 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.34, бр.6, година XII, 2005г. |
|
|
ЛУАНДА - ГРАД, ОБЛЯН ОТ СИНЕВА |
|
|
| Ирена Наумова-Александрова |
|
 |
| Железният палат в Луанда |
Бях в Ангола преди години, но и сега спомените ми за тази африканска страна, макар и поизбледнели, ме карат да се чувствам като пътешественик, посетил необичайно кътче от света.
Още първото ми отиване до Ангола си бе приключение, защото пътувах сама по далечна дестинация, с прехвърляне в Рим. След около дванадесет часа полет кацнахме в Луанда. Посрещна ни влажна топлина и невероятна смесица от местни аромати.
Градът ме порази със своето извънвремие. Модерен и много красив, облян от синевата на океана и небето, след опустошителната борба за независимост вече бе започнал да се руши. Доизграденото с подръчни средства от местните хора бе сторено по начин, който бавно превръщаше кварталите му в гета. Нито една война не прощава на красотата, а гражданската по онова време не правеше изключение.
Сградата, в която живееха българските специалисти, се намираше на “Руа да Мисао” в центъра, срещу хотел “Тропико” - един от представителните и до момента хотели на столицата. Постройките в центъра са красиви, с облицовани с мозайка стени, с входове под дълбоки арки така, че винаги да се скриеш от горещото слънце, ако се случи да си навън.
Прекрасната архитектура, доброто планиране правят от Луанда един много уютен и приветлив град.
Столицата е на две нива. Долното е покрай залива на океана, където се намира дългият няколко километра крайбрежен булевард с красиви мозайки по тротоарите, палми и каменни пейки, предлагащи възможност на човек да се полюбува на красивата гледка на отсрещния бряг на залива.
В единия край на булеварда се намира хотел ”Президент Меридиен” - най-луксозният в столицата, и пристанището, което е затворена зона, а в другия - чрез издигната дига се свързва с Илята - острова на Луанда с дългата си плажна ивица, която се извива като подкова. Там са изградени няколко луксозни заведения и красивият хотел “Панорама” с градина и впечатляваща гледка нощем към Луанда на отсрещния бряг.
На крайбрежния булевард се намира и националната банка на Ангола, чието фоайе е облицовано в ръчно изрисувана мозайка азулежу - синьобели плочки, на които са изобразени различни сцени от историята.
 |
| Музей на въоръжените сили |
Горният град е по хълма, който се издига над залива. Старинната част с тесни улички напомня за Лисабон. Те се вият по хълма между романтични сгради в колониален стил. На най-високата точка се намира форт Сан Паоло де Луанда, или както го наричат анголците “Фортелезата” - крепост, бранила града в течение на столетия, от която се открива гледка далеч навътре в океана. Сега там е музей и има експозиция на старинни оръдия. Пред входа й се извисява паметникът на Диого Kао - откривателят на Ангола. Между 1482-1486 г. португалският мореплавател изследва река Конго, а впоследствие завоевателите акостират на брега на бъдещия град Луанда. Луанда е основана през 1576 г. с издигането на форта. Градът има и своите черни страници. Векове наред от него се изнасят роби за бразилските плантации.
На 17 километра от столицата се намира Музеят на робството - старинна сграда, служела като отправна точка на корабите с роби, отплуващи през океана към Бразилия. За 300 години от страната са изнесени около 5 милиона роби.
В центъра на града се намира Площадът на независимостта, наречен от населението “Kинашиш”, което означава “Площад хикс”. Там е й най-големият закрит търговски пазар в Луанда. В единия край на площада е една от забележителните сгради на столицата - “Kука”. Това е постройка с огромен рекламен надпис на марка бира, която е дала името й. Наскоро от фотографии видях, че атрактивният надпис го няма, явно рекламата не е актуална вече.
Една от много красивите сгради е известното “Предио де ливро”. Модерната и за момента конструкция има формата на отворена книга и впечатлява с ефирността на изпълнението.
За корените, силата и традициите на строителството в Луанда може да се съди при среща със знамения Железен палат (“Паласио де феро”) - старинна постройка, изцяло изработена от желязо от големите до най-малките елементи на сградата.
Преобладаващата религия в Ангола е католицизмът. В града има прекрасни църкви и катедрали. За мен беше удоволствие да виждам как всяка неделя многобройните фамилии на вярващи, облечени като за празник с най-красивите си дрехи, отиват на църква с библии в ръка. Харесваше ми също да гледам сватбените церемонии, необикновено тържествени и разточителни. Обичах да слушам и песните, които пееха в евангелистката църква близо до нашия дом.
Столицата е разделена на множество жилищни квартали, някои с много съвременни жилища - красиви и просторни, или къщи с пищни градини. Целогодишно цъфтят магнолиите, бугенвилиите, хибискусът и различни местни дървета с ароматни цветове.
Малки закътани площади и градинки предлагат приятни гледки и кътчета за отмора. Наред с тях увеличаващото се поради тежките икономически условия в провинциите население строи малки кирпичени колиби, често долепени до големи и луксозни сгради, които приютяват многобройни фамилии. Това придава на иначе прекрасния град тъжния облик на изпаднал в немилост благородник с кръпки по дрехите.
Анголците обичат киното и в столицата има няколко киносалона - открити заради климата и с интересна архитектура. Има и няколко музея - етнографски, природонаучен музей “Дунду”.
 |
| Пазарът “Роки Сантейро” |
Болниците от времето на колониализма функционират. Но трудностите тук са огромни. Независимо че Ангола полага грижи за подготовката на своите лекари, здравеопазването се поддържа предимно с помощ от вън.
В града има училища, детски градини и университет. В момента и за следващите години подготовката на специалисти с висше образование с магистърска степен е един от приоритетите на държавното ръководство. Полагат се грижи за професионалното израстване и развитие на учителите.
В настоящия момент градските власти заедно с Националния институт за детето (Instituto Nacional da Crianзa - INAC) провеждат кампания за настаняване на бездомните деца от улицата в интернати, където ще се полагат специализирани грижи.
За съжаление животът в този красив град продължава да се съпътства и от битови трудности. Често водоснабдяването и доставката на електроенергия са под режим. През 80-те години по време на престоя ми в Луанда снабдяването с вода само по себе си бе приключение. Вода имаше, но не през целия ден, при това водата не достигаше до високите етажи. Обичайна гледка бяха чакащите на открит кран на водопровода с кофи и легени анголки, които след напълването им ги отнасяха на главите си. Повечето сгради, дори и най-луксозните, са снабдени с резервоари.
Енергозахранването е сравнително редовно, но се случват и периоди на режим. Тогава става мъчително. През топлите и задушни нощи трябва да се спи на отворени прозорци. Това позволява на комарите да разнасят ужасната малария.
Забележителност на града са и местните пазари. Някои от тях са покрити, но повечето са доста примитивни, направо на земята са изложени различни стоки, храни или вещи за всекидневието. Към всеки пазар функционират и “заведения за храна”, също на земята, върху скари или огън се приготвят традиционни местни специалитети. Естествено за хигиенни изисквания не може да става въпрос, а опитването на тази храна е на свой риск. Често под грубо скованата сергия е приютено новородено бебе, чиято майка търговка просто няма възможност да изостави бизнеса си. Най-големият открит пазар в Луанда е “Роки Сантейро”, наречен на името на главния герой от известен бразилски сериал, когото вече едва ли си спомня някой. Там се продава буквално всичко, но не е много безопасно поради голямото стълпотворение от всякакви хора.
Анголците обичат да си похапват. Това се счита за най-важното нещо, за да е здрав човек. Кухнята им е смесица от португалска и местна. Изключително много се консумира риба, лангуста, скариди и всякакви морски дарове. И всичко прясно, току-що уловено. Ядат много ориз, а също така приготвят и местен качамак, наречен фунджи, от брашно от маниока, изсушена и след това счукана в големи дървени хавани.
Любими места за посещение са и плажовете, през почивните дни пълни с народ. При пътуване на юг от столицата, след като се премине през фамозния “Futungo de Belas” - президентския комплекс, пътят се вие живописно покрай бреговата ивица. Океанът хипнотизира с невероятната си окраска - от искрящо жълто-зелено покрай брега до наситено синьо към дълбоките води. Пътят стига до остров Мусул, който е дълъг около 40 километра. Около него има още три по-малки острова, образувани от наносите на река Куанза. Вълшебната растителност, плажовете с искрящ пясък правят това място любимо за жителите на града и неговите гости.
През почивните дни сякаш цяла Луанда се изсипва край океана, един естествен подарък от природата, до който изстрадалите анголци се зареждат с жажда и сили за живот.
Днес индустрията на анголската столица е характерна с металургията си, рафинирането на суров петрол, строителни материали, текстил и хранително-вкусова промишленост.
В Луанда се намират и Националното радио и телевизия на Ангола.
|
|
| |
|
| горе |
|
|
|
|
