 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.9, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
Босна и Херцеговина - държавно устройство |
|
|
|
|
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бивша Югославия. Държавата извоюва своята независимост по време на войните в Югославия през 90-те години на XX в. и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на два ентитета (общност, единица) -
Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска, и един дистрикт (област) - дистрикт Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут. Столица на страната е град Сараево,който е и най-големият град.
През есента на 1992 г. Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ,а през май същата година е приетаза членка на ООН.
В средата на 1992 г. избухва война, продължила до ноември 1995 г.,
когато в Дейтън (САЩ) са проведени заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт.
На 14 декември 1995 г. в Париж е подписано окончателното споразумение.
Държавно устройство
Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано с Дейтънското споразумение от 1995 г. Столица е Сараево, държавата се състои от две административни единици и един дистрикт. Административните единици съответно са: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска, а дистриктът - Бръчко.
Председателството е върховният държавен орган в Босна и Херцеговина. Състои се от трима членове (един бошняк, един сърбин и един хърватин), избрани с мандат от 4 години, в рамките на който се сменят на мястото на председателя (президент) на ротационен принцип на всеки 8 месеца. Изборите се провеждат на 4 години, като Федерация Босна и Херцеговина избира бошняка и хърватина, а Република Сръбска избира сърбина. Премиерът на страната се предлага от Председателството и се одобрява от Парламентарната Скупщина, като номинираният за министър-председател предлага министрите от кабинета.
Парламентарната скупщина е законодателният орган на Босна и Херцеговина. Състои се от две палати: Камара на народа и Камара на представителите. Палатата на народа има 15 делегати, от които две трети са от ентитет Федерация Босна и Херцеговина (5-има хървати и 5-има бошняци) и една трета от Република Сръбска (5-има сърби). Палатата на представителите се състои от 42-ма депутати, от които две трети се избират от ентитет Федерация Босна и Херцеговина и една трета от ентитет Република Сръбска.
КонституционниЯт съд на Босна и Херцеговина е най-висшата и крайна съдебна инстанция. Състои се от 9-има членове, 4-има от които се избират от Парламента на ентитет Федерация Босна и Херцеговина, 2-ма се избират от Народната скупщина на ентитет Република Сръбска и 3-има членове избира председателят на Европейския съд за правата на човека, след консултация с Председателството.
Административно деление Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след правителството. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) - Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49 % от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51 %. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 г.
От 1996 г. правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на правителството. Третото ниво на административно деление след двата ентитета и правителството са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване правата на всички народи.
Последното ниво на административното деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 137 общини, от които 74 се намират във Федерация Босна и Херцеговина, а 63 в Република Сръбска. Освен двете общностни единици и дистрикт Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, служебни градове. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево.
Дистрикт БръЧко се намира в североизточната част на Босна, има локална администрация за самоуправление и е под суверенитета на държавата Босна и Херцеговина. Дистриктът е част и от Федерация Босна и Херцеговина и от Република Сръбска и се намира под международно наблюдение. Главен град на областта е Бръчко.
Дистрикт Бръчко е служебно основан на 8 март 2000 г. след международна арбитрация и обхваща цялата територия на бившата община Бръчко, от която 48 % (както и самият град Бръчко ) е бил под контрола на Република Сръбска, и 52 % под контрола на Федерация Босна и Херцеговина.
Дистрикт Бръчко заема територия от 208 кв. км и има около 80 000 хил. души население.
Прилагането на Дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR - Implementation Force), които включват в себе си силите на ООН - ЮНПРОФОР (UN Protection Force). След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR - Stabilisation Force). В края на 2004 г. командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз.
Население на Босна и Херцеговина
След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина сa живели 44 % бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани),
31 % сърби и 17 % хървати, а 6 % от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата: 88 % от хърватите са се декларирали като католици, 90 % от бошняците са мюсюлмани, a 99 % от сърбите православни.
Данните за населението от тогава са се променили значително.Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 48 % бошняци, 37,1 % сърби, 14,3 % хървати и 0,6 % други.
Омбудсман по правата на Човека на Босна и Херцеговина
Институцията “Омбудсман” по правата на човека на Босна и Херцеговина е създадена с Дейтънското споразумение за мир от 1995 г. и е детайлно уредена в Закона за омбудсмана от 2001 г. Омбудсманът по правата на човека на Босна и Херцеговина е независима институция, създадена, за да съдейства за укрепване на доброто управление и върховенството на закона и да защитава правата и свободите на физическите и юридическите лица, определени в Конституцията на Босна и Херцеговина. За постигане на тази цел омбудсманът наблюдава дейността на институциите в Босна и Херцеговина, нейните ентитети и окръг Бръчко. Институцията “Омбудсман” в Босна и Херцеговина се състои от трима омбудсмани, избирани от двете камари на парламента на Босна и Херцеговина с мнозинство от две трети от депутатите от всяка камара, по съвместно предложение на Председателството на Босна и Херцеговина. Всички физически и юридически лица без ограничение могат да подават жалби до омбудсмана.
|
|
По материали на
печата на БиХ |
Повелята на бан Kулин е първият дипломатически документ, писан на местен език – босанчица и като такъв заслужава както вниманието на езиковедите, така и на историците. Неговата стойност за босненската средновековна история е неизмерима. Това е първият документ, издаден от страна на един босненски владетел за владетел, т. е. княз на друга държава...
ПОВЕЛЯТА НА БАН KУЛИН (29. VIII. 1189)
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Аз, банът босненски Kулин, обещавам на Теб, княже Kръваш и на всички дубровнишки граждани да бъда истински ваш приятел от сега и довеки. И ще крепя справедливостта към вас и истинското си доверие, докато бъда жив.
Всички дубровчани, които ходят по търговия там, където владея аз, могат да се придвижват където си поискат, кой където пожелае, с истинско доверие и с открито сърце, без всякаква злоба, и всеки може по своя воля да ме дарува. Моите велможи няма да ги заставят с нищо и докато бъдат с мен, ще им помагам, както и на себе си, доколкото е възможно, без никаква зла помисъл.
Нека Бог и Светото Евангелие ми помагат.
Аз, Радое, писар на бана написах този документ с бановата повеля през хиляда сто осемдесет и девето лято от Христовото рождение, месец август, двайсет и девети ден (в деня) на отсичането главата на Йоан Kръсител.
|
Превод:
Ганчо Савов |
|
| горе |
|
|
|
|
