 |
|
| ДОСИЕ |
стр.8, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
За двустранните отношения между Република Молдова и Република България |
|
|
| ДИРЕКЦИЯ "ИЗТОЧНА ЕВРОПА, КАВКАЗ И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ" |
|
България призна независимостта на Молдова на 28 декември 1991 г. На 5 февруари 1992 г. бяха установени дипломатически отношения. България заема принципна позиция по зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Молдова в сегашните й граници и не признава самообявилата се "Приднестровска молдовска република". От 1.1.2007 г. Молдова е включена в списъка на приоритетните държави за предоставяне на помощ за развитие от страна на България като член на Европейския съюз. Първото официално посещение на високо равнище е през септември 1992 г., когато в България пристига президентът на Молдова Мирча Снегур. Ответната визита на българския президент Желю Желев е през декември 1994 г. Следва интензивна размяна на посещения на премиерите и на външните министри на двете страни.
Добро е сътрудничеството в рамките на международните организации - ООН и специализираните й агенции, ЦЕИ, ЧИС, Съвета на Европа, ДК, ОССЕ и ПСЮИЕ. По време на срещата на Съвета на министрите на енергийната общност, проведена на 17 ноември 2006 г. в Скопие, България подкрепи кандидатурата на Молдова за получаване на статут на наблюдател към енергийната общност. На 4 май 2006 г. в Солун с подкрепата на България Молдова получи статут на пълноправен член на Процеса на сътрудничество в ЮИЕ. България подкрепи и кандидатурите й за председател на ПСЮИЕ (2008-2009) и на ЦЕИ за 2008 г.
Председателството през 2008 г. на четири значими регионални организации - ЦЕИ, ПСЮИЕ, ЦЕФТА и RACVIAC (Регионалния център за помощ при изследвания и внедряване на контрола над въоръженията) бе изключително важно за Молдова. То допринесе за повишаване на авторитета на страната и способността й да бъде реален, предвидим партньор. Молдова бе председател на ПСЮИЕ до май 2009 г., както и на ОНД. Като предишен председател на ЦЕИ и на ПСЮИЕ България оказа подкрепа на Молдова на основа на натрупания опит. През юни 2011 г. Молдова подкрепи България относно кандидатурата й за председател на Дунавската комисия.
До момента между Молдова и България са сключени 47 спогодби. Освен подписания на 7 септември 1992 г. Рамков договор за приятелски отношения и сътрудничество (в сила от 26 ноември 1993 г.), между Молдова и България са подписани 27 междуправителствени и 15 междуведомствени споразумения за сътрудничество в различни области. В процес на договаряне са: Споразумение между Съвета за електронни медии на Република България и Координационния съвет за аудиовизуални медии на Република Молдова и Споразумение между Република България и Република Молдова за сътрудничество при бедствия.
Република Молдова като цяло се ползва от облекчен визов режим с България. Голяма част от пътуващите за България молдовски граждани ползват визови облекчения, които са залегнали в Споразумението ЕС - Молдова за улесняване издаването на визи.
Република Молдова и Република България са традиционни външноикономически партньори. На 5 февруари 2007 г. бе подписано Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Молдова (в сила от 23.04.2007 г.), което замени Споразумението за търговско-икономическо сътрудничество и Споразумението за свободна търговия, прекратили своето действие във връзка с членството на България в ЕС. Съгласно спогодбата беше създадена Междуправителствена българо-молдовска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество (МПК), която от създаването си досега е провела пет сесии.
През 2010 г. взаимният стокообмен се е увеличил с 28.7%. Експортът от Молдова в първото полугодие на 2011 г. превишава 1млрд. долара, като основен потребител на молдовската продукция остават страните от ЕС, сред които и България.
Контактите в образованието, науката и културата са особено активни и се основават на подписаната на 17 май 1993 г. в София Междуправителствена спогодба за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата. Двете министерства на образованието периодично подписват протоколи за съдействие, в които определено място заема сътрудничеството в развитието на просветното дело на българската общност в Молдова.
На 30 септември 2004 г. бе подписано Споразумение между правителствата на Република България и Република Молдова за подпомагане на Тараклийския университет, според което България осигурява стипендиите и издръжката за ежегоден прием на 100 студенти. Университетът утвърди статута си на духовен център на етническата българска общност в Молдова.
Ежегодно България отпуска стипендии за безплатно обучение в български висши училища на около 150 молдовски студенти, специализанти и докторанти. В момента над 8100 ученици и 200 студенти от български произход имат възможност да изучават български език и литература в държавните училища и университетите на Молдова. България предоставя българска художествена литература, учебници и компютърни конфигурации на молдовските училища, в които се изучава български език.
В Mолдова по официални данни живеят над 90 000 етнически българи (или около 2,2 % от населението), съсредоточени предимно в южните райони на страната. Българите в Молдова имат статут на национално малцинство и право на двойно гражданство. Националното законодателство на Молдова гарантира необходимите условия за запазване и развитие на етническата, културната и религиозната самобитност на живеещите на нейната територия етнически българи, както и за разширяване на дейността на българските дружества и организации.
Организациите на българската общност в Молдова са много и разнообразни. Тяхна основна цел е постигането на оптимални условия за възраждане, съхраняване, развитие и функциониране на духовните, езикови, исторически, културни и други национални ценности, както и на разширяването и укрепването на братските връзки с етническата родина България и с нейните обществени и държавни структури. Доказателство за динамичността и развитието в положителна насока на процеса на структуриране на българската общност в Молдова е създаденият през 2004 г., но утвърдил се вече като организация с национално значение Български културен център в Кишинев.
През последните години се търсят нови форми за структуриране на българското етнокултурно пространство в страната. Създават се Молдовско-български бизнес клуб, Лига на българската младеж и асоциация "Съюз на българските организации". Решаването на съществуващите проблеми (съхраняване на българския език, традиции и култура и решаване на проблемите в сферата на образованието и икономиката) са във възможностите на двете страни, които винаги са имали политическата воля за разбирателство и добро сътрудничество.
|
|
София,
ноември 2011 г. |
|
| горе |
|
|
|
|
