 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Известни личности от Молдова |
|
|
| |
|
Василе Лупу
(1595 - 1661)
Василе Лупу е известен молдовски княз. Той е предводител на болярското въстание против Александър Илиаш (1633 г.), след което се възкачва на молдовския трон на 20.03.1634 г. и управлява 19 години до 1653 г. Смята се, че е роден в с. Пороище, България и има български произход. По време на управлението си установява добри взаимоотношения с болярите и укрепва икономиката и администрацията в страната.
По време на управлението на Василе Лупу молдовският книжовник Евстратие превежда на молдовски език "Правилата на Василе Лупу" - първият кодекс от закони, напечатан в Молдова. Владетелят изгражда със свои средства църквата "Три Светии" (Трисфетителе) в Яш, която е паметник с уникална красота. От времето на Василе Лупу е запазена и църквата "Св. Димитър" в Орхее, която е построена от него. Той отделя специално внимание на българския Зографски манастир в Света гора, като прави щедри дарения. Василе Лупу поддържа дипломатически отношения с Русия чрез руския резидент в Яш А. Ордин-Нащокин. Като владетел е имал амбициите и претенциите на завоевател и дори е завзел за кратко време територията на Влахия, което довежда до продължителен конфликт с княз Матей Басараб - господар на Влахия. В стремежа си да се избави от набезите на запорожките казаци Василе Лупу омъжва своята дъщеря Руксанда за Тимуш - син на казахския хетман Богдан Хмелницки. Въпреки подкрепата, която му оказва Тимуш Хмелницки, в сраженията при Поприкан, Финта и Сирка Василе Лупу търпи поражения и в резултат на това на престола на Молдова идва логофет Георге Щефан (1653-1658).
След управлението на Василе Лупу Молдова става "страна на грабежите"за всички съседи, разни авантюристи и корумпирани турци.
Александру Хаждеу
(1811 - 1872)
Александру Хаждеу е известен молдовски просветител, писател и публицист. На 30 ноември 2011 г. се навършиха 200 години от рождението му. Хаждеу е роден в Мизюринци, Украйна. Той е един от тримата синове на Фадей Хаждеу и баща на писателя енциклопедист Богдан Петричейку Хаждеу. Семейството се премества в Кристинещи, Молдова, и заедно с брат си Болеслав Александър Хаждеу учи в пансион за деца на дворяни към Духовната семинария в Кишинев (1822-1828). След това продължава обучението си в Харковския университет и в университетите в Мюнхен и Хайделберг. Още като студент Хаждеу проявява своите наклонности в юриспруденцията, философията, биологията, фолклористиката, историята и литературата. Той е високо оценен и получава много награди. Изявява се като първия популяризатор на молдовския фолклор в руските среди. Превежда и публикува в руските списания "Телескоп", "Вестник Европа", "Мълва", произведения на народното творчество: "Две молдовски песни" (1830), "Народни песни" (1833) и др., съпроводени с ценни исторически, литературни и етнографски коментари.
Широк резонанс имат неговите знаменити речи пред випускниците на Хотинската краева школа: "Възпоминания за миналата слава на Молдова" (1837) и "Възпоминания за миналото, мисли за настоящето и представа за бъдещето" (1840). Със своите речи той обучава младежите в дух на патриотизъм. "Без история няма родина - казва Хаждеу. - Без любов към историята не може да има любов към родината".
Литературното наследство на Александру Хаждеу включва повече от 80 стихотворения на руски език (сонети, басни, обработки на народни песни). Източници на вдъхновение за него са славното минало на молдовския народ и природата на родния край.
Хаждеу превежда на руски език съчинения по история, право, лингвистика. През 1835 г. става член-кореспондент на Обществото на селското стопанство в Одеса. През 1866 г. е избран за член-основател, а в 1869 г. за почетен член на Румънското филологическо общество в Румънската академия на науките.
Василе Александри
(1818 - 1890)
Василе Александри е известeн молдовски поет, драматург, фолклорист, политик, министър, дипломат и академик. Той е видна личност в Молдова през целия XIX в. Роден е в Бакеу (днес в Румъния) на 14 юни 1818 г. в семейството на крупен болярин. Самият поет смятал, че е роден на 21 юли 1821 г. Някои литературни историци също приемат тази дата. Участник е в революцията през 1848 г. Бил е активен борец за обединението на Дунавските княжества. Като поет възпява борбата за независимост. Биографията на Василе Александри е богата. Той е министър на външните работи на Молдова (1858-1859) и първи министър на външните работи на Обединените княжества (октомври 1859 - май 1860). Съвместно с Михаил Когалничану и Константин Негруци ръководи Националния театър в Яш (1840-1842). Основава списание "Румъния литераре"("Литературна Румъния",1855). Въвежда в употреба нови литературни жанрове (пастели, комични песнички, феерии). Събира и издава старинни народни балади и песни. Пише стихове, вдъхновени от народното творчество. В "Легенди" са запечатани моменти от славното историческо минало. "Наши войни" се посвещава на молдовските войници, които са воювали с турците при Плевен и Шипка редом с руските войски. "Пастели" - това е оригинален вид поезия, която най-напред се е появила в молдовската литература. Тук авторът възпява селския начин на живот и се възхищава на прелестите на природата.
Василе Александри е първият драматург на Молдова. Написва интермедии и монолози, наречени "комични песнички" и комедии за нравите, които представят националната атмосфера ("Йоргу от Садагура", "Яш по време на карнавал", цикъл комедии за Кирица). Александри пише драми и трагедии, вдъхновени от националната и древната история ("Деспот Воде", "Източник Бландузия" и "Овидий") и феерията ("Сънзяна и Пепеля"). Създава и проза: "Пътни бележки", "Разходка в гората", "Пътешествие в Африка", както и романтичните произведения "Цветарката от Флоренция", "Дридри" и др.
Тамара Чобану
(р. 1914 г.)
На 22 ноември 2011 г. се навършиха 97 години от рождението на известната молдовска певица Тамара Чобану. Тя е родена през 1914 г. в село Березложи, Оргеевски район. През 1946 г. завършва Кишиневската консерватория. Работи като солистка на Молдовското радио (1944 - 1951) и пее с оркестъра на молдовските народни инструменти "Флуераш". Има много гастроли с оркестъра в чужбина. От 1973 г. преподава пеене в Кишиневския институт за изкуства. Талантът на Тамара Чобану е разностранен. Тя е чудесно оперно сопрано. Изпълнява партиите на Татяна в операта "Евгений Онегин", на Чо-Чо-сан в "Мадам Бътерфлай" и много други.
Тамара Чобану е най-добрата изпълнителка на молдовски народни песни. Гласът й е станал олицетворение на Молдова. Наричат я "сестрата на дойните". Тя е перфектна в изпълнението на тези характерни за страната лирични народни песни. Дойните са свързани с бита на молдовското село, с природните картини, смяната на сезоните, бавни като тъгата на овчаря или игриви и весели. Тамара Чобану успява да придаде на тези песни нов живот. Тя открива ключа за това народно съкровище, което е безценно за Молдова. Популярността на именитата певица, която тя завоюва от самото начало на кариерата си, с времето само нараства. Навсякъде, където се чува името на Молдова чрез изкуството и красотата, първо зазвучава гласът на Тамара Чобану.
Глеб Саинчук
(р. 1919 г.)
"Аз реших да бъда щастлив, защото това е добре за здравето".
Волтер
В съвременното изобразително изкуство на Молдова важно място заема художникът Глеб Саинчук. Той получава образованието си първоначално във Факултета по архитектура в Букурещ (1942 - 1944 г.), а след това в Националната художествена академия в Кишинев (1944 - 1947 г.). Картините му се характеризират с оригиналност, чиста индивидуалност и собствен маниер на рисуване. Известни са портретните картини, които са създадени с майсторска техника и характерен замах на четката. Те се отличават с дълбочината и умението на художника да прониква във вътрешния мир на портретувания обект. Тази негова особеност е високо ценена. Глеб Саинчук участва в много самостоятелни и групови изложби в Молдова и в чужбина. Творчеството му обхваща голям брой картини, графики и маски на национални и световни персонажи. Маските и карикатурите заемат важно място в артистичното му творчество. Те са както картини, така и скулптури, изработени от хартия, в които се вижда авторовият шарж и пародиране и в тях прозира собственият му образ и характер на творец. Маските на Саинчук са шанс за ценителите на изкуството да открият едновременно таланта на художника и изключителната дарба на артиста. Те са като миниспектакли, в които авторът имитира родни и чуждестранни звезди.
Глеб Саинчук е носител на много престижни награди. От 2009 г. по повод неговата 90-годишнина е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Молдовската академия на науките. Известен е с оптимистичния си дух и живее интензивно всеки миг. Според него животът е хубав и не трябва нито да се пише, нито да се говори за проблемите. Девиз на неговия живот са станали думите на Волтер: "Аз реших да бъда щастлив, защото това е добре за здравето".
Емил Лотяну
(1936 - 2003)
Емил Владимирович Лотяну е известен молдовски кинорежисьор, сценарист и поет, заслужил деятел на изкуствата на Молдова (1969), народен артист на Руската федерация (1980), лауреат на държавна награда (1991). Роден е на 6 ноември 1936 г. в с. Клокушна, Окницки район на Молдова. Завършва режисьорския факултет ВГИК "С. Герасимов" в Москва през 1962 г. при знаменитите режисьори Г. Рошал и Ю. Геника.
От 1962 до 1972 г. работи като режисьор в киностудия "Молдова-филм", а през 1972 г. преминава на работа в киностудия "Мосфилм", където поставя няколко игрални филми. През 1991 г. се връща в Молдова и заснема за молдовската телевизия филма "Луцифер" по мотиви от биографията на поета Михай Еминеску. Емил Лотяну има богата филмография. Като режисьор, сценарист и постановчик създава много документални филми: "Есенни съзвучия" (1979), "Анна Павлова" (1983), "Евгений Дога" (1983), "Светлана Тома" (1984) и "Григоре Григориу" (1985). Получава награди за игрално кино на международни фестивали. През 1975 г. създава филма "Таборът отива на небето" по мотиви от ранни разкази на Максим Горки и получава първа награда "Златна раковина"на Международния кинофестивал в Сан Себастиян, Испания.
Ян Райбург
(р. 1936 г.)
"Един ден мене няма да ме има, но моите песни ще останат..."
- казва именитият композитор.
Ян Райбург е молдовски композитор и изпълнител. Роден е в c. Макарещи в семейство на учители. Детството му преминава в следвоенното време. Завършва музикално училище в Кишинев в класа по акордеон. Следва в Киевския инженерно-строителен институт и работи като инженер в проектантско бюро в Кишинев. По това време слуша "недостъпната" западна музика: The Beatles, Rolling Stones, Tom Jones, Pink Floyd, Queen, Doors и много други. Бързо разбира, че строителството няма нищо общо с това, което наистина харесва.
От 1977 г. е китарист в ансамбъла на ресторант "Кишинев". Работи във вокално-инструменталния ансамбъл "Фортина" под ръководството на О. Милщейн и ВИА "Букурия" към Кишиневската държавна филхармония. Милщейн спомага за израстването му като музикант. Участието му в многобройните концерти го прави известен. От 1982 г. пише песни за популярния певец Йон Суручану на молдовски език, главно върху стихове на Григорe Виеру и Думитру Матковски. Със Суручану го свързва многогодишна и ползотворна работа, както и с Молдовската държавна филхармония и ансамбъл "Реал". Песни на Ян Райбург изпълняват също и певиците Надежда Чепрага, Анастасия Лазарюк, Ольга Чолаку, сестрите Ротару и др. От 1989 г. работи в прочутия ансамбъл "Норок" под ръководството на Михай Долган. Известно време работи и с Филип Киркоров. През 1991 г. се преселва в Ню Йорк и открива ресторант "Трансилвания" с молдовска музика и кухня. Пътува често до Молдова и създава 13 албума с песни, от които 5 компактдиска с авторски песни в негово изпълнение. Любими естрадни шлагери на Ян Райбург са "Дарите женщинам цветы", "Гуляй, бригада", "Играй, скрипач" и др. Впоследствие се връща окончателно в родината и живее и твори в Кишинев. "Всеки човек мечтае да остави след себе си следа. В това на мене ми провървя. Един ден мене няма да ме има, но моите песни ще останат...." - казва именитият композитор.
Ион Суручану
(р.1949 г.)
Ион Суручану e роден на 9 септември 1949 г. в село Суручен, Яловенски район на Република Молдова. През 1964 г. постъпва в Училище за физическа култура и спорт. По-късно се премества в музикалното училище "Щ.Няги", където се учи да свири на пиано и фагот. От 1968 г. започва да работи като естраден изпълнител в състава на вокално-инструменталния ансамбъл "Норок" под ръководството на незабравимия маестро Михай Долган. "Норок" на молдовски означава "щастие". За времето си ансамбълът създава отлична по качество музика, която се лее като молдовска река и оставя прекрасно усещане. Сега тези шлагерни песни навяват носталгия и могат да се открият във фонотеките на меломаните. Като участник във ВИА "Норок" Ион Суручану има огромен успех. Неговите песни са като колоритен молдовски букет в съпровод на китарен саунд, перкусии, цимбал и акордеон. След закриването на "Норок" Суручану заедно с Михай Долган участва в състава "Контемпоранул"("Съвременник"), който запазва част от репертоара на "Норок". През 1986 г. той става солист на Кишиневската филхармония и на естрадно-симфоничния оркестър на Молдовското радио и телевизия.
Ион Суручану е удостоен със званията: заслужил артист (1985), народен артист (1990) и е носител на ордена "За граждански заслуги" (1993). През 2004 г. е награден с Орден на Републиката. Песните му са обичани не само в Молдова, но и далеч зад границите й.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
