 |
|
| СВЯТ |
стр.43, бр.6, година XII, 2005г. |
|
|
АЗОРСКИТЕ ОСТРОВИ |
|
|
| Вера Киркова* |
|
 |
| Остров Пико - най-високият от Азорските острови (около 2300 м) - “Връх в океана” |
Няколко странички за малко познатия земен рай
ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
Aзорският архипелаг е автономен район на Португалия. Намира се насред Атлантическия океан, между Ню Йорк и Лисабон. Състои се от девет същински острова и няколко малки безлюдни островчета. Има три островни групи - Източна група, най-близо до Европа, включва островите Сао Мигел (най-големия, на който се намира и столицата - Понта Делгада) и Санта Мария; Централна - островите Терсейра, Грасиоза, Сао Жорж, Пико и Фаял; и Западна, най-отдалечената от Португалия, с островите Флореш и Корво. Всичките са с вулканичен произход, като вулканичната дейност все още не е напълно утихнала и се използва за добиване на геотермична енергия. Силно сеизмичен район.
Цялата площ на архипелага е 2335 кв. км. Географското му положение между Европа и Северна Америка го прави изключително стратегически. Неслучайно има разположени северноамерикански въздушни бази на два от островите. Самите жители наричат Азорския архипелаг “врата между два свята”. Откриването му е извършено от португалските мореплаватели през първия етап на морската експанзия, последователно, между 1431 и 1464 г. Кръстен е на името на грабливите птици, които по онова време съществували на островите и които днес украсяват герба. Заселването е започнало веднага не само с португалци, дошли предимно от южните провинции Алгарве и Алентежо, но има сведения и за преселили се там фламандци. Цялата история на архипелага е белязана от изключително силни миграционни процеси и най-вече емиграционни - към САЩ и Бразилия, където колониите от Азорските острови са наистина забележителни. В момента населението наброява около 250 000 души, като тенденцията е да се увеличава. За пример и като куриоз, по думи на преподавател по история на Азорските острови, за последните години населението на Корво (най-отдалечения от континентална Португалия) се е увеличило от 200 на 340 души, но не заради повишена раждаемост, а защото постепенно емиграцията е започнала да намалява.
 |
| Остров Сао Мигел - във всяко населено място църквата се извисява над всичко останало. В неделя задължително събира жителите от селището и околностите на богослужение и после на раздумка в двора. |
ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ. ПРИРОДАТА. ХОРАТА. АРХИТЕКТУРАТА
“Чисто е! Удивително чисто! И е невероятно съчетание от немислими елементи!” Такова беше първото съобщение, което изпратих до дома си от Азорските острови, където това лято имах удоволствието да прекарам известно време.
И действително за тези, които обичат и ценят природата, архипелагът предлага спиращи дъха гледки. На фона на безкраен океан се открояват островърхи зелени планини, които сякаш току-що са изскочили от дълбините в порива си да докоснат небето, на преден план при късмет е възможно да се види как играят делфини, а при още по-голям късмет - кашалоти и китове, по склоновете на планинските конуси идилично пасат крави, а в дълбоките кратери на заспали вулкани има чудни кристални езера. Навсякъде текат бистри реки и изобилстват минерални извори, като водата на всеки един от тях е различна на вкус в зависимост от различното съдържание на минерали. Цветовете са ясни. Синьото е синьо във всичките си нюанси, зеленото - наситено и свежо, бялото е искрящо бяло, а черното - антрацитно, по-точно, базалтово черно. И всичко това е изпъстрено с ярките багри на множество цветя. Дори оградите пред къщите и между нивите са жив плет от цветя - китайски рози и хортензии във всички разцветки.
Благодарение на мекия климат растителността е пищна и разнообразна - истинска вълшебна градина. Средиземноморски борове, чинари, липи, лаврови и кедрови дръвчета, магнолии, акации, палми, дървесна папрат... Отглеждат се банани, портокали, смокини. Има огромни плантации с ананаси, които се изнасят за чужбина. Развито е лозарството и винопроизводството. А това, което ми направи най-силно впечатление още с кацането, е, че местните наистина се стараят да опазят тази островна екосистема. Първият въпрос, който ми зададоха митничарите на летището, беше: “Имате ли нещо за деклариране? Внасяте ли нещо непозволено - оръжие или сортови семена?” Отначало това ме озадачи, дори развесели, но после, когато се потопих в този природен резерват, осъзнах колко са прави да се притесняват от внасянето на нови растителни видове.
Иначе хората са много добронамерени, приветливи и услужливи. Колкото пъти ми се наложи да помоля някой случаен минувач, продавач, съдържател на заведение, или който и да било, да ме упътят, на драго сърце ми обясняваха, дори изоставяха работата си, за да ме заведат лично до мястото, което ме интересува. И естествено винаги с любопитство завързваха разговор. И колкото за мен беше екзотично да съм там, толкова за тях екзотичното беше да срещнат “по техния край” една чиста българка, която знае португалски. Да не говорим за останалите, с които се срещнах покрай работата си - колеги-преподаватели от университета, художника Томаш Виейра, Езалтина де Кентал - родственица на големия португалски поет Антеро де Кентал, преводачи, журналисти... Всички те неизменно повтаряха: “Заповядай у нас! Моят дом е и твой дом!” Гостоприемни. Нещо много топло и човешко има съхранено у тези хора.
Нещо много уютно има съхранено и в градовете и селата. Малките улички с кокетни пъстри къщи от двете страни, задължително с пано от азулежо до вратата, на което е обликът на светеца, който пази този дом, и задължително с някоя баба или дядо, които надничат от прозореца и гледат кой минава по улицата; симпатични малки кръчми с невероятни кулинарни изкушения - рибни и месни (включително и с ястия, приготвени дълбоко в земята, в малки кратери с висока температура), както и симпатични малки кафенета със зашеметяващо разнообразие от току-що изпечени сладкиши и с неизменните местни алкохолни специалитети - ликьорите от маракуя или кафе; приказно оформени площадчета; фортове и църкви, множество стари църкви в бароков стил - ослепително бели с контрастиращи черни колони и декоративни елементи от базалт. И като става дума за контрасти, непременно трябва да спомена и големия брой нови автомобили, луксозните яхти, модерните хотели и скъпото строителство, което кипи навсякъде. Последното е колкото градивно, толкова и обезпокоително за защитниците на местния колорит.
ПОМИНЪК
ТРАДИЦИИ
Когато китоловната дейност все още не е била забранена, тя е била основното средство за препитание на азорските жители. Китовата мас, както е известно, е особено ценен продукт. Сега спомен за тези минали дни са продаваните сувенири от китова кост, литературата и народните предания.
В днешно време, въпреки че става дума за островна територия, основният поминък е на сушата - животновъдство и по-специално говедовъдство. Съответно има огромно разнообразие на кашкавали и други млечни продукти. Силно развити са занаятите. В зависимост от острова - керамика (Сао Мигел), бродерии и дантели (Сао Мигел, Терсейра, Пико и Фаял), сувенири от вътрешността на царевичен кочан или на стъбло от хортензия, цветя от люспи на риба, мебели от камъш, ръчно тъкани завивки и шалове, също и така характерните за някои от островите женски наметала с качулки.
Що се отнася до традициите и празниците на азорския народ, то те са със силно религиозен характер. На остров Сао Мигел се откроява честването на Исус Христос Чудодеен, което се провежда в петата неделя след Великден. Кулминацията на празника е процесията, при която се пренася фигурата на Христос върху носилка с цветя. Улиците също са украсени с цветя, както и прозорците и балкончетата.
Но най-големият празник, който се чества на всичките острови, е Свети дух. Вярва се, че Света Изабел е коронясала Светия дух и го е провъзгласила за император на света. Затова и символът на тези чествания е короната, с която е свързан култът. В продължение на седем седмици (юни-юли) короната престоява в седем къщи. Стопаните на дома, в който е короната, трябва да са винаги готови да приемат хора, желаещи да се помолят пред нея. В края на седмицата има коронация и се провежда литургия, за да може Светият дух да слезе в коронясания. Коронясваните се избират от семейството, у когото е короната. Накрая винаги има шествия към църквата. Носят се червени църковни знамена с гълъб и корона. Корони и църковни знамена се излагат и в общината, която за огромна радост на всички организира и всеобщо угощение на открито с телешка чорба, домашен хляб, вино, козунак и мляко с ориз. Всички са на улицата, развеселени и доволни. А за огромен късмет тази година се проведе и традиционното шествие с волски коли. За късмет, защото ми бе обяснено, че по редица причини не се е провеждало от двайсет години. Всяка община представи своя волска кола, пищно украсена с разноцветни гирлянди и цветя. Фолклорни песни и танци, хортензии, вино и оранжада. За всички. В изобилие.
И НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ФИНАЛ
За пълнота към всичко описано по-горе е задължително да добавя и това, че по островите има великолепни плажове, минерални басейни, голф-игрища, за катерачите - предизвикателни маршрути, а за гмуркачите - подводни пещери и пъстър подводен свят...
Някак оптимистично е да знаем, че тези райски кътчета все още са реалност.
__________________
*Вера Киркова е преподавател по португалски език и култура в СУ “Св. Климент Охридски”
|
|
| |
|
| горе |
|
|
|
|
