 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.25, бр.6, година XII, 2005г. |
|
|
ЗА АНГОЛСКАТА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ |
|
|
д-р Алмериндо Жака Жамба,
посланик и постоянен представител на Република Ангола към ЮНЕСКО |
|
|
ИДЕНТИЧНОСТ И КУЛТУРА
Разглеждането на анголската културна идентичност налага да изясним три кардинални понятия - идентичност, култура и народ - обхванати в тяхната географска и историческа вездесъщност.
Според Жузе Мануел Имбамба, в неговия философски проект за Ангола през 3-ото хилядолетие “Една нова култура за хиляди нови хора”: “Човекът е рожба на своето време, на обществото, което го приютява, и на културата, която го храни.”
Идентичността по смисъла на латинския си корен е съвкупност от характеристики, присъщи на дадено нещо, които не позволяват да бъде сбъркано с друго. Има прости и сложни идентичности.
Моята идентичност е това, което ме прави неидентичен с друго лице. Както правилно подчертава Samuel Huntington в книгата си “Кои сме ние? Национална идентичност и сблъсък на културите”: “Идентичността е чувството за самия себе си на един индивид или на една група.”
Идентичността е резултат от съзнанието за себе си, от чувството, че представляваш индивидуална или колективна същност, чийто особени характеристики са в основата на разграничаването на “аз” от “другия”, на “ние” от “те”. Ето защо тя се свързва със спецификата, с единичността.
За културата съществуват де факто много определения. Макар да сме далеч от мисълта за единодушното им приемане, едно от най-сполучливите беше предложено от ЮНЕСКО на Световната конференция за културните политики в Мексико през 1982 г., което гласи: “Културата е съвкупност от отличителни, духовни и материални, интелектуални и емоционални черти, които характеризират едно общество или социална група. Тя включва, освен изкуството и художествената литература, начините на живот, основните права на човешкото същество, ценностните системи, традициите и вярванията”.
Културата, която е най-висшият израз на живота на един народ, не е статична. Всяка индентифицираща култура се корени в историята и се развива във времето. Културите преживяват приливи и отливи, движени както от вътрешни, така и от външни сили, които могат да бъдат хармонични и доброволно приети или наложени с насилие, господство или власт. Една култура дава доказателства за особена виталност, ако е способна да съхранява собствената си идентичност, интегрирайки промяната.
Понятието народ, също като понятието култура, варира в зависимост от различните обстоятелства, в които се формира. Има народи, които в своята история запазват известно единство и техният културен израз е илюстрация на това единство. Но има многосъставни народи поради своя исторически, политически и социален контекст, чието единство се изгражда от тяхното многообразие. Следователно тяхната културна идентичност ще се определя от единството им в многообразието.
Перифразирани, изводите на Междуправителствената конференция за културните политики в Африка (Africacult), проведена в Акра през 1975 г., гласят: “Културното многообразие в Африка е жива реалност. Многообразието далеч не е елемент за разделяне и трябва да се разбира като фактор за балансиране и единство. Установяването на един плодотворен диалог между различните култури и активното участие на различните общности в културния живот на нацията благоприятстват интеграцията и националното единство.”
Анголската културна идентичност е собствената специфика на творческия гений на народите на Ангола във всички проявления на тяхната креативност, утвърждаваща се и укрепваща в съвместното съществуване и в обмена между различните специфични култури, които обогатяват общността като цяло.
ВЪЗГЛЕДИ ЗА СВЕТА, СТРУКТУРИРАЩИ
ИДЕНТИФИЦИРАЩИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ЗА АНГОЛСКАТА КУЛТУРА
Удивлението и безпокойството на човека пред космоса, пред подредената Вселена, го кара да търси причината за съществуването на нещата, за своето положение и за своята съдба. Човекът по всички географски ширини се е опитвал и се опитва да обясни реалността, която го заобикаля. Три възгледа за света конвергират в контекста на идентифициращите доказателства за анголската култура. На първо място трябва да се отбележи традиционният африкански светоглед, на второ - западният светоглед, и на трето - християнският светоглед.
По отношение на традиционния африкански светоглед възникват два големи въпроса: съществува ли все още традиционният светоглед и може ли да се говори за един-единствен африкански светоглед.
Отговорът на първия въпрос, даден от самите африкански специалисти, е, че въпреки някои адаптации и модификации, довели до акултурация и инкултурация поради европеизацията, християнизирането или ислямизирането, този начин на виждане за света е оцелял и все още е жив.
Колкото до втория въпрос, въпреки голямото местно разнообразие - близо 2000 различни етно-лингвистични групи - Африка на юг от Сахара притежава значителен брой сходни и общи културни характеристики.
За по-добро запознаване с възгледите за света, структуриращи анголската култура, представяме сравнителна таблица на трите светогледа, отчитайки шестте основни компонента, които смятаме, че имат отношение по въпроса. Сравнителното изследване на трите виждания за света ни води до извода, че африканецът, още преди влизането си в контакт с други култури, е дал своеобразни конкретни отговори на основните въпроси, които стоят пред човека.
ПРОБЛЕМАТИКАТА
НА АФРИКАНСКИТЕ ЕЗИЦИ
В АНГОЛА
Всички култури имат за носител езика. Езиците са скъпоценно наследство в културната съкровищница на човечеството, защото предсталяват уникален начин на разбиране на човешкия и световния опит.
Ангола е многоезична страна, в която съществуват четири лингвистични семейства: езици, произлизащи от банту; езици коисан; езици Ватуа с елементи на банту и коисан; португалски език с латински произход.
Идеалната лингвистична политика за Ангола, паралелно с използването на португалски език, който е официалният език и поради това представлява неразделна част от националното лингвистично наследство, е да се промотират другите лингвистични фамилии с африкански произход. Както отбелязва конгоанският лингвист Нгаласо “европейските езици не са нито по-ясни, нито по-логични от африканските езици”. Де факто те са станали по-практични, защото в продължение на векове са били обект на упорита работа на граматици, лексикографи и на писмена литература, обхванала всички аспекти на човешката дейност. За промотиране на африканските езици е необходима предварителна работа за тяхното модернизиране, за снабдяването им с инструменти, с които да постигнат необходимото и непрекъснато приспособяване към изискванията на постоянно променящия се свят. Лингвистичният фактор е отличен знаменател за културна идентичност. Нека не се забравя известната мисъл на Монтескьо: “Докогато един победен народ не загуби езика си, той може да запази надеждата си.”
ЗАГРИЖЕНОСТ И
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПРОБЛЕМАТИКАТА
ЗА АНГОЛСКАТА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ
Ангола, многоетническа и мултикултурна страна, се характеризира с голямо културно, етническо, лингвистично, расово и религиозно многообразие. Това многообразие, без да съставлява пречка за изграждането на анголската нация и за утвърждаването на нейната идентичност, е ценно наследство, което трябва да се пази и утвърждава. По отношение на културната идентичност на Ангола един от големите проблеми, възникнал в историята на страната, е този за формулирането на подходящи културни и лингвистични политики за запазването на идентификационните доказателства за културната и лингвистичната мозайка и нейното включване в съвремието. В това начинание ще бъде неблагоразумно да се затворим във възприемането само на традиционното африканско наследство и няма да сме последователни, ако чисто и просто отхвърлим африканските културни и лингвистични ценности. Християнският принос очевидно ще бъде референция, която неизбежно ще трябва да се вземе под внимание.
Следователно наложително е да разберем Ангола, за да я възстановим по-добре.
Както гласи една анголска поговорка на националния език умбунду: “Ако отидеш на лов и нямаш успех, не си чупи копието.” Съдбата, Бог ти препоръчва да си починеш, за да отидеш пак на следващия ден. Историята, това са жените и мъжете, винаги храбрите мъже и жени и техните възхитителни усилия.
|
|
Съобщението е направено на
колоквиума “Ангола, национални
езици и културна идентичност”,
14-16 септември 2005 г.,
Санкт Петербург - Русия |
|
| горе |
|
|
|
|
