 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.32, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Земята, наречена Кишинев |
|
|
| Венелин Сапунджиев |
|
Това е историята на земята, наречена Кишинев, която заради географията си стана град, "пръснат" на седем хълма, "разпилян" на пет места, разрушаван три пъти до основи, разлюлян от не едно земетресение и възкръсващ като феникс от пепелта...
Ако още нищо не сте разбрали, трябва непременно да знаете, че Кишинев е единственият град в света, чествал два пъти своята петстотингодишнина.
Такава истинска "неразбория" може да се случи само в земи като Молдова и България - "хвърлени" по волята на съдбата между пространството и времето, около кръстопътищата на историята. А това сякаш обяснява всичко.
Но историята на този град, както всяка друга, има и своята предистория. Започнала през преломната 1332 г., когато унгарският крал Людовик I Анжуйски със сицилиански корен и наследник на френски династичен клон предприема наказателен поход срещу татарите. В боевете на изток от Карпатите се отличават отрядите на румънските трансилванци от областта Марамуреш, начело с войводата Драгош. За благодарност кралят му поверява завоюваните земи - днешна Молдова, а на негово място в Трансилвания за войвода на Марамуреш назначава друг болярин - Богдан. Петнадесетина години по-късно след разрив с Людовик войводата Богдан бяга към новите земи, сваля Балк - внук на Драгош, и така се ражда първата независима молдовска държава - между реките Прут и Днестър, на север от устието на Дунав в Черно море. Това е държава, преживяла уникални превратности на времето - и величия, и падения... Тя е достигнала разцвета си при крал Щтефан Велики и Свети (Щефан Чел Маре Свинт), изпаднала е във васална зависимост от Османската империя, превърнала се е в Руска губерния, влязла е в "рамките" на Велика Румъния, извървяла е пътя и на съветска република.
Но и това е друга история, която се преплита с историята на града, станал град и столица на губерния Бесарабия заради удивителното си местоположение в центъра й. Кишинев е град, чествал два пъти своята петстотингодишнина. Това се случва за първи път през 1936 г. с благословията на крал Карол II (тогава Молдова е в "рамките" на Велика Румъния), който разчел документ на войводите Илие и Щефан Оанча, в който се споменават земите около река Реут и Кишинев. А за втори - през 1966 г. с височайшата благословия на другаря Брежнев (който е бил и първи секретар на Молдовската комунистическа партия), чиито сиви кардинали разчитат пък друг документ, с който същият онзи прочут крал Щефан Велики подарява земите около извора Албишоара под името Кишинев на вуйчо си - болярина Влайкул... По това време Молдова е съветска република.
Така два пъти роден, градът е " хвърлен" по волята на съдбата и историята на седем хълма (като Рим и Константинопол), разпръснал се е във времето и пространството на пет места - кварталите Център, Буюкан, Ботаника, Ришкан и Чокана, три пъти е разрушаван до основи - през 1683 г. от казаците, през 1690 г. от татарите и през 1739 г. от турците, сринат е от едно голямо земетресение през 1977 г., преживява ужаса на две войни и е особено засегнат по време на една от най-значимите операции на Втората световна - Яш - Кишинев. И ако това не е възкресението на феникса от пепелта... Но и това е друга история, която и до днес разказват 100-те запазени исторически улици на града.
Както древността е имала своите седем чудеса, така и тук, в столицата на Молдова, те са седем. Или седем по седем. Като някакви "перли в короната" са трите най-стари запазени сгради - Мазакиевската църква, затворът и къщата, в която е заточен и живял в тогавашната далечна руска губерния Пушкин. Великият поет по особен начин е "преплел" съдбата си с днешна Молдова. Обикнал е страстно тогавашната губерния Бесарабия, обходил я е, влюбвал се е безразсъдно, скитал е с цигански табор, написал е някои от най-нежните си стихове, както и поемите "Кавказки пленник" и "Бахчесарайски фонтан", започнал е и романа "Евгений Онегин".
Към тези три архитектурни измерения на XVIII в. през XIX в. се прибавят кметството, което е сред най-красивите в Европа, бившият хотел "Швейцария" (днес национална библиотека) и триумфалната "Арка на победата". Багра в пейзажа добавя и XX в. с катедралата "Nasterea Domnului", църквата "Свети Панталеймон" , паркът "Щефан Чел Маре", откъдето махнаха паметника на Ленин и възстановиха този на великия крал. А отблизо нямо наблюдава и до днес паметникът на Пушкин...
Истинско удоволствие е да се потопиш в музеите на Кишинев. Археологическият и исторически, Етнографският и природонаучен, оригиналният педагогически, невероятният на пожарната и особено този в най-българското кътче на този град - Музеят на доброволците, където в тогавашната сграда на същото място на 12 април 1877 г. е прочетена Декларацията за обявяване на Руско-турската освободителна война. А по улиците на Кишинев са марширували първите три български отряда, оставили костите си на Шипка и Шейново, но и вградили безсмъртието си в темелите на бъдещата свободна българска държава и армия.
Това и още много е Кишинев - град на седем хълма, с пет квартала, три пъти разрушаван до основи от завоевателите и неведнъж разлюляван от земетресения. Кишинев е успял да устои на всички превратности на времето и пространството...
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
