 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.46, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Една невероятна разходка по винените улички на Молдова, или как можеш да потънешв "Бермудския петоъгълник" на гроздовия сок |
|
|
| Венелин Сапунджиев |
|
Тази история може да започне някоя вечер или нощ в Кишинев. Ресторант "La Placinta" е подходящо място. Или пък в "Decebal". Първият е кръстен неслучайно на прочутите молдовски питки плацинти, които по невероятен начин се сътворяват именно тук. А във втория като истинско свещенодействие пред теб правят най-добрата от добрите мамалиги.
Така тази история, започнала посреднощ, може да продължи до сутринта по винените улички на Молдова.
Бляскавото начало на тази разходка е на север от Кишинев в Крикова - първия връх на Бермудския петоъгълник на виното. Тук можеш да откриеш невероятен подземен град с десетки улички - истински магистрали с дължина над сто километра. А наоколо вместо къщи и магазини - бъчви, бъчви, бъчви... Ако не се загубиш по улица "Алиготе", можеш да завиеш по проспект "Каберне", да продължиш по булевард "Совиньон", да завиеш по "Ризлингова"... Сто километра, напоени с дъха на безсмъртния сок на Бакхус, който бил роден някъде тук - около устието на Дунав и Черно море. Крикова е удивителен подземен град с още по-удивителен постоянен микроклимат - температури от 12 до 14 градуса през цялата година и непроменяща се влажност от 97-98%.
Неслучайно технологията на пенливото, игристо вино, сътворена от монаха Дом Периньон, намира своята нова родина (след областта Шампан във Франция). От прочутите вина са опитвали крале и придворни шутове, аристократи и интелектуалци, поети и дори космонавти като Юрий Гагарин - един от символите на XX в., за когото това е единствената снимка с чаша в ръка.
Двадесетината зали на този подземен град предлагат ласкави удоволствия: от усещането за море в "Морско дъно" - залата, в която сякаш си под вода, до удоволствието поне за малко да бъдеш крал в "Кралската зала", от преживяванията на ловец, преследващ виното в "Ловната зала", до уюта на "Каса Маре". Това за "Каса Маре" е друга великолепна история. Така молдовците наричат най-хубавата стая на къщата и там посрещат специални гости.
След подземията на Крикова пътят сам те отвежда до село Бранещи. В избите му - втория връх на този Бермудски петоъгълник - е събрана цялата красота на молдовската земя с топлината и гостоприемството си. Неповторим уют, в който по неповторим начин "царстват" вкусът и цветът на виното.
Малко по-нататък е Яловени, където (след испанския град Херес) се прави най-доброто аперитивно хереско вино, което като шери бренди е докосвало в продължение на векове устните на изисканите ценители на напитките.
На крачка от Яловени е Ханчещи - имението на богато търговско семейство. Това е империята на прочутия Манук бей, наречен още приживе Арменския принц на Молдова. Изключителна личност, създала не само имението и замъка, който днес е един от най-посещаваните музеи на Молдова, но и изба, наречена Лебедовата песен на безсмъртието на виното.
И последното измерение на Бермудския петоъгълник заслужава особено внимание. Защото в Малещи са покорени всички рекорди на рекордите. Тук е не само най-голямата винена колекция в света, записана и в "Гинес", но по особен начин е запечатан и духът на Бакхус. За него казват, че никак не се шегувал, не обичал празните чаши, пиел до дъно и до сутринта...
Ако можеш да извървиш винените пътеки на Молдова и не потънеш в "Бермудския петоъгълник на гроздето", ще оцелееш. А по устните ти ще остане божествената му сладост...
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
