 |
|
| ДОСИЕ |
стр.16, бр.6, година XI, 2004г. |
|
|
ОТНОШЕНИЯТА ПОРТУГАЛИЯ- БЪЛГАРИЯ |
|
|
НИКОЛАЙ МИЛКОВ,
заместник-министър, Министерство на външните работи |
|
Първи сведения за съществуване на българо-португалски официални отношения датират от 1893 г., когато от София уведомяват българското дипломатическо агентство в Истанбул, че италианската легация в България е натоварена да защитава португалските интереси на територията на страната. През 1918 г. защитата на португалските интереси се поема от холандската легация. Първите данни за акредитиран в София (със седалище в Букурещ) португалски пълномощен министър датират от 1925 г., която се смята и за началната година на официалните двустранни дипломатически отношения.
България открива своя легация в Лисабон на 1 август 1942 г., оглавявана от пълномощен министър. През ноември 1944 г. отечественофронтовското правителство поисква агреман за нов български пълномощен министър в Португалия, но демаршът не получава отговор. В резултат на това дипломатическият ни персонал в Лисабон е отзован, а легацията закрита. Със защитата на българските интереси в Португалия е натоварена югославската легация. В нота по този въпрос 15 септември 1945 г. се посочва като дата на прекъсване на дипломатическите отношения между България и Португалия.
Между двете страни не съществуват никакви официални връзки до 1974 г. Само месеци след падането на авторитарния режим в Лисабон (25 април 1974 г.) в Париж се разменят ноти (26 юни 1974 г.), с които двустранните дипломатически отношения са възстановени на ниво посолства. Първият български посланик в Португалия Ненко Чендов връчва в Лисабон акредитивните си писма на 21 февруари 1975 г., а първият португалски посланик в София д-р Антониу Мануел да Вейга Менезин Кордейру - на 28 ноември 1974 г.
Въпреки отдалечеността на двете страни една от друга, между българи и португалци винаги е съществувала взаимна симпатия. Няма български ученик, който да не свързва с Португалия имената на великите мореплаватели и откриватели Фернандо Магелан, Вашку да Гама, Педро Алвареш Кабрал. Всеизвестното фадо и неговите затрогващи звуци са докоснали не едно българско сърце, а португалското вино “Порто” и “зеленото” виньо верде отдавна са познати на ценителите в България.
Емблематичните за страната ни фолклор, розово масло и кисело мляко продължават да будят възхита в Португалия, а страстта и на българите, и на португалците към футбола направи така, че почти всеки португалец да познава легендите Емил Костадинов и Красимир Балъков, прославили страната ни по футболните терени на Португалия.
Днес, когато геостратегическите граници в Европа са изместени, Република България, вече като пълноправен член на НАТО и скорошен член на ЕС, поставя отношенията си с Португалската република на качествено различна плоскост. От друга страна, пред ясно ориентираната в икономическата област португалска външна политика се отваря нова ера в отношенията на тази страна с България. В тази връзка възходящото сътрудничество между двете страни продължава и се развива непрекъснато.
В историята на двустранните контакти на най-високо равнище през последното десетилетие се наблюдава трайна тенденция към интензифициране. Първото държавно посещение у нас на португалски държавен глава е това на президента Рамальо Еанеш през 1979 г. Последвалият период на стагнация в отношенията е прекратен след настъпването на демократичните промени у нас, като между двете страни се установява интензивен политически диалог чрез размяната на множество визити на различно ниво и подписването на редица важни двустранни документи.
През септември 1994 г. официално посещение в нашата страна направи тогавашният президент на Португалия д-р Мариу Соариш, а през декември следващата година ответно посещение в Лисабон направи българският президент д-р Желю Желев. През 1998 г. в рамките на световното изложение “ЕКСПО` 98” в Лисабон бе президентът Стоянов. Държавното посещение в нашата страна на президента на Португалия Жоржи Сампаю през септември 2002 г. потвърди наложилата се вече тенденция на възходящо развитие на двустранните отношения. Тя, уверени сме, ще бъде продължена и с предстоящото през декември 2004 г. в Португалия ответно държавно посещение на президента на Република България г-н Георги Първанов.
Парламентарното сътрудничество между Лисабон и София е на отлично равнище, като значим принос за това имат образуваните в парламентите на двете страни българо-португалски групи за приятелство, от редовните визити, които парламентаристите си разменяха през изминалото десетилетие, последната от които бе и тази на председателя на Асамблеята на Португалската република Жуао Бошку Мота Амарал през септември 2004 г.
Множество официални контакти бяха осъществени и на ниво изпълнителна власт. През април 1999 г. тогавашният португалски премиер Антониу Гутериш посети София, а през ноември същата година и през ноември 2000 г. министър-председателят Костов направи работни посещения в Лисабон. При тези контакти Португалия категорично потвърди подкрепата си за нашата страна за присъединяването є към ЕС и НАТО и за отпадането є от негативния шенгенски визов списък. От 14 до 16 март 2003 г. официално посещение в Португалия направи министър-председателят Симеон Сакскобургготски, а португалският премиер и новоизбран председател на Европейската комисия Дурао Барозу (посещавал вече България през 1995 г. в качеството си на външен министър) посети София през февруари 2004 г. На срещите между премиерите Дурао Барозу и Сакскобургготски за първи път се постигна съгласие и се отвориха реални перспективи за крупни португалски инвестиции в нашата страна, главно в областта на строителството и на инфраструктурните проекти.
Многобройни двустранни посещения на ниво министър на външните работи бяха осъществени от 1990 г. насам, като контактите продължават непрестанно и на терена на многостранната дипломация - СС на ООН, ОССЕ, на която през 2002 г. председател бе Португалия, а понастоящем е България. Португалия от самото начало безусловно е подкрепяла България в стремежите и за интегриране в НАТО и Европейския съюз. Интензивни са връзките и между министерствата на външните работи на двете страни. България и Португалия са съюзници в общите действия в борбата срещу тероризма и омиротворяването на Ирак, като и двете страни поддържат контингенти в тази страна.
Между България и Португалия съществува солидна договорно-правна база - има подписани договори, споразумения и спогодби в областта на икономиката, търговията, туризма, културата и образованието, наемането на работна сила, военната картография и т. н., като сред най-важните са Спогодба в областта на търговията, Спогодба за икономическо, промишлено и научнотехническо сътрудничество, Договор за сътрудничество в областта на туризма, Спогодба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, Спогодбата за взаимно наемане на работа на гражданите на двете страни и др.
Двете страни, макар и отдалечени географски, са съизмерими по територия и население. Миграцията на българите към други държави през последните години не отмина и Португалия. Понастоящем там българската общност наброява 10-12 хил. души, работещи главно в областта на строителството, селското стопанство и услугите. За отбелязване е, че нашите сънародници в Португалия се приемат много добре и не съставляват част от криминогенната обстановка. През 2001 г. в Лисабон бе осветен български православен храм “Св. Иван Рилски” и бе основана Българска православна църковна община, която се превърна в притегателен и обединяващ център за нашите сънародници в страната.
У нас през 90-те години бе основана катедра “Португалска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, както и във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Португалски език се изучава и в някои средни училища в София. Очаква се и откриване на португалски езиков център “Камойнш”, споразумение за което бе подписано между ректора на СУ и директора на института “Камойнш” през ноември 2002 г.
На фона на отличните политически отношения, макар и не със същия темп, се развиват и икономическите връзки. До 2003 г. стокообменът с Португалия беше на символичното равнище от около 1,3 млн. долара, а португалските инвестиции бяха съвсем скромни. При все това потенциал за динамизиране на икономическите отношения между двете страни съществува, още повече че отличните политически връзки ще поставят на качествено нова плоскост икономическото ни сътрудничество в рамките вече на Европейския съюз.
Предстоящото през декември държавно посещение в Португалия на президента г-н Георги Първанов ще бъде поредното потвърждение на желанието на двете страни за развитие на двустранното сътрудничество и ще даде своя принос в изграждането на нова обединена Европа.
|
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
