 |
|
| ДОСИЕ |
стр.19, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Феномен в литературата |
|
|
| Ганчо Савов |
|
Етническото своеобразие на Босна и Херцеговина е определящо за цялото й развитие от най-стари времена. А в духовния живот на страната, в това число и на литературата, на едно място от векове се преплитат културни влияния и традиции от Изтока и Запада, което представлява неизмеримо богатство.
Това е създало и основа за развитие в ново време на специфична всеобща босненско-херцеговинска култура, съчетала най-значимото от тези влияния. Този процес води условно началото си от надгробните паметници (богомилските* “стечки”) и ктиторски надписи по църквите след Х в. Азбуките, на които са писани, са глаголица и кирилица. В началото на ХII в. се появява и т. нар. “босанчица” или “босненска кирилица”, която е едно своеобразно съчетание между двете азбуки, наложило се заради нуждата от писмено изразяване чрез живия народен език.
Вследствие на нееднородния народностен състав на населението в течение на векове, от ранното Средновековие насетне на територията на днешна БиХ се утвърждават четири културни традиции, които обхващат литературата, изкуството, обичаите и пр. Това са сръбската (православната), хърватската (католическата), бошняшката (мюсюлманската) и еврейската. Цялата тази структура прави културата и литературата на Босна и Херцеговина уникален феномен в рамките на Европа. Традициите в литературата започват да губят резките си очертания чак с настъпването на новото гражданско време в края на ХIХ в., т. е. след османското владичество и особено след създаването на югославската държава, без да проявяват тенденции към изчезване. В този смисъл мнозинството от писателите в БиХ могат да се нарекат “двудомни”, т. е. те принадлежат едновременно на БиХ и на съответната национална литература.
Kак се оформят литературните традиции до средата на ХХ в.?
Сръбската литературна традиция се развива активно от ХI в. нататък в рамките на църковната и народната книжовност. Но чак в края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. се появява автентична авторска литература, върху която повлиява основно дейността на бележития сръбски филолог Вук Kараджич. В кръга около него се оказват и първите сръбски писатели от Босна и Херцеговина. Знаменитият поет Сима Милутинович-Сарайлия отначало е учител във Видинско, после се школува из Европа и поддържа връзки с Гьоте, Якоб Грим и др., и става учител на черногорския княз, владика и поет Петър Петрович Негош. Заедно с разказвача Ато Маркович и учителката Стака Скендерова те са първите граждански творци.
Сръбската литература през следващите десетилетия се развива главно в два града - Сараево и Мостар, където започват да излизат и литературни списания. По-късно към тях се включва и Баня Лука. В периода на австрийската окупация, на границата между двата века - ХIХ и ХХ - литературният живот в БиХ, излизайки бързо от романтичната си фаза и опирайки се на писателите от Сърбия, намира израз в творчеството на няколко бележити за цялата сръбска литература творци: поетите Алекса Шантич и Йован Дучич са едни от създателите на символизма в сръбската литература, а в прозата се откроява Петър Kочич.
Хърватската традиция се опира върху развитието на майчината си литература - ренесансовата дубровнишко-далматинска, която по своя характер е светска, както и на средноевропейската католическа литература. За пръв писател там се счита Матия Дивкович, който дава началото на просветителската книжовност, развиваща се силно до началото на ХIХ в. Процесите през втората половина на века обаче са много бързи и хърватската литература поема импулсите на европейските литературни направления. Появяват се няколко силни автора, които заемат трайно място в цялата хърватска литература, какъвто е поетът реалист Силвие Страхимир Kранчевич. Школувани в Загреб, Виена и на други места в Европа през следващия, модерния период, т. е. през първите десетилетия на ХХ в. се утвърждават още бележити хърватски творци от БиХ - Антун Бранко Шимич, Никола Шоп, Новак Симич и др.
Мюсюлманската (бошняшката) традиция е уникална в европейската литература и се развива всред ислямизираните славяни през османското владичество. Тя носи чертите на ислямската култура, голяма част от нея се твори на народен език, но се пише с арабско писмо и се чете от образованите хора. Всред простолюдието тя се е наизустявала. В Босна и Херцеговина е била създавана литература и на арабски, турски и персийски език, която също е била ползвана от висшите слоеве. Тя е приемала и влияние от съседните литератури. Няколко автори на поезия и философски съчинения през ХVIII в. са добили известност и в Европа (Абдулах Бошняк, Февзи Благаяц). Kъм края на ХIХ в. в литературното поприще творят и няколко европейски образовани писатели - реалистът Сафвет-бег Башатич и Муса Чазим Чатич, който поставя началото на модерния период в бошняшката литература.
Еврейската традиция се появява след ХVIII в., когато колонията на преселниците-евреи в БиХ се консолидира духовно. Тя се изявява в началото с философско-религиозната равинска литература, а в началото на ХХ в. се утвърждават и творци с европейска нагласа, които привличат силно вниманието на босненско-херцеговинската интелигенция. Сред първите нови поети са и българските евреи Абрахам Kапон и Сабетай Джаен. По-късно, през 30-те години на века се откроява и един от най-видните белетристи на Босна и Херцеговина - Исак Самоковлия, който е също от род на български евреи от Самоков.
След Втората световна война започва най-значимият и плодотворен период в босненската литература. Иначе през войната застоят на литературния живот е почти тотален и тя се създава само в нелегалност. След нейния край и възстановяването на югославската държава има само три-четири години на стагнация, предизвикана от т. нар. “социалистически реализъм”. Въпреки това надделява творчеството на няколко силни писатели, които стоят далеч от идеологическата конюнктура. Най-забележителното име е на Иво Андрич, който по-късно получава Нобелова награда за литература. Измежду най-популярните белетристи в цялото югославско пространство се утвърждава и Бранко Чопич. А поетът Скендер Kуленович блясва със своята модерна лирика, която дава ориентация на новите поколения писатели.
Всичко това вече бе основа, върху която през 60-те години на миналия век се появи литература с изненадващо високи достойнства и за нея се възприе общоюгославското название “Босненски феномен”. Изявиха се редица поети, белетристи, драматурзи, есеисти и учени, които заеха място по върховете на цялата тогавашна югославска литература. Те издигаха с присъствието си и равнището на сръбската и хърватската литература в съответните страни. Най-ярки представители на “Босненския феномен” бяха белетристът Меша Селимович, поетите Мак Диздар, Изет Сарайлич, и други. Особено Изет Сарайлич се радваше на голяма европейска известност. Той остана като най-популярен поет от Босна и Херцеговина през последните три десетилетия на ХХ в. Неговата лирика донесе нещо съвсем ново - тя извличаше лиричното, хуманното и мъдростта от всекидневието и човешкото общуване, като се превърна в сближаващ диалог с читателите. Изет Сарайлич остана в Сараево по време на въоръжения конфликт и изигра голяма роля за мира и разбирателството между населението. Негови книги излязоха по целия свят, преведени от най-големи поети - Йосиф Бродски, Октавио Пас, Евгений Евтушенко, Алфонсо Гато.
Творците от най-новата ни съвременност обхващат времето след края на 80-те години на отминалия век, от периода на въоръжения конфликт и след него. Днес от писателите на сараевско-мостарския кръг (от ентитета Федерация БиХ) - които са от различни националности - не трябва да се изпускат имената на поета и сценариста с международна известност Абдулах Сидран (дългогодишен член на журито на Венецианския филмов фестивал) на поетите Илия Ладин, Юрай Мартинович, Йосип Ости, Горан Симич, Ферида Дуракович, Дара Секулич, Веселко Kороман, Славко Шантич, Семездин Мехмединович и др.; на белетристите Ненад Величкович, Миленко Йергович, Детко Петров (българин от Западните покрайнини), Ирфан Хорозович, Златко Топчич, Неделко Опанчич и др.
Задължително трябва да подчертаем, че въпреки трагичните събития по време на конфликта (1991-1995) живецът на литературата не прекъсна. Макар че редица писатели напуснаха страната, те продължиха да творят в чужбина именно като босненски писатели!
В ентитета “Република Сръбска” литературата доказва също своята неизчерпаема жизненост. Там се утвърдиха редица даровити писатели, които намират мястото си и в сръбската литература въобще. Като примери бих посочил наслуки избрани по-изтъкнати имена: Радослав Братич е безспорен познавач на съдбата на херцеговинците и остър критик на Титовия период; Здравко Kецман навлиза в нравите на съвременника чрез самобитния свят между реалното и фантастичното; Мирослав Тохол търси нашето време през древните истини и пр. Не можем да не споменем още: Ранко Павлович, Миленко Стоичич, Ненад Раданович и др. От изтъкнатите поети някои са вдъхновени от загадките и духа на древните народни митове (Ранко Рисоевич, Гойко Джого и др.); други се вгълбяват в модерно изразената си любов към родното (Райко Петров Ного, Стефка Козич-Прерадович, Джорджо Сладое и др.). С авангардната си самобитна лирика се отличават Стеван Тонтич, Предраг Бйелошевич, Здравко Kецман, Ранко Прерадович и др.
Днешната литература на Босна и Херцеговина, чиито достойнства са избистрени в премеждията, през които е преминавала, вече няколко десетилетия се представя от творци, чиито имена стоят редом до изтъкнати европейски писатели.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
