 |
|
| АРТ |
стр.39, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Чешката музика |
|
|
| Мартин Клепетко |
|
Понятието чешка музика няма нужда от специално разяснение. Далеч преди светът да овладее развитието на промишлеността и търговията, музиката е била един от най-важните износни чешки артикули. Славата на чешката музика и музиканти през XVIII и XIX в. достига такива измерения, че Чехия започва да е наричана "консерваторията на Европа" и се е появил изразът "ако е чех, значи е музикант".
Практически невъзможно е да се опише невероятно богатата и обширна история на чешката музика в една статия, само изброяването на всички важни личности би заело цялото място. Затова трябва да се ограничим само с избор на най-представителните, които са популяризирали чешката музика по света през изминалите няколко столетия. Вярваме, че тези, които няма да бъдат включени в тази статия, въпреки че го заслужават, великодушно ще ни простят.
СРЕДНОВЕКОВНАТА МУЗИКА НА ЧЕШКА ЗЕМЯ
Спокойно може да се проследи историята на музиката на чешка земя още от идването на християнството, което се появява по тези земи през 830 г. под влиянието на немски мисионери. Това влияние е искал да избегне княз Ростислав, който през 863 г. извиква славянска мисия, водена от Кирил и Методий. Те започват да въвеждат у нас литургии, които се пеят на разбираем за хората език. Разпадането на Великоморавия води до връщането на литургията на латински, въпреки че песните на старобългарски продължават да съществуват в народната традиция. Духовната песен е застъпена в Чехия от паметници с изключителна стойност. Преди всичко "Господи, помилуй ни!", която е очевидо най-старата и най-правдиво запазената народна духовна песен.
Чешката реформация се превръща в славния период на духовната песен. Известният проповедник Ян Хус посвещава специални грижи на народните песни и традицията го смята за автор на песни, като например "Исусе Христе, щедри, княже". Основен паметник на хуситските песни е "Истебницки канционал", който е съставен приблизително през 20-те години на XV в. Обхваща песни за служби, както и бойни и духовни сбирки от песни. Може би най-известната песен от този период, по-късно прославена от Бедржих Сметана, е бойният напев "Кои са божите бойци".
МУЗИКАТА НА ЧЕШКИЯ РЕНЕСАНС
Най-голямата и най-важна музикална институция в ренесансова Чехия е придворният оркестър, който достига кулминацията си по време на император Рудолф II. Но малко са чехите в капелата, повечето са немци, испанци, италианци и холандци. По образец на императорския двор благородниците също се грижат за музиката в седалищата си в провинцията. През втората половина на XVI в. се прочува Рожемберският оркестър на Крумлов, през първите две десетилетия на XVII в. става известен оркестърът на замъка Пецка. Ръководи го Крищоф Харант от Полжице (1564-1621) - писател, пълководец, дворянин и дипломат, за участието си в чешкото въстание заедно с 26 други е екзекутиран на Пражкия староградски площад. От произведенията му имаме запазени мотет за 6 гласа "Qui confident in Domino", петгласния мотет "Мария Крон" и отделно красивата "Missa quinis vocibus".
ЧЕШКА БАРОКОВА МУЗИКА
Императорският оркестър се премества във Виена и се връща на чешка територия само при големи дворцови празненства. През втората половина на XVII в. важни средища са оркестрите на шлехтичите. Особено изпъкват два от тях - оркестърът на оломоуцкия епископ Карл Лихтенщейн Кастелкорн и оркестърът на епископ Шратенбах.
Операта се появява за пръв път в Чехия през 1627 г. при коронацията на Фердинанд II и оттогава редовно се организират представления при пътуванията на господарското домакинство. В Прага и Бърно може да се гледат още от началото на XVII в. стаджони на италианската оперна общност; обаче никоя от тях не се запазва постоянно у нас. Решаващ обрат настъпва чак при коронацията на Карл VI през 1723 г., когато е изпълнeнa операта на Йохан Йозеф Фукс (1600-1741) "Constanza e fortezza" с необичайно великолепен сюжет, с участието на най-добрите музиканти в цяла Европа. Под влиянието на тази опера граф Шпорк разрешава през 1724 г. да се състави оперна трупа в Кукс и поверява ръководенето на операта на Антони Дензи в пражкия си театър.
Най-ярката личност на ранния чешки барок е органистът, композитор и поет Адам Михна от Отрадовице (1600-1676). В две сбирки с название "Чешка марианска музика" (1647) и "Музика за свята година" (1661) издава духовни песни на четири и пет гласа, взети от народната традиция. Най-значителното му произведение е "Чешка лютна" (1653) - поредица от духовни композиции за два гласа с инструментален съпровод, и песента "Искам да беше спял", която почти се превръща в народна.
Най-големите образци на чешкия барок са без съмнение Зеленка и Чернохорски. Ян Дисмас Зеленка (1679-1745) произхожда от Ловниц под Бланикем. Учи музика във Виена и Италия. В мелодичната му инвенция, преди всичко в ритъма, са очевидни чертите на чешката музикалност, които са значително различни от тези на италианските и немските му съвременници. Зеленка свързва специфичната си мелодика с техника на контрапункта и композиторското му изкуство оценяват и такива майстори като Г. Ф. Телеман и Й. С. Бах.
Бохуслав Матей Чернохорски (1684-1742) е роден в Нимбурк. За него е запазена много малко информация, затова биографията му може да се реконструира приблизително. Подобна е ситуацията и с композициите му - въпреки неговата известност, са се запазили много малко. Известно ни е невероятното му мотето "Laudetur Jesus Christus" (великолепна вокална фуга със съпровод на орган), освен това концертната кантата "Regina coeli", няколко композиции за орган, фуги и токати. С неговото име се свързва цяла композиторска школа, към която принадлежат и други известни личности на чешкия барок като Йозеф Фердинанд Зегер, Ян Зах или Франтишек Тума.
МУЗИКАТА НА ЧЕШКИЯ КЛАСИЦИЗЪМ
През XVIII в. се стига до смесване на основните европейски тенденции на общественото и музикално развитие с народната музикална традиция. Затова и по това време чешката музика има възможност толкова сериoзно да навлезе в историята на европейската музика. Важен момент в развитието на музикалността на чешкия народ е простият факт, че музикалният талант и образование са носели сериозни битови изгоди. Ливреята на дворцовия слуга или на горския го избавя от тежката работа и опасността на военната служба. Добрият музикант в ливрея е имал надежди, че ще бъде освободен от феодалната зависимост.
Най-важният творец на чешкия класицизъм е Франтишек Ксавер Брикси (1732-1771). След като завършва, се препитава като органист в пражките храмове и като композитор. През 1759 г. му е поверено най-важното музикално място в страната - на двадесет и седем години става капелмайстор в метрополитния храм "Св. Вит" на Храдчани. Превръща се в най-изпълнявания чешки композитор през XVIII в. Въпреки че не доживява до 40 години, оставя обширно творчество. Засега се смята, че то обхваща около 500 заглавия. Разбира се, в творчеството му преобладават храмовите произведения, големи ораторски произведения като "Filius prodigus", "Opus patheticum de spetme doloribus a Judas Iscariothes". Малко встрани остава инструменталната му музика - композиции за клавесин и орган или "Симфония в ре мажор".
Почетно място в родната продукция заема групата на учениците на Зегер. На най-голяма популярност от тях се радва Ян Антонин Кожелух (1738-1814). Учи във Виена, 30 години е капелмайстор в Ставовския театър, после създава концертните си и храмови композиции. Той е единственият автор от тази епоха, който композира и италиански опери ("Allesandro nell’ Indie", "Demofonte").
Много чешки музиканти емигрират в чужбина, но през XVIII в. този процес достига невероятни размери. На западното течение на емиграцията успява да повлияе най-силно т. нар. манхаймска група под ръководството на Ян Вацлав Антонин Стамиц (1717-1757). Стамиц пристига в Чехия през 1660 г. от словенския град Марибор, където е роден като син на органист, търговец и общински съветник. Учи в йезуитския колеж в Ихлава. На 24 години става цигулар в манхаймския оркестър, а от 1715 г. е концертният им маестро.
В Италия, където много трудно и по изключение би могъл да проникне чужд музикант, най-голям успех постига Йозеф Мисливечек (1737 - 1781). Като син на пражки мелничар учи занаята на баща си, докато не се обръща изцяло към музиката, когато учи при Фр. Хаберман и Йозеф Зегер. През 1863 г. напуска родината, за да се усъвършенства при бенатския майстор Г. Б. Пескети и през 1767 г. след неаполската премиера на операта му "Bellerofonte" се нарежда сред най-успешните автори на италианската опера серия. Необикновено активен е и в останалите форми - симфонии, концерти, сонати. Поддържал постоянен контакт с родината, някои негови опери и оратории се изпълняват в Прага. В Италия го наричат "II divino Boemo" ("Божествения чех"). Умира от тежка болест в Рим.
МУЗИКАТА НА ЧЕШКИЯ РОМАНТИЗЪМ
Този период в Чехия се свързва с народното възраждане. Върховна проява на възрожденските традиции в духа на романтизма е чешката опера.
На успех в онези времена се радват театралните пиеси със специално композирана към тях музика и особено "Швейцарско семейство" на Йозеф Вайгъл, вдъхновила през 1823 г. либретиста Хмеленски и композитора Франтишек Шкроуп (1801-1862) да създадат оригинална чешка пиеса. Шкроуп е роден в Осице при Пардубице. С композиране се занимава още от гимназиалните си години, продължава и докато учи философия и право в Прага. След премиерата на пиесата "Телджия" (1826) става капелмайстор на Ставовския театър. Заедно с Хмеленски създава още и оперите "Олдржих и Божена" (1826) и "Годежът на Либуша" (1835). Но в историята остава преди всичко песента "Къде е моето отечество" (по музика от пиесата "Фидловачка"), която по-късно става чешки химн.
Един от най-важните автори през този период, както и въобще в чешката музика, е Бедржих Сметана (1824-1884). Сметана е роден в Литомишъл от третия брак на пивовар. Решаващо значение за творческото развитие на Сметана има обучението му при Йозеф Прокш. След завършване на обучението си основава в Прага частно училище по пиано и година по-късно се оженва за студентската си любов - Катержина Коларжова. По това време се занимава почти само с композиране за пиано. Най-известното му постижение за този период е "Клавирно трио сол минор" (1855), в което влага тъгата от смъртта на дъщеря си Бедржишка. През 1856 г. заминава за швецския град Гьотеборг, където обаче скоро умира и съпругата му.
Сметана е бил голям почитател на Лист, общували са много писмено, срещали са се и лично. Сметана е завладян преди всички от идеята на Лист за симфонични поеми. Така се появяват "Ричард III", "Лагерът на Валенщайн" и "Хакон Ярл". След завръщането си в Чехия Сметана се занимава преди всичко с опера. През 1863 г. завършва първата си опера "Бранденбургците в Чехия", която има голям успех и осигурява на автора така нужните му парични средства. През 1866 г. написва, а при премиерата и сам дирижира "Продадена невеста", която се превръща в неговата най-известна опера, същевременно и едно от най-известните чешки музикални произведения.
През 1886 г. Сметана става капелмайстор на театър "Прозатимни" и композира оперите "Далибор" и "Либуше", която е предназначена за официалното откриване на Народния театър в Прага. През 1874 г. вследствие на дълго боледуване Сметана е застигнат от най-голямото възможно нещастие за един композитор - глухотата. В това състояние се заема да осъществи старите си творчески намерения - да почете с цикъл от симфонични поеми родината и народа си. Появява се цикълът
"Моята родина", съставен от частите: "Вишеград", "Вълтава", "Шарка", "По чешките поля и гори", "Табор" и "Бланик". Към края на живота си написва с голямо физическо усилие още оперите "Целувката", "Тайната", "Дяволската стена", други камерни творби и освен това два невероятни квартета (първият от които с названието "От моя живот"). Умира на 12 май 1884 г. в приют за душевноболни в Прага. В памет на Сметана всяка година на този ден започва музикалният фестивал "Пражка пролет", и то с изпълнението на "Моята родина".
Друг колос на чешкия романтизъм е Антонин Дворжак. Роден е през 1841 г. в Нелахозевес, където израства с провинциалната музика. Шестнадесетгодишен отива в пражка музикална школа за орган и участва като цигулар в оркестъра на "Временен театър". Като млад композитор прави впечатление на Й. Брамс, който го препоръчва на берлинския издател Симрок. За него през 1878 г. Дворжак написва първата част на "Славянски танци", с които веднага се прочува по цял свят. Симфониите му (общо 9 на брой, най-известната от които е последната със заглавие "От новия свят") са популяризирани от диригентите Фон Бюлов, Рихтер и др. Ораториите и кантатите ("Стабат Матер", "Реквием") се превръщат в представителни произведения за родните музикални кръжоци и за известни музикални фестивали. Голяма част от композиторските си усилия посвещава на операта - неговата "Русалка" е най-представяната чешка опера по света. През 1890-1891 г. Дворжак е обявен за доктор хонорис кауза на Кеймбриджкия и Пражкия университет. От 1891 г. е професор, а по-късно и художествен директор на Пражката консерватория. През 1892-1895 г. управлява консерваторията в Ню Йорк, а през 1896 г. дирижира първия концерт в новооткритата Чешка филхармония. Почитан като един от най-големите композитори на своето време, Дворжак умира в Прага на 1 май 1904 г.
Освен Сметана и Дворжак ярка личност през този период е Зденек Фибих (1850-1900). Творчеството му е много разнообразно, песните му имат интимен характер, клавирните произведения са застъпени предимно от лиричен цикъл "От планините" и "Соната си мажор" за четири ръце. Оркестралното му творчество обхваща всички форми от онова време - "Трета симфония в ла минор" принадлежи към най-добрите чешки симфонии на XIX в. освен тези на Дворжак. От оперите на Фибих най-важните са "Месинска булка" и "Шарка". Съществена част от оперите на Фибих са мелодрамите, преди всичко трилогията "Хиподамия" по текст на Я. Връхлицки.
ЧЕШКАТА МУЗИКА ПРЕЗ XX ВЕК
Прехода от поколението на основоположниците към новото време осъществява Йозеф Бохуслав Фьорстер (1859-1951) - великият майстор на песенните композиции (циклите "Еротикон", "Любов", "Нощни виоли" и др.), хорови и кантатови ("Стабат Матер", "Свети Вацлав" и др.). Оркестралната област при него е застъпена от 5 симфонии, 6 сюити и 4 симфонични поеми. Пише и опери, камерна музика и храмови композиции.
С Витезслав Новак (1870-1949) започва офанзивата на т. нар. ческа модерна. Учи в Пражката консерватория при Дворжак. Като професор на майсторския клас по композиране възпитава цяло поколение родни и чужди, преди всичко славянски композитори. От 1897 г. се опира в творбите си на народните песни, главно словашки и моравски. Посвещава им множество оригинални редакции (особено "Словашки песни"). Това влияние се проявява и в оркестралната "Словацка суита". Използването на народни песни е много ярко изразено в композициите за пиано ("Моят май", "Соната ероика") и в симфоничната поема "В Татрите". Обогатява цветните си и хармонични идеи с импресионизма, но успява да избегне опасността му с акцент върху устойчивата структура (примерно "Томан и самодивата"). Отчетливи музикални идеи и техническа независимост бележат зрелия творчески период на Новак. Започва с фантазията "Бурята" и цикъла за пиано "Пан". През следващите години се концентрира върху драматическата област - резултат от което са оперите "Звиковско дяволче", "Фенер", и балета "Никотина".
Съвсем други тонове внася в чешката музика друг ученик на Дворжак - Йозеф Сук (1874-1935). С непосредствената си музикалност и многостранните си заложби Сук напомня за своя учител, а по-късно и тъст, но инструменталното му богатство се развива и индивидуализира. Реагира на световното развитие и засилва поетическата си своенравност, изразителността на изказа си, особено в мелодичността и ритъма. Това развитие се отразява преди всичко в оркестралните му творби. "Струнна серенада" (1892) и "Симфония ми мажор" са съвсем Дворжакови, но още в музиката към приказката на Зейер "Радуз и Махулена" и в "Под ябълките" силно се проявяват особените черти на Сук. Много убедителни са "Фантастично скерцо" и симфоничната поема "Прага". Върхът на творчеството на Сук са редица програмни симфонични произведения, които заедно образуват цялост: тъжната симфония "Азраел" (реакция на смъртта на А. Дворжак и дъщеря му Отилие - съпругата на Сук), музикалната поема "Приказката на лятото", "Узряване" и "Епилог".
Когато вече се очертава ясно навлизането на ческа модерна, узрява за развитието много по-старият Леош Яначек (1854-1928). Още като млад, след като учи в органистката школа, се изявява като диригент, организатор и педагог. Първоначално се ограничава в композирането на по-малки форми - хорови и инструментални. Сътрудничеството му с Франтишек Бартош го вдъхновява да събира народни песни и музика. Често се връща към тях, за да ги редактира по оригинален начин (например оркестралните "Лашски танци"). По-късно Яначек обръща интереса си изцяло към народното творчество и народната реч, чийто ритъм после повлиява на характерния му насечен ритъм и рязка мелодия. Този стил на Яначек за пръв път се проявява напълно във фолклорно пъстрата и изразно обхватната опера "Нейната пастирка (Йенуфа)", която е първата чешка опера по литературна драма, писана в проза. Следват завладяващата "Кума Лиса", психологическата и драматически съсредоточена "Дело Макрополус". Яначек създава съвсем нов тип музика в мъжките хорови произведения, главно композициите по поеми на Безруч ("Кантор Халфар", "Маричка Магдонова"). Изключително оригинални са композициите му за пиано (цикълът "По обраслата пътечка") и камерната музика (соната за цигулка и пиано, два струнни квартета). Яначек получава всеобщо признание много късно - започва с пражкото представление на "Нейната пастирка" през 1916 г. - но днес е сред най-изпълняваните чешки композитори по света.
Бохуслав Мартину (1890-1959) води осъзнатата антиромантическа генерация, която се оформя след Първата световна война. Бил е ученик на Йозеф Сук, но се развива под влиянието на следващия си учител Алберт Русел в Париж, където живее между 1923 и 1942 г. После се преселва в САЩ. Оттогава става един от най-известните световни композитори. Последните години от живота си прекарва в Италия и Швейцария, където и умира. Творчеството му е огромно, що се отнася до броя произведения, и се характеризира със сравнително дълго търсене на собствения изразен стил, до който Мартину достига след 1930 г. В областта на симфоничната музика първите му успехи са с експерименталните "Halftime", "La baggare". След това идва "Symfonia concertante" за два оркестъра, "Partita" за струнен оркестър и отделно "Concerto grosse" и "Двоен концерт за два струнни оркестъра, пиано и тимпани", който принадлежи към най-добрите произведения на световната музикална драматургия от този период. Всичките 6 симфонии са написани през зрелия му период, между тях се отличава най-много шестата със заглавие "Симфонични фантазии". Мартину има много на брой концерти (4 за пиано, концерт за две пиана, концерт за цигулка, два концерта за виолончело, за обой и др.). Между повече от 70 камерни произведения изпъкват квартети, сонати за цигулка и пиано, сонати за виолончело и пиано. От вокалните произведения има редица великолепни песни ("Нов шпаличек", "Песни на една страница", "Песни на две странички"), кантати ("Отварянето на кладенеца", "Романс от глухарчета"), от многото опери се открояват "Пиеси за Мария", "Жулиета", "Гръцки пасии". От десетината балета е забележителен "Шпаличек".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
