 |
|
| ВИТРИНА |
стр.30, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
Следи от древни цивилизации |
|
|
| Светлана Йевтович |
|
 |
| Нимфа, Лепенски вир |
През праисторическата епоха Сърбия е била на два пъти люлка на първите кълнове на европейската култура. Археологическите разкопки в околността на Железни врата (Джердап) и в близост до днешния град Долни Милановац свидетелстват, че в закътаните планински райони се е развивала и процъфтявала една от най-значимите праисторически общности, наречена култура Лепенски вир.
Общността от ловци и рибари в среднокаменната епоха е населявала района между 7000 и 5500 г. пр. н. е., оставяйки след себе си уникални архитектурни, археологически и културни паметници.
Разкопките, проведени от 1960 до 1970 г., разкриват седем селища на рибари и ловци, както и гробове, свидетелстващи за сложни погребални ритуали, а също така и многобройни оръдия на труда от камък, кост и рог, различни украшения и монументални каменни скулптури.
В седем последователни селища са открити 136 жилищни и култови обекта. Всички селища са организирани по еднакъв начин - имат подковообразна форма, нещо като площад и център, и винаги са ориентирани в посока към реката. Скулптурните фигури са два вида - с човешки и животински ликове. Тези фигури са изработени от т. нар. свещен камък - това са обли речни камъни, в продължение на векове заемали важно място в традиционната култура на Джердап (Железни врата). Най-старите скулптури представляват натуралистично изображение на човешка фигура в цял ръст, докато по-новите - само човешка или еленова глава, риби и рибовидни същества.
Архитектурата и скулптурата на Лепенски вир илюстрират особения поглед, който праисторическият човек, населявал този район, е имал към света. Лепенски вир е мястото, където не само е възникнала първата монументална скулптура в Европа и една от най-сложните религии на праисторическата епоха, но същевременно тук са придобити знанията и уменията, прилагани в следващия период - новокаменната епоха, а това са земеделието и животновъдството.
Хилядолетие по-късно, между 4500 и 3500 г. пр. н. е., територията на днешна Сърбия отново се превръща в културно средище на праисторическия свят. На десния бряг на Дунава в село Винча, недалеч от Белград, се появява голямо селище на земеделци, принадлежащи към една от най-изтъкнатите култури на неолита - това е зенитът на неолитната култура в Европа. Възникването, развитието и апогеят на културата Винча може да се проследи подробно въз основа на богатия археологически материал, чиито останки са открити от Трансилвания до Скопската котловина и от Източна Босна до Софийското поле.
Бързият стопански възход създава възможност за процъфтяване на изкуството на Винча и още няколко неолитни селища недалеч от Вършац (Потпоран), Крагуевац (Гривац, Дивостин), Косовска Митровица (Валац) и Прищина (Предионица). Тези селища се превръщат във важни култови средища, а същевременно и в културни центрове, оказващи влияние върху културата на земеделските общества в Средна и Югоизточна Европа.
Многобройните глинени фигури и ритуални вази са доказателство за изключителното въображение и талант на своите създатели, както и за високото ниво на развитие на митотворчеството и магическо-религиозните практики в рамките на културата Винча. Този специфичен сакрален свят се запазва на Балканите чак до времето на разпространяване на християнството. Културата Винча е била във възход до времето, когато на границите й се появяват нови общности, развили нови стопански и обществени отношения, основаващи се на животновъдството и добиването на мед и злато.
 |
| Траянова плоча |
Римското наследство на територията на Сърбия
Територията на Сърбия с изключение на Бачка и по-голямата част от Банат в продължение на шест века е част от Римската империя. Тук възникват редица големи градове (Сирмиум, Сингидунум, Виминаций, Наис, Улпияна), разработват се много рудници, отварят се каменоломни, изграждат се пътища, величествени мостове и крепости се издигат на десния бряг на Дунава. Този район достига културен разцвет в периода от III в. нататък, когато центърът на политиката и културата се премества към дунавските и източните провинции. Три императорски града от тази епоха - Ромулиана (Гамзиград), Медияна (Бързи брод край Ниш) и Юстиниана Прима (Царичин град при Лебане), представляват връх на късно античната култура.
По време на управлението на Диоклетиан и неговия съвладетел Галерий Сирмиум (Сремска Митровица) е процъфтяващо селище. Освен обширен форум, тогавашният град е бил забележителен и с царския дворец с хиподрум, богато украсени бани, много разкошни вили, театър и амфитеатър. Известен е също така и с прекрасните си мозайки и преди всичко с фреските и скулптурите си - доказателство, че тук са работили първокласни майстори.
Виминациум, недалеч от Костолац, е бил известно военно поселище и главен град на римската провинция Горна Мезия. То е било във възход в първите години на III в., а по времето на Гордиан Трети Виминаций придобива най-висок градски статут, както и право да сече медни монети. За някогашното величие и слава на този град свидетелстват мраморните скулптури на богове, герои и римски граждани, надгробни плочи и саркофази, както и фреските по стените на гробниците.
Археологическите разкопки на руините на Ромулиана (Гамзиград) - мястото, където е роден и погребан римският император Гай Валерий Галерий Максимилиан (цезар от 295 г. и начело на Римската империя от 305 до 311 г.) - показват, че в Ромулиана е имало великолепен царски палат, издигнат в памет на майката на Галерий Ромула и като доказателство за това, че Галерий е владетел на света.
Ромулиана се състои от 15 монументални сгради, окръжаващи две паралелни укрепления с крепостни стени и кули. За блясъка на царския дворец допринасят и подовите мозайки с геометрични мотиви и ловни сцени, открити във всички помещения.
На територията на Сърбия е роден и Константин Велики. В Медияна, недалеч от Ниш (Наисус, родния град на владетеля), Константин изгражда вила, която по красота и величественост съперничи на Ромулиана. Край пътя, водещ за Сердика (София), са издигнати палат с голяма колонада (перистил), украсен с мозайки, фрески и скулптури, терми, вили, нимфеуми.
След кризата, в която изпада империята от средата на IV и през целия V в., в периода на управление на Юстиниан Първи (518-527) тази територия отново се превръща в процъфтяваща както в икономическо, така и в културно отношение. Роден в едно селце край Нисус (Ниш), Юстиниан от лични и политически съображения отделя голямо внимание на сигурността и развитието на Балканите. Той възстановява Наисус, Улпияна, Сингидунум, Виминаций, а на дунавския бряг разширява старите и издига нови укрепления. В близост до родното си място построява нов великолепен град Юстиниана Прима, чиито руини днес са открити на възвишението на Царичин град при Лебане.
В края на VI и през първото десетилетие на VII в. творческата дейност по тези земи постепенно затихва под все по-засилващия се натиск на варварите, който принуждава населението на Панония, Дакия и Дардания да се премести по на юг на Балканския полуостров. През второто десетилетие на VII в., по време на управлението на император Ираклий цялата територия на днешна Сърбия е завзета от аварите и славяните.
|
|
| Превод: Ана Андреева |
|
| горе |
|
|
|
|
