 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.22, бр.6, година XIX, 2012г. |
|
|
Алжир: земята и нейните хора |
|
|
| |
|
Със своите 2 381 741 км2 площ, с 1200-километрова крайбрежна ивица, разнообразен релеф от редуващи се планински масиви (Атласките планини), долини и плата и пустинята Сахара Алжир оставя впечатление за държава-континент. Неслучайно тя е първата по площ страна в Африка и десетата най-голяма в света. Алжир заема и най-обширната територия в центъра на северноафриканския район, известен под името Магреб. Ето защо Алжир е основният стълб в Арабския магребски съюз, който я обединява със съседните северноафрикански държави - Мароко, Тунис, Либия и Мавритания.
Поради мекия средиземноморски климат в северната част на страната са съсредоточени плодородните земи, прорязани от високи плата. Географското положение на страната благоприятства търговията по суша и море още от древността и привлича много племена и народи като финикийци, картагенци, бербери, римляни, вандали, византийци, араби, испанци, турци, французи и други по-малки етноси. Впечатляващите останки от цели градове свидетелстват не само за трайното присъствие на създадените тук големи империи, но и за значимостта, която владетелите им отдавали на тези земи.
Успоредно с това суровите условия в Южен Алжир с безпощадно горещия и сух климат, безбрежното море от пясък в Големия западен ерг и безкрайната скалиста пустош са довели тук съвсем различни общности като туарегите. Техният образ и дух е сякаш в унисон с обкръжаващата ги пустиня, а те са сякаш родени от суровите пясъчни бури.
През вековете оттук са преминали безбройни нашественици и заселници. Така се оформила една народност от араби, бербери и кабилци. Те успели да облагородят алжирската земя и да запазят непримиримия си дух, независимо от чуждото присъствие - формалното регентство на Османската империя до 1830 г. и френската колонизация от 1830 до 1962 г., когато след 8-годишна война Алжир окончателно извоюва своята независимост.
Силен с вековната си амазигска същност, принадлежността към арабската цивилизация и духовните ценности на исляма, Алжир посреща предизвикателствата на XXI в. Верен на своята идентичност, независим, но и толерантен, алжирският народ е достоен хилядолетен стопанин на своята свободна и гостоприемна земя .
Днес Алжир не се бори с чужди нашественици, а с проблемите на модерния свят. Политическата стабилност допринесе за бурното развитие на алжирската икономика през последното десетилетие. Най-големите предизвикателства пред Алжир днес са борбата с безработицата, недостигът на жилища, овладяването на корупцията и по-нататъшното развитие на частния сектор. По-голямата диверсификация на икономиката и изграждането на чуждестранни партньорства също заемат първостепенно място сред приоритетите на правителството.
През май 2010 г. президентът Абделазиз Бутефлика обяви петгодишен план за инвестиции в размер на 286 млрд. щ. д., чиято цел е не само отрасловата диверсификация, но и подобряването на инфраструктурата, развитието на човешките ресурси и подкрепата за малките и средните предприятия.
През последните пет десетилетия Алжир преживя бурни времена, включително кървавите събития, белязали 90-те години. Оттогава страната е оазис на относителен мир и стабилност в един твърде неспокоен регион. Арабските вълнения в Северна Африка и Близкия изток, довели до сваляне на автократичните режими в Тунис, Египет и Либия, не предизвикаха "алжирска пролет" през 2011 г. Причините за това са нежеланието на хората да се върнат към времената на остро противопоставяне и бързите действия на президента Бутефлика в отговор на исканията на масите. Недоволството от покачващите се цени на храните през янури 2011 г. бе овладяно за по-малко от два дни, след като правителството обяви, че ще дотира цените на основните хранителни стоки като захарта и олиото, с което постигна ценови спад от 41%.
През февруари 2011 г. последваха по-нататъшни мерки - Абделазиз Бутефлика обеща да отмени извънредното положение в страната, действащо от 1992 г., и пое ангажимент да либерализира достъпа до аудиовизуалните медии, които тогава бяха монопол на държавата. В отговор на всеобщата загриженост за заетостта в Алжир президентът подкрепи мерки за намаляване на безработицата и за създаване на работни места, особено за младите хора, които съставляват висок процент от алжирското население. Реформите продължиха през цялата 2011 г. В средата на април президентът обеща промяна в конституцията и призова останалите политически партии да представят своите предложения на специална парламентарна комисия. През август бяха предложени изменения на законите, регламентиращи дейността на политическите партии и неправителствените организации, както и на закона за изборите. След среща между правителството и синдикатите бе обявено увеличение на минималната работна заплата с 40 долара, с което тя нарасна до 240 долара.
Абделазиз Бутефлика е избран за президент на страната през 1999 г., а през 2004 г. е преизбран за втори мандат. С промяната в конституцията, която отменя ограничението върху броя на президенските мандати, заемани от едно и също лице, става възможно преизбирането му за трети мандат през 2009 г., когато той печели 90% от гласовете. Следващите президентски избори ще се състоят през април 2014 г.
Мирно протеклите парламентарни избори през май 2012 г. донесоха нова победа на управляващата партия - Фронта за национално оссвобождение. Тъй като предходните избори бяха помрачени от обвинения в измама, по искане на Алжир последните избори в страната бяха проведени в присъствието на международни наблюдатели от Европейския съюз, Африканския съюз и Арабската лига. Наблюдателите от ЕС излязоха със становище, че изборите са преминали при "като цяло задоволителна" обстановка, което е добър знак за по-нататъшното развитие на алжирската политическа система.
След изборите, в резултат на новоприети законодателни актове и сътрудничество между алжирските институции и Подразделението на ООН за равенство между половете и повече възможности за жените (UN Women), представителството на жените в алжирския парламент бе увеличено от 7% на 31%. Президентът Бутефлика смята, че относително високата избирателна активност на парламентарните избори през май 2012 г. (43% срещу 35% през 2007 г.) е знак за идването на едно ново поколение.
Успокояването на напрежението, свързано с Арабската пролет, постъпателните реформи и поставянето на избирателния процес под международно наблюдение помогнаха на Алжир да издигне репутацията си пред Запада, който разчита на газовите доставки от Алжир и на неговия принос в борбата с тероризма. Изборите, които попариха властовите надежди на ислямистката опозиция, бяха приветствани от международната общност. Американският държавен секретар Хилари Клинтън ги окачестви като "желана стъпка", а в официална декларация ЕС заяви, че изборите са "крачка напред по пътя на реформите, която ще укрепи демокрацията".
В страната е в ход мащабна програма за жилищно строителство, която е част от усилията на правителството да подобри живота на хиляди семейства, живеещи при лоши битови условия. Въпреки че живеят в една от най-богатите страни в Африка, хората с ниски и дори със средни доходи в Алжир все още не могат да си позволят жилище на достъпна цена. За правителството това е един наболял проблем, който то се опитва да реши чрез изпълнението на национална програма за жилищно строителство, предвиждаща изграждането на 2,4 млн. жилища до 2017 г. Наред с изграждането, ремонта и рехабилитацията на жилища има и широка програма за модернизиране на устойчивата градска инфраструктура. Освен подобряване на битовите условия на гражданите правителствените програми за жилищно строителство носят и други ползи като създаване на работни места и принос в БВП.
С всички тези мерки правителството на Алжир се старае да отговори на нуждите на населението. То поставя като свой приоритет благоденствието на алжирците в бъдеще.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
