 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.30, бр.6, година XII, 2005г. |
|
|
АГОСТИНЬО НЕТО |
|
|
| Вера Киркова |
|
 |
| Агостиньо Нето по време на председателството на Първата национална конференция на МПЛА в Киншаса |
Дълбоките корени на поезията му трябва да търсим в онова, което наричат анголска патриотична литература от последните десетилетия на ХIХ в. И наистина през осемдесетте години на въпросния век, когато за известно време се дава свобода на печата, възникват някои литературни издания, където анголски поети и писатели подлагат на анализ политическата ситуация в страната. Писаното слово става за интелектуалците-патриоти в Ангола мощно оръжие в борбата срещу португалския колониализъм. Журналистиката е тяхното основно изразно средство до двадесетте години на ХХ в., когато отново следва период на репресия.
След края на Втората световна война борбата за национална свобода е подета от следващо поколение патриоти, напълно съзнаващи както новите световни идеи, така и интересите на своя поробен народ. В Луанда се провеждат редица събрания, имащи за цел да организират и привлекат будната мисъл от цялата страна. Постепенно поезията, която умее да дава глас на колективните емоции, се превръща в начин за преоткриване на общите корени и традиции, в начин за сплотяване на анголския народ. Така въпреки репресията поетичното слово успява да изиграе важна роля за развиване на колективната политическа мисъл и за утвърждаване на националната културна идентичност. И докато обусловено от колониалната система всички културни достижения се приписват на Португалия и Европа, то младите анголски поети пишат, осланяйки се на културните ценности на африканската общност, отстоявайки твърдо африканската си принадлежност и отхвърляйки твърдението, че са асимилирани португалци.
Трибуна на Агостиньо Нето и неговото поколение стават изданията “Cultura” и “Mensagem”. Kомпилират и публикуват малки сборници с най-важните произведения на времето си. Сборникът с творби на Агостиньо Нето моментално (за един следобед) бива изчерпан. До такава степен, че когато полицията решава да го спре, вече не е останал нито един екземпляр от него.
Антонио Агостиньо Нето е роден на 17 септември 1922 г. в село Kашикан, на около 60 км от Луанда. Баща му е протестантски пастор и същевременно, както и майка му - преподавател. След като завършва лицей в Луанда, Нето работи в областта на здравеопазването. Бързо успява да се превърне в една от видните фигури на националистичното културно движение. Решен да завърши медицина, през 1947 г. отпътува за Португалия и се записва да следва в Медицинския факултет на Университета в Kоимбра. В колонията по онова време няма нито едно висше учебно заведение. От Kоимбра се прехвърля в Лисабон.
Рано е увлечен от политическата дейност и през 1951 г. попада в затвора за първи път. След излизането си на свобода продължава да е все така политически активен. Това довежда до повторното му залавяне от PIDE (Португалската тайна политическа полиция) през 1955-та. Остава в затвора десет месеца, в които нито за миг не прекратява дейността си и написва безброй стихове. Междувременно в Ангола се ражда и MPLA (Национално движение за освобождение на Ангола).
През 1958 г. Нето завършва медицина. В деня на завършването сключва брак. Със съпругата си, Мария Еужения, и с невръстното си детенце се завръща в родината на 30 декември 1959 г. Там започва да практикува своята професия. Застава начело на MPLA. Условията са изключително тежки, тъй като PIDE е засилила дейността си в Ангола. Полицейският терор расте главоломно. Претърсват се домове и се извършват арести на анголски патриоти. На 8 юни 1960 г. директорът на PIDE лично отива да залови Нето в кабинета му. Страхувайки се от него, дори и след като е в затвора, го прехвърлят в Лисабон, по-късно в Санто Антао (нос Зелени нос), а накрая в Сантяго, където продължава да работи като лекар под постоянен полицейски надзор.
В същото време опитите на властите да потушат бунта на анголския народ посредством залавянето на лидерите не постигат желания резултат. Тъкмо обратното - съдбата на политическите затворници влива нови сили и дава нов тласък на борбата. На 4 февруари 1961 г. затворите на Луанда са нападнати от въоръжени хора. Следват и други подобни прояви, което усилва гоненията. Броят на жертвите достига 30 000 души.
Светът не остава равнодушен. ООН създава комисия, която изрично да се занимава и да следи положението в Ангола. Някои фотографии попадат в световните печатни издания и предизвикват голям смут. Особено тази, на която група войници се усмихват към обектива, държейки набучена на кол глава на анголец. Тъкмо това става причина за последвалите усложнения в живота на Нето, тъй като именно той показва снимката на приятелите си в Сантяго (нос Зелени нос). Прехвърлят го в Лисабон и започва дело срещу него, като опасенията на близките му са за възможно най-неблагоприятния изход. Още повече че според мълвата Нето е заболял от туберкулоза в затвора. Amnesty International се заема със случая. Изпраща статии в пресата и писма до Португалското посолство с настояване д-р Нето да получи необходимата лекарска помощ. Другото изискване е да му се осигури адвокат. Става все по-малко възможно случаят Нето да остане потулен. Стиховете му по онова време вече са преведени на седем езика. Включени са в антологии и литературни списания, алармирайки хора от редица страни за мизерния живот на народа в Ангола и за съдбата на поета в затвора. При такъв силен натиск отвън властите се принуждават да освободят Нето през март 1962 г., задължавайки го да остане в Португалия. Въпреки това малко по-късно стройната организация на MPLA успява нелегално да го прехвърли със съпругата му и двете им деца в Kиншаса. През декември 1962 г. е избран за президент на MPLA, а с обявяването на независимостта на Ангола през 1975-та - и за неин президент, какъвто остава до смъртта си през 1979 г.
|
|
| |
|
| горе |
|
|
|
|
