголите и им плащали данък. Новгородският княз бил сдържан и вместо с оръжие, предпочитал с мирни средства да държи далеч от владенията си войските на Ордата. В историческа перспектива това била по-резултатната тактика- Ордата имала интерес да засилва властта на покорния княз. А това било твърде важно за раздираната от междуособици Русия. След неуспешния опит на брат си Андрей за въоръжена съпротива срещу татаро-монголите Александър Невски получава от великия хан във владение и неговото Владимирско княжество. Така той разпростира властта си над земите, които постепенно ще станат обединителен център на единната руска държава. При поредната заплаха от изток князът отново отива да преговаря с монголите. Това е четвъртото му пътуване до Златната oрда. И последното. След като успява да отклони надвисналата беда, Александър тръгва обратно. Но по пътя заболява тежко. Предчувствайки края си, той приема монашество под името Алексий. Умира 44-годишен на 14. ХI. 1263 г. и както казал владимирският митрополит Кирил - "Сякаш слънцето залезе над руската земя."
В масовото съзнание образът на благоверния княз скоро придобива религиозно значение. Гробът му във Владимир става обект на местно почитание, съставено е негово "Житие". Успехите му на бойното поле, съчетани с праведен живот, се посочвали като доказателство за светостта на княза, а защитата на православна Русия от враговете-иноверци се осмисляла като изпълнен от него религиозен дълг. Преди сражения с врага към Александър Невски започнали да се обръщат с молитви като към закрилник на руското войнство, без да е канонизиран за светец. Официалната му канонизация става едва през 1547-ма - годината, в която Иван Грозни е коронясан като първия цар в историята на Русия. Съвпадението не е случайно - по тава време страната утвърждава своето единство, води тежки битки и на изток, и на запад, и има нужда от безспорен исторически образ, който да олицетворява руската консолидация и да бъде издигнат в небесен покровител на войската. При Петър I авторитетът на Александър Невски е използван, за да се обосноват и руските права над Прибалтика - обявяват го за светец-покровител на отвоюваните наново брегове на Нева. С тази идея през 1724 г. мощите на благоверния княз тържествено са пренесени от Владимир през Москва в новата руска столица - Санкт Петербург, и са положени в основания от цар Петър Александро-невски манастир.
През ХIХ в. князът-светец е почитан като небесен покровител на трима руски царе, кръстени с неговото име - сред тях и Александър II, с когото е свързано и Освобождението на България от османско робство. Смята се, че по време на войната с Турция от 1877-1878 г. руският император възлага надеждите си за победа на своята армия именно на Св. Александър Невски. Очевидци не спестяват факта, че Александър II приема особено драматично вестта за неуспеха на втората атака на Плевен, защото е предприета на именния му ден - 30 август, когато църквата чества пренасянето на мощите на Св. Ал. Невски от Владимир в Санкт Петербург. Затова не е случайно, че когато в младото българско княжество е подета инициативата да се издигне специален храм-паметник в чест на Освобождението, за негов патрон е избран небесният закрилник на Александър II.
На заседанието на Учредителното събрание от 13. IV. 1879 г. Петко Каравелов припомня на депутатите, че имат един особено важен, свещен дълг - да благодарят подобаващо на руския император за даруваната свобода: "Тъй като нямаме никакъв паметник на освобождението си да задължим народа нравствено да построи храм..., който... да се посвети на Александър Невски, руски херой и светец!" Предложението, както пишат очевидци "било прието единодушно и с възхищение". Но на нито един от народните избраници не му минава през ум, че макар да е небесен покровител на Александър II, почти никой в тогавашна България не е чувал за Св. Александър Невски. Няколко месеца по-късно - при избирането на първи български княз се стига до гротескната ситуация, нашенски политици да обявят руския княз-светец за небесен патрон и на Александър I Батенберг. Какво от това, че е от протестантстката църква и не е православен?! Вероятно непопулярността на Св. Александър Невски сред българите е причина всенародната кампания за набиране на средства за храма-паметник да върви изключително трудно. В крайна сметка е съграден със средства на българската държава - общо 5 милиона и половина златни лева. След откриването му през септември 1924 г. храм-паметникът "Св. Ал. Невски" в София става най-голямата действаща православна църква на Балканите. Това е и най-голямата църква, съграждана някога в чест на благоверния руски княз-светец. Историята отрежда тя да бъде не в родните му руски земи, а далеч зад граница - в страната на единоверен народ, от който по майка произлизат и първите руски светци - мъчениците Борис и Глеб, помогнали му по чудодеен начин да спечели първата си победа. И както тях, векове по-късно, самият Свети Александър Невски чудотворно помага на същия този народ отново да бъде свободен.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
