 |
|
| ВИТРИНА |
стр.30, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
Родина на ябълките, хълмчетата, ленивите реки, тръпчивото вино и любовта |
|
|
Магда Лешко,
студентка, българска филология
в Университета “Миколай Kоперник” в Торун |
|
Огромно зелено сърце, в което тече тъмносиня кръв - така ми изглеждаше Полша на картата, когато бях дете. На юг сърцето бе обточено с оранжева ивица (Карпати), на север имаше лазур (Балтийско море), а две светли виещи се ленти от другите му две страни (Одра и Буг) деляха страната от останалата част на света.
С времето в това сърце започнах да различавам различни оттенъци на зеленото и тъмносиньото. Едни благодарение на пътешествията с пръст по картата, а други - на пътуванията с родителите ми из Полша. През прозорците на колата, автобуса или влака бавно откривах равнини и низини, простиращи се чак до хоризонта, поля със златисти класове или зеленина - ту светла и ниска (трева), ту тъмна и толкова висока, че ми засенчваше небето (горите). По на север се появяваха и петна в различни нюанси на тъмносиньото - езера и заливи, а на юг - хълмове и скалисти склонове.
Човекът е вмъквал между творенията на природата нещо свое: малки градчета с дървени къщички и (винаги) внушителни църкви; по-големи градове с обширни бетонни квартали, премесени със стари и нови постройки; понякога на хоризонта изплуваха будещи радост у мен руини на замъци. Откривайки тези богатства, дори не си представях, че за някого Полша може да е само петно, незаслужаващо разглеждане.
Kогато пораснах, се убедих, че в съзнанието на средния европеец географията на Полша се свежда до няколко точки на картата: Варшава (”столица”), Kраков (“май нещо старо и хубаво”), Гданск (“някъде на вашето студено море”), бившите нацистки концлагери Аушвиц и Треблинка. Нашите най-близки съседи и хора, проявявщи интерес към темата, успяваха да разширят тази карта с Шльонск и Мазурските езера. Всичко това, взето заедно, не би могло да покрие дори 1/3 от истинската площ на страната от моето детство.
Означава ли това, че само едно дете би могло да се възхищава от спокойствието на равнините и да съзира красотите на полските градове?
Все по-многобройните туристи от стария и новия континент, разхождащи се из полските улици, май доказват обратното. Те възприемат Полша като страна, чието най-голямо богатство са изненадите и контрастите. Те опознават еклектичната архитектура на нашите градове и стари дървени постройки в малките градчета. Те откриват дивата природа - внушителна, непокътната, с разнообразие, каквото малко страни в Европа притежават, скрила руини на замъци и гробища от епохата на световните войни.
Kехлибар, море, време.
Малко хаотичната картина на Полша от мойте спомени започва от простиращата се до хоризонта сребърна вода на Балтийско море. Най-голямата атракция на крайбрежието е пътят на подвижните дюни в “страната на водите, ветровете и пясъка” - Словинския национален парк, обхващащ почти 20 хиляди крайморски езера, торфища, поляни, гори и “пътуващи” дюни. Всеки ден пред туристите те изпълняват танца на унищожението - огромна планина от златен пясък, придвижвайки се величествено, засипва крайморската гора. Подвижните дюни се появяват тук през ХVI в. заради човека, безгрижно изсичал и опожарявал горите. Той не е предвидил, че оголените от растителност дюни, тръгнали веднъж, не може да бъдат спрени. Пясъците са затрупали Стара Леба и махала Лончка. За да не се изгубим сред тази минипустиня, забити в пясъка колове ни сочат пътя.
Следващото величествено творение на природата са намиращите се по протежение на голяма част от крайбрежието живописни брегове, стръмни склонове с издълбани в тях хралупи на стотици птици. Можем да ги наблюдаваме в Ястшембя гура и околностите на Ревал. Този регион е доказателството за това, колко опасен любовник е морето - в Тшенсач се е запазила последната стена на погълнатата от Балтийско море църква.
Kрай морето има множество очарователни малки градчета. В някои от тях можем да чуем кашубски език или да видим надписи на двата езика върху табели и в менютата. За любителите на историята неочаквана изненада е гр. Дарлово със замъка на крал Ерик I, приказния стар град и построената по скандинавски образец прекрасна църква “Св. Гертруда”. Град Гданск, една от най-ценните забележителности в Полша, е крайморската столица.
В Пуцкия залив се намира перлата на уиндсърфистите, там има и школи за кайтсърфинг и гмуркане. Морето по принцип е доста хладно и е повече по вкуса на моржуващите и дамите, които държат да имат стегната кожа. Тук можем да наемем платноходка, да правим туристически или риболовни излети, да ползваме редовни кораби или комети. В почти всяко по-голямо градче можем да намерим голф игрища, тенис кортове, места за наемане на лодки и велосипеди.
Отдалечавайки се от морето на изток, отиваме в лоното на природата. Там се е запазила незасегната от човешка ръка природа - девствените гори на Бяловеския национален парк, дом на най-големия европейски бозайник зубъра. Тук расте ароматното растение зубровка. Едно нейно стръкче, поставено в шише водка, след няколко дни я превръща в известния алкохол “Зубровка”. Можем да се възхищаваме на този парк, като се разхождаме, пътуваме с теснолинейка, на кон или с велосипед. Струва си да посетим Пътя на кралските дъбове и Международния фестивал “Дни на църковната музика в Хайнувка”.
Намиращата се наблизо Страна на хилядата езера съответства на финландската, наречена със същото име.
Откритите пространства, прозрачните езера, безбрежните гори и поляните извайват пейзаж, идеалeн дом за вълшебни създания. Нищо чудно, че в този регион са се родили стотици предания и легенди за русалки и нимфи. Тези терени изобилстват със забележителности, останали от богатата и сложна история на региона, като замъкът на кръстоносците в гр. Рина или крепостта Бойен в гр. Гижицк.
В живописните пристанища се организират многобройни морски прояви, концерти и фестивали, на които може да се чуят оригинални моряшки песни.
Тук през есента е като в райска градина - освен съществуването нищо не те интересува.
“Всички прилични страни имат хладни планини на север, топло море и езера на юг, а при нас, разбира се, е обратното”, казва сестра ми. Вярно е, че не заради “правенето на всичко наопаки”, а заради ледниците нашите планини се намират в южната част на Полша. Те са обсипани с богатства от природата и от... човека.
Оттук минават живописни маршрути с прекрасни гледки, които разкриват пред нас съкровищата на природата и народната архитектура, тук-там проблясват планински езерца, отразяващи планинските върхове. В зависимост от това, в коя планина искаме да отидем, ще видим полегати склонове, покрити с разноцветни поляни, голи планини (Швентокшиските планини) или скалисти върхове на алпийските планини, в които откриваме езерца и водопади (най-високата част на Карпатите - Татрите). Благодарение на това разнообразие всеки може да избере подходящ за своята подготовка маршрут. Тези райони са подходящи за екскурзии и високопланинско катерене, за ски бягане и спускане, а за любителите на каяка реките Дунаец и Бялка в планината Пенини са истинско предизвикателство.
Моята любима планина са Бешчадите - най-дивата част на Карпатите. Освен буйната природа постоянен елемент на този пейзаж са малките църквици. Както всяко по-голямо село в другите части на страната има католическа църква, така тук дори и най-малкото селце е имало своя православна църква. Дали, осъзнавайки своето безсилие пред дивата природа, човекът е имал по-голяма нужда от закрилата на бог? Появяват се стотици малки дървени църкви, построени от местни дърводелци, а всяка запазена до днес представлява уникално произведение на селската архитектура, създадено там, където се срещат Изтокът и Западът.
Зад прозореца има поляна като джунгла богата с треви, листа и стъбла в лабиринт, разсечена от неуморимите дъждовни червеи.
След като описах накратко планините и водите, мога да разкажа за региона, който обичам най-много - Мазовше. Връщайки се от дълго пътуване, веднага познавам тези успокояващи равнини, широки пространства, мазовецки села, чифлици, малки дворци. Тогава с усмивка на уста и стиснато гърло си казвам: “Вкъщи съм”. За туристите, които не са емоционално обвързани с този регион, интерес представлява Кампиноският национален парк, разположен непосредствено до Варшава. Съседството на градска агломерация с толкова голям защитен терен, където на свобода живеят глигани, лопатари, лисици, зайци и рисове, е голямо събитие в световен мащаб. Това съпоставяне на могъществото и красотата на дивата природа е постигнатото благодарение на техниката и могъществото на човека винаги малко ме стряска.
Своеобразен феномен е и Горни Шльонск. За мнозина неговият пейзаж представлява само територия, осеяна със заводи, мини и гора от комини. Въпреки това в центъра на най-индустриализираното полско воеводство в съседство с многобройни каменовъглени мини се оказа възможно създаването на защитен анклав на природата - 61 резервата и 8 пейзажни паркове. Тези, които мечтаят за безкрайни, тучни поляни, заминават за планината Бескиди, а уморените от жегата посещават едно от най-красивите и най-диви места в Шльонск - “Долината на потока Жабник”, където е приятно хладничко, дори когато навсякъде извън долината цари уморителен пек.
Където Хитлер и Сталин постигнаха своето, където въздухът отровни газове диша.
Посещенията на повечето туристи започват от Варшава и по-специално - от летището или жп гарата. Обикновено първото впечатление е решаващо за по-нататъшното отношение към града и страната. Затова накрая ще се опитам да разсея лошото впечатление, което създава Централната гара и пространството около нея.
Признавам - това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО неприятна сграда, но въпреки това там се крият много “съкровища” - сред тях има капанче с музика ex-yu и няколко много добри кафенета. Варшава е еклектичен град, в който се смесват всички стилове, грозно и хубаво, бедност и богатство, история на съзиданието с история на унищожението. От ХVIII в. до 1939 г. цветуща столица на художници, днес град, върху който Втората световна война оставя своя отпечатък (70 % разрушения), както и годините на ПНР (много добре запазени паметници на културата след войната не са възстановени, някои почти непокътнати са били съборени) и неблагоразумието на някои съвременни проектанти. Безразборно строителство в големия град, сякаш негов архитект е бил Монти Пайтън.
Можем или да обичаме този град, или да го мразим - за съжаление сред туристите е по-разпространено второто мнение. Аз обаче се чувствам прекрасно в този малко абсурден град, сред музеите, кината, кафенетата, ресторантите и разноцветното множество...
Тези, които не съм убедила, мога да успокоя, че останалите градове не изискват от посетителите толкова много разбиране и любов към различното. Краков, Гданск, Познан, Вроцлав, Торун - всеки от тях има неповторима атмосфера и добре запазен стар град, където тече животът на неговите жители. На картата тези градове са обозначени с тъмни точки, но на страниците на нашето минало те са свързани с най-светлите моменти от нашата история и култура. За значението им свидетелство са изписаните за тях многобройни страници в пътеводителите.
И въпреки многобройните ми пътувания из Полша, все ми се струва, че в нарисуваната от мен картина има много бели петна. Именно поради това през тази година имах “турне” из полските курорти, етнографските музеи и постиндустриалните обекти (като Велкополските пивововарни заводи, където всеки може сам да си свари бира) в западната част на Полша, а за следващата година съм запланувала да танцувам в солната мина във Величка и да посетя околните градчета.
Туристическата оферта на Полша е толкова разнообразна, че всеки може да си изготви собствена, неповторима програма или да се довери на избрана туристическа фирма. Тази програма може да бъде вдъхновена от културата, да има за цел възстановяване на силите в луксозен SPA център или традиционен курорт, а също така и активен туризъм, съчетан с почивка сред природата.
Има ли нещо, което Полша не може да предложи? Сигурно да: идеални автомагистрали. Налага се туристите да ползват по-малки пътища, но за сметка на това могат да се любуват през прозорците на полята, горите, полските градове и села (полското правителство усилено работи за удовлетворяване нуждите на тези, които обичат да карат бързо, но без естетически удоволствия) и чудесното време (тази година например е прекалено горещо, но, за съжаление, в това отношение никакви мерки от страна на държавата или ЕС няма да помогнат).
Тези, които се интересуват, каня да посетят интернет-страницата http://www.poland.tourism.pl, където ще намерят по-точна информация относно начините за пристигане в Полша, нощувки и развлечения в конкретни градове.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
