 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.8, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
Държавите могат да се мерят и сравняват по различни критерии. От гледна точка на територията Сърбия е красива малка страна. Със своята история, с културното си наследство и традициите си, с духовните си и материални постижения през дългото си съществуване тя с право може да се нареди сред държавите, имащи причини да се гордеят с миналото си и да гледат с оптимизъм в бъдещето. Минавайки през периоди на тежки изпитания през вековете, в които на няколко пъти е била на ръба на оцеляването, Сърбия и сръбският народ днес са на пътя към истинско демократично общество, в което всички граждани независимо от националността или религията имат еднакви права, гарантирани от конституцията и законите, и в съответствие с най-високите европейски стандарти.
Държавата Сърбия има сложна вътрешна организация. В състава й влизат две автономни области -Войводина на север и Косово и Метохия на юг. В тях живеят представители на голям брой нации и етнически общности. Когато става въпрос за съвместния живот на различни общности, Войводина е пример, подобен на който вероятно няма на друго място в Европа, докато в Косово и Метохия албанският сепаратизъм и етническите сблъсъци създадоха проблеми, които сега са в центъра на вниманието на най-висшите международни органи.
Столица на Република Сърбия е Белград. Териториалното деление на Сърбия се състои от 194 общини, в които е съсредоточено местното самоуправление, и 29 окръга. С решение на парламента - Народната скупщина на Сърбия, държавният герб се състои от двуглав бял орел с щит, кръст, четири букви С и короната на средновековната сръбска династия Неманичи. Химнът на страната е песента "Боже на правдата", а народното знаме е хоризонтален трибагреник с цветове (отгоре надолу): червен, син и бял, докато държавното знаме изглежда по същия начин, с тази разлика, че в центъра се намира малък герб на Сърбия.
Сърбия се намира в централната част на Балканския полуостров, върху най-важните пътни направления, свързващи Европа и Азия. Тя има площ от
88 361 кв. км. Международните пътища и железопътните линии, минаващи по долините на сръбските реки, са част от най-кратката връзка между Средна и Западна Европа, от една страна, и Близкия изток, Азия и Африка, от друга.
Сръбските реки са част от басейните на Черно, Адриатическо и Бяло море. Три от тях са плавателни: Дунав, Сава и Тиса. Най-дългата река в Сърбия е Дунав (588 км при обща дължина от 2857 км). Дунавският басейн винаги е бил важен за Сърбия. През септември 1992 г., когато бе открит каналът Рейн-Майн-Дунав, Черно море и пристанищата от Близкия и Далечния изток станаха много по-близки до Европа. Връзка с Адриатическо море и Черна гора е линията Белград-Бар. Южно от реките Сава и Дунав се намира областта Шумадия, хълмист район, ограничен от планини на запад, към река Дрина, и на изток, близо до границата с Румъния и България. Планината Копаоник е южната граница на тази област. Най-високият планински връх в Сърбия е Джеравица, на планината Проклетие (2656 м). Дължината на границите на Сърбия е 2114,2 км. На изток страната граничи с България, на североизток с Румъния, на север с Унгария, на запад с Хърватско и Босна и Херцеговина, а на юг с Албания на Македония.
Етническият състав на населението на Република Сърбия е много разнообразен, което е резултат от динамични процеси в течение на вековете. Мнозинството от населението са сърби, освен тях в страната живеят още 37 националности. Всички граждани имат еднакви права и задължения и се ползват от пълно национално равноправие. Конституцията на Сърбия гарантира националните малцинства в съответствие с най-високите международни стандарти. Според последното преброяване на населението от 2002 г. Сърбия има
7 498 001 жители (без данни за Косово и Метохия), което представя 92,3 % от населението на някогашната държавна общност Сърбия и Черна гора. Сърбите възлизат на 82,86 % от населението, унгарците - 3,91 %, бошнаците - 1,81, роми - 1,44, югославяни - 1,08, хървати - 0,94, черногорци - 0,92, албанци - 0,82, словаци - 0,79, власи - 0,53, румънци - 0,46, македонци - 0,34, българи и буневци по 0,27, мюсюлмани - 0,26, русини - 0,21, словенци и украинци по - 0,07, горани - 0,06, немци - 0,05 %, руснаци и чехи по 0,03 %. В официална употреба са сръбският език с кирилската писменост, като се използва и латинската. Населението в страната в основната си част е християнско и православно. Сръбската православна църква, автокефална от 1219 г., е изиграла важна роля в развитието и запазването на сръбската национална самоличност. Освен Сръбската православна църква съществуват и други религиозни общности - мюсюлманска, католическа, протестантска, еврейска и др.
В Сърбия живеят представители на голям брой национални малцинства. Най-многобройни са албанците, унгарците и бошнаците. В южната сръбска област Косово и Метохия живее основната част от албанското малцинство. Тъй като последното преброяване на населението, в което участваха представители на албанското малцинство в Косово и Метохия, бе проведено през 1981 г., (членовете на албанското малцинство бойкотираха преброяването от 1991 г., така че данните за тази година са получени въз основа на преценка), а въоръженият конфликт и прогонването на голям брой сърби и други малцинства и прииждането на няколко десетки хиляди албанци от Албания без съмнение са променили етническата картина в Косово и Метохия, не може да се каже със сигурност какъв е броят на албанското национално малцинство със сръбско гражданство в Косово. От основно значение за правния статус на националните малцинства са положенията на Хартата за човешките и малцинствените права и гражданските свободи и разпоредбите на Закона за защита на правата и свободите на националните малцинства, с които се гарантират не само индивидуалните, но и колективните права на националните малцинства. Възползвайки се от това право, представителите на десет национални малцинства учредиха свои национални съвети (буневци, българи, бошнаци, унгарци, роми, румънци, русини, словенци, украинци и хървати), с които участват в процеса на сътрудничество с държавните органи.
След избухването на военните конфликти в Хърватско и в Босна и Херцеговина последваха големи миграции на населението, a това се повтори и след бомбардировките на НАТО от 1999 г. В зависимост от жестокостта на военните сблъсъци и източниците на данни броят на бежанците и вътрешно разселените лица се движеше от 350 000 до 800 000. Терористичната дейност на т. нар. Освободителна армия на Косово, бомбардировките на НАТО и настаняването на войските на КФОР в Косово накараха неалбанското население да напусне областта. В началото на 2000 г. в сътрудничество с Комисариата на ООН за бежанците (UNHCR) на територията на Република Сърбия започна регистрацията на вътрешно разселените лица от Косово и Метохия. До юли 2001 г. в Сърбия са регистрирани над 200 000 вътрешно разселени лица.
По данни от юли 2001 г. в Сърбия са регистрирани 451 980 лица, от които
377 731 са с уреден бежански статус и 74 249 застрашени от война, които според международното право не са отговаряли на условията за получаване на статут на бежанец. Най-много бежанци са регистрирани от Хърватско (около 63 %), докато броят на бежанците от Босна и Херцеговина е намалял до 36 %. Независимо от възможностите за завръщане най-големият брой бежанци и вътрешно разселени лица избраха да се интегрират в някогашната държавна общност Сърбия и Черна гора. По-точно, това са 60,6 % от бежанците и прогонените лица от Хърватско и 59,8 % от бежанците от Босна и Херцеговина
По отношение на енергийните ресурси Сърбия е бедна страна. Лишена от находищата в Косово и Метохия, въглища има за следващите 55 години, a петрол и газ - за 20, при положение че се запази сегашното равнище на производството, което обаче покрива около 25 % от нуждите. Наличният хидроенергиен капацитет се измерва на 10 200 GWh (гигават-часа) годишно, а потенциалният капацитет се оценява на 14 200 GWh годишно.
Капацитетите са намалени, тъй като топлоелектрическите централи в Косово и Метохия са излезли от състава на сръбската енергийна система. В продължение на цяло десетилетие поради тежкото финансово положение в страната не е изградена нито една нова електроцентрала, а е направен само един основен ремонт. Налице е нужда от изграждане на нови електрически мощности.
Голям е потенциалът по отношение на добива на полезни изкопаеми. Сърбия има големи циментови фабрики, разположени в Беочин, Косерич и Нови Поповац, тухлени заводи в Кикинда, Нови Бечей, Нови Пазар, Рума, Канижа и т. н. Рудодобивният басейн около град Бор произвежда медна руда в количества, които са от голямо регионално значение, и с дейността си допринася за развитието на целия регион. Вторичното извличане на ценни метали от медната руда също има икономическа стойност, а експлоатацията на залежите на индустриални материали все още не е достигнала нужното равнище. Въпреки това се разработват проекти за по-добро оползотворяване на резервите от борови минерали, фосфати, зеолити, както и на наносните залежи на гранати, илменит, цирконий, за които особен интерес проявяват чужди компании. За значението на подземните води говори сама по себе си информацията от Министерството на рударството и енергетиката, че девет от десет получени искания за проучване и добив на подземни ресурси са свързани именно с изследването на подземните води. В основната си част става въпрос за комерсиалната експлоатация на минерални води, като водещо място в тяхната експлоатация имат компаниите "Княз Милош", "Роса", "Леда", "Бивода", "Вода-вода", "Паланачки киселяк" и т.н.
По отношение на процента в общото производство в Сърбия е най-добре представена преработвателната индустрия, която съставя 75 % от общото производство. Производството и разпространението на електроенергия, газ и вода заемат около 20 %, а добивът на полезни изкопаеми - 5,13 %. Преработвателната индустрия включва 23 отрасъла, сред които най-важно място заемат хранително-вкусовата промишленост с 19,97 %, тютюнопроизводството с 1,61 %, текстилна - 4,11 %, производство на облекла - 3,00 %, кожарската и обувната промишленост - 1,23 %, производство на целулоза, хартия и преработка на хартия - 2,68 на сто, производство на химикали и химическа промишленост - 9,50 %, гуми и пластмаси - 3,63 %, производство на минерални сувенири - 5,49 %, металургия - 5,74 % и т. н. В предприятията от сферата на индустрията и добивната промишленост са заети 696 540 работници, което е 52 % от общия брой на заетите в Република Сърбия. В малки предприятия са заети 82 273 души, в средни - 146 972, а в големите предприятия - 467 286 души.
С приемането на Закона за приватизацията през юни 2001 г. се създадоха условия за прокарването на икономически реформи, като най-големите резултати се очакват в областта на индустрията. Големите предприятия с финансови затруднения трябва да извършат програмно преструктуриране. Това включва не само преобразуване на собствеността, но и пазарно, технологично, организационно и кадрово преструктуриране, за което се разчита на стратегически партньори от чужбина и преки инвестиции.
Сърбия заема площ от 8 840 000 ха. Селскостопанските земи са 5 734 000 хектара (0,56 ха на глава от населението), a около 4 867 000 ха от тази площ са обработваеми земи (0,46 ха на глава от населението). Около 70 % от общата територия на Сърбия са селскостопански земи, а 30 % са покрити с гори. В Сърбия има общо 1 305 426 земеделски стопани, които представят 17,3 % от населението и живеят в около 6000 села. Климатът е умерено континентален, а средната годишна температура е 11 до 12 градуса. Средното годишно количество на валежите възлиза на 600 до 800 милиметра в равнинните и от 800 до 1200 милиметра в планинските райони. Равнинните райони на Войводина, Косово поле, Метохия, Поморавието, Посавието, Тамнава, полетата от Крушевац и Лесковац са благоприятни за механизирано земеделие и градинарство. Хълмистите райони са благоприятни за развитие на овощарство, винопроизводство и животновъдство. Хълмисто-планинските области около Златибор, Рудник, Стара планина, Копаоник и Шар планина са благоприятни за развитието на овчарството, говедовъдството и горското стопанство.
Превод: Георги Стойчев
Автономна област Войводина
Областта Войводина обхваща почти четвърт от територията на Сърбия, или 21 506 кв. км в северната част на републиката. Нови Сад е административен, стопански и културен център на областта. Войводина е разделена на 45 общини и 7 окръга, чиито центрове са градовете Суботица, Зренянин, Кикинда, Панчево, Сомбор, Нови Сад и Сремска Митровица. През Войводина текат три големи плавателни реки (Дунав, Тиса и Сава), които разделят територията й на три ясно очертани цялости: на изток се намира Банат, на северозапад е Бачка, а на югозапад - Срем. Тези три района се отличават с големи площи плодородна обработваема земя, високо равнище на стопанско и културно развитие, голяма гъстота на населението и демографско разнообразие. Войводина е равнинна област с изключение на Срем, където се издига планината Фрушка гора и на Югоизточен Банат, където се намира туристическата местност Вършачки брег.
Река Дунав със своите притоци - като първостепенен воден път и стратегически транспортен коридор на Европа - представлява днес най-значимият хидрографски потенциал на областта. През Войводина Дунав изминава 588 км и по цялата тази дължина е плавателен. Плавателни са и притоците му Тиса (168 км), Сава (206 км) и Бегей, свързани помежду си с разклонена мрежа напоителни, отводнителни и транспортни канали с обща дължина 939 км, от които 673 са плавателни. През Войводина преминават и други важни транспортни артерии - това е преди всичко автомагистралата, идваща от Централна Европа и Хоргош, която пресича границата на Унгария и Войводина, след това преминава през Нови Сад и оттам продължава в посока Белград и на югоизток към Ниш, откъдето се разклонява на три: единият път води на изток към България, а другият - на юг към Скопие и Солун. Третият лъч на магистралата в района на Срем се отклонява на запад, в посока към Република Хърватска и продължава към Западна Европа.
Според последното преброяване на населението, проведено през 2002 г., автономна област Войводина има население от 2 031 992 жители, представляващо 27,1 % от цялото население на Република Сърбия. Сърбите, които във Войводина са 1 321 807, представляват мнозинството от населението на тази северна сръбска област, следват унгарците (290 207), словаците (56 637), хърватите (56 546), черногорците (35 513), румънците (30 419), ромите (29 057), буневците (19 766), русините (15 626), македонците (11 785) и останалите по-малки етнически групи, към които спадат украинците, мюсюлманите, германците, словенците, албанците, българите и други (общо 26 нации и национални и етнически групи), докато 49 881 души при това преброяване са се самоопределили като югославяни.
Според Устава на Войводина, представляващ основен правен акт на ниво област, разрешена е служебната употреба не само на сръбски език, но и на унгарски, словашки, румънски и русински език, на които говорят представителите на четирите най-големи национални малцинства. Жителите на Войводина се различават и по вероизповедание. Сърбите, черногорците, румънците, ромите, македонците и украинците са предимно православни, унгарците, хърватите и русините са католици, докато словаците са преимуществено протестанти, а има също така и известен брой мюсюлмани и представители на други малки религиозни общности. Най-старите културни и научни институции на сръбското население във Войводина са Матица Сръбска, създадена през 1826 г., и Сръбският народен театър, основан през 1861 г., в който произведенията се представят и на езиците на националните малцинства. В Нови Сад е открит филиал на Сръбската академия на науките, както и два научни института. В тези институции и във факултетите работят около три хиляди специалисти от различни области.
Икономиката на Войводина разчита на големите площи изключително плодородна обработваема земя, която обхваща 84 % от територията й. Естественото плодородие на почвата е подпомогнато от мрежа от напоителни канали, а от 1,78 млн. хектара обработваеми площи половин милион са дренирани. Около 70 % от добивите са от пшеница, 20 % - от индустриални култури, и 10 % - от други насаждения. Част от реколтата се изнася, но по-големият дял се преработва в местните предприятия на хранително-вкусовата промишленост, разположени предимно на територията на Войводина (месопреработвателни цехове, фабрики за консервиране на плодове и зеленчуци, маслобойни, захарни заводи, млекоцентрали и т. н.) Развита е и базовата промишленост, която произвежда металообработващи машини, електроуреди и кабели, строителни материали, петролни и химически продукти, електромотори, хартия за ротопечат. Развито е и производството с висока степен на обработка, например на зъболекарско оборудване, транспортни средства, фармацевтични продукти, порцелан и др. Част от приходите на икономиката на Войводина осигурява туризмът, който е най-добре развит в районите, където има езера и реки, минерални извори, както и във Фрушка гора, известна с множеството си православни манастири в сръбско-византийски стил, построени между XV и XVII в. Любимо място за почивка са поречията на реките във Войводина и възстановените чифлици, които всяка година привличат все повече туристи.
Превод: Анна Дудева
Автономна област Косово и Метохия
Автономната област Косово и Метохия съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Обединените нации от 10 юни 1999 г. се намира под временно гражданско и военно управление на ООН. За бъдещия статус на Косово и Метохия сега са в ход преговори на Белград и Прищина, които всъщност започнаха през октомври 2005 г. след заседание на Съвета за сигурност на ООН. В първия кръг, при посредничеството на Марти Ахтисаари, преговорите на практика се водеха само по отношение на въпросите на децентрализацията и прехвърлянето на повече власт към общините, докато на сегашния етап те преди всичко са насочени към въпроса на статуса, при което Република Сърбия настоява за най-голяма възможна степен на автономия на областта, но и за запазване на нейния суверенитет и териториална цялост.
Парламентът (Народната скупщина) на Сърбия и всички държавни органи поеха своя дял от отговорността в процеса на политическото решаване на въпроса за Косово и Метохия, основаващо се на принципите на международното право и в съответствие с демократичните ценности на съвременния свят. Народната скупщина на Република Сърбия съгласно общия принцип на Обединените нации за ненарушимостта суверенитета и териториалната цялост на демократичните държави, със специална резолюция определи рамката и мандата на политическите разговори за бъдещия статус на Косово и Метохия, а неделимостта на тази област от Сърбия бе потвърдена и в преамбюла на новата Сръбска конституция.
Освен с ключовите общовалидни нормативни документи на международното право, суверенитетът и териториалната цялост на Сърбия изрично бяха потвърдени в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, както и в резолюции с номера 1160, 1199, 1203 (всичките от 1998 г.) и 1239 от 1999 г. Освен тези основни елементи на международното право, границите и териториалната цялост на държавите, възникнали след насилственото разпадане на бивша Югославия, са допълнително гарантирани от специалните международни документи и споразумения, като например Мнението на Арбитражната комисиия на Конференцията за Югославия и Рамковото споразумение за мира в Босна и Херцеговина (Дейтънско-парижкото мирно споразумение).
Народната скупщина на Република Сърбия е изразила твърдото убеждение на Република Сърбия, че Съветът за сигурност на ООН е сигурен гарант за спазването на международното право и световния ред, основаващ се на мира, спазването на свободата като най-висша политическа ценност и човешките права като мерило за свободата. Затова от Съвета за сигурност на ООН се очаква със своя авторитет да гарантира и в случая със Сърбия да не се нарушат ненарушимите принципи на спазване суверенитета и териториалната цялост. Предвид на посочените правни основания, парламентът на Сърбия ще обяви всяко наложено решение на бъдещия статус на Косово и Метохия за незаконно, нелегитимно и невалидно.
Следователно бъдещият статус на Косово и Метохия може да се определи само при спазване на съответните принципи и норми на Обединените нации и другите международни организации, като се спазва и конституционното устройство на Република Сърбия. В границите на тези най-общи рамки сръбският парламент се обяви безрезервно за компромисно решение и изразява пълна готовност Косово и Метохия да получи статус в съответствие с европейските норми, при пълно спазване на принципа на суверенитет и териториална цялост на Сърбия като признат и равноправен субект на международното право. Това решение трябва да гарантира и спазването на човешките пава на представителите на всички национални общности, независимо дали са в мнозинство или малцинство в областта, по-специално правото на сигурен живот и лична и имуществена безопасност, правото на завръщане в родните места и интеграция на временно разселените лица, правото на еднакво отношение при наемането на работа и заемането на обществени длъжности. Тези и други права са гарантирани от Хартата на Съвета на Европа, която е ратифицирана и от Сърбия.
Косово и Метохия заема площ от 10 849 кв. км., което е около 12 % от територията на Сърбия, и се намира в югозапданата част на страната. Прищина е административният, стопански и културен център на областта. Областта се състои от 29 общини и 5 окръга с центрове Прищина, Печ, Призрен, Косовска Митровица и Гниляне. Косово е отделено от съседна Албания от планинския масив Проклетие, а от Република Македония от Шар планина. Областта се състои от две области, които се различават по релефа и климата си, като са отделени помежду си от планините Чичавица и Църнолево. Косово заема югоизточната и източната част на областта, близо до долината на Морава и Вардар. То е предимно хълмисто и съдържа големи рудни богатства, които са основният потенциал на областта. Метохия се намира в западната и северозападната част на областта. Тя е покрита от хубава обработваема земя, което определя и нейното стопанство. Туристическият потенциал на Шар планина е голям, а в Косово и Метохия се намират и някои от най-важните сръбски средновековни манастири, като например Дечани, Печката патриаршия, Грачаница и други.
Според преброяването на населението от 1991 г. в Косово и Метохия живеели 1 956 196 души, или малко по-малко от 20 % от населението на Сърбия. По национален състав населението е било разнообразно. Преобладавали са албанците, наброявали 1 596 072 души, или 82,2 % от населението на областта и около 17 % от населението на Сърбия. Втори по численост са били сърбите, възлизащи на 194 190 души, следвани от мюсюлмани - 66 189, роми - 45 745, черногорци - 20 356, турци - 10 446, хървати - 8062, и други по-малки национални и етнически групи, които са общо 24. Сега тази структура е значително променена, а каква ще бъде тя в бъдеще зависи до голяма степен от решението за бъдещето на областта и възможността прогонените от нея да се върнат в домовете си.
Превод: Георги Стойчев
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
