 |
|
| ДОСИЕ |
стр.15, бр.6, година X, 2003г. |
|
|
ИНТЕЛИГЕНЦИЯ С ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
Формиране на българската интелигенция в Австрия (1879 1912) |
|
|
|
Проф. д-р Иван Шишманов |
|
Проф. д-р Иван Георгов |
|
Проф. д-р Константин Иречек |
|
Д-р Петър Ников |
|
|
Процесът на европеизация на българската култура неизменно се съпътства с формиране състава на българската интелигенция с висше образование независимо от темповете и времето. Висшистите се появяват компактно в края на Възрожденската епоха, следват, а част от тях завършват специалности, пръснати в университетите и специализираните висши училища от ХIХ в.
В паметта на тогавашните българи е съхранен благородният жест на унгарския пътешественик Феникс Каниц, който при обиколката си из нашите земи избира няколко деца, известни като “стипендиантите на Каниц”, осигурявайки им издръжка от Ориенталския отдел на Виенския музей в австрийската столица. Двама от тях са бъдещите видни наши учени Иван Д. Шишманов и Иван Георгов, завършили успешно Гражданското училище (Burgerschule), след което и Учителския педагогиум (Lehrerbildungsamstalt) във Виена.
Видно място не само в литературната и научната, но и в общокултурната история на България заема проф. д-р Иван Шишманов (1862-1928). След Виена ученият продължава образованието си в Йена, Женева и Лайпциг, където защитава докторат по философия. В условията на свободното държавно управление след Освобождението на България през 1878 г., когато възниква Министерството на народното просвещение, Ив. Шишманов заема високи длъжности, а от 1903-1907 г. е министър на просветата. Заедно със съученика си Иван Георгов и още няколко интелектуалци той е един от основателите на Висшето училище в София (дн. унив. “Св. Климент Охридски”) от края на 80-те години на ХIХ в. Професор д-р Ив. Шишманов оставя изключително богата научна библиография от фолклора, етнографията и етногенезиса не само на българския, но и на други народи от националната и европейската литературна и културна история, статии по педагогически, просветни, общественополитически и редица още проблеми. Членува в множество престижни научни академии и дружества и се налага като учен с европейска известност.
Вторият възпитаник на Виенската педагогическа школа от стипендиантите на Ф. Каниц проф. д-р Иван Георгов (1862-1936), доктор на Лайпцигския университет, един от основателите на Висшето училище в София, също членува в редица реномирани европейски академии, педагогически и философски научни дружества, между които и известния Педагогически институт на името на Жан Жак Русо, Международния комитет на педагозите в Брюксел и др. Безспорно отражение върху научната дейност на Ив. Георгов оказва педагогическата му школовка във Виена, свързана по-късно с изследвания върху детската психология, детския говор и дефектология, университетското образование в България и Европа, образователната система у нас - статистика и законодателство, еволюция на училищното възпитание и т. н. Особен научен интерес предизвикват философските проучвания на Ив. Георгов за “Херберт Спенсер”, “Джордано Бруно”, “Лейбниц” и редица теми в областта на история на философията и Европейския Ренесанс.
Традицията продължава и след Освобождението на България, когато Министерството на просветата изпраща във Виена десетки стипендианти по инженерство, математика, архитектура, философия, филология, биология, медицина, фармация и др. В артистична Виена се школуват талантливи бъдещи нови певци, инструменталисти, музиканти, актьори. Равносметката от 1879 до 1912 г. е оптимистична - държавата издържа във Виена 70 стипендианти: 22 медици, 17 инженери, 6 архитекти, 7 филолози, 10 души завършили “Изкуство”, от които 7 девойки, 3 младежи в професионални училища, 2 математици и 3 педагози, от които едната е девойка.
За визирания период министерството легализира (признава б. а.) 87 дипломи на българи, завършили висшето си образование в прочутия университет и висшите учебни заведения на Виена. Най-голям отново е броят на медиците 39 души, на второ място се нареждат фармацевтите 30 души, на трето място са инженерите 13 души, на четвърто място са 4 архитекти, легализирана е и диплома на специалист по изкуствата.
Най-сигурно доказателство за реално дипломиране в чужбина, въпреки трудностите при установяване на системата на присъждане на докторска титла, различна за университетите и висшите учебни заведения в отделните страни, остава преди всичко защитената дисертация. През 1895 г. във Виена защитава дисертация геологът Лука Димитров със заглавие: “Принос към геоложкото и петрографското изучаване на Витошката област в България”. С неустановени заглавия на защитените във Виена медицински тези са на лекарите Васил Моллов (1899), Атанас Тодоров (1899), Стоян Киркович (1900) и Владимир Михайлов (1911). В следващите години някои от тях се нареждат сред най-изтъкнатите представители на медицинската теория и практика в България.
Професор д-р Васил Моллов (1875-1938) след завършване на висшето си образование във Виена остава там на специализация по-малко познатата за онова време специалност рентгенология. По-късно продължава да се квалифицира в Мюнхен, Хамбург и Берлин. След откриване на Медицинския факултет през 1918 г. в София, на който е един от основателите, проф. В. Моллов е избран за завеждащ Катедрата по вътрешни болести и израства като пионер и дългогодишен ръководител на българската терапевтична школа. Важен аспект в научните му занимания попълват заболяванията, предизвикани от кръвни и други паразити, като малария, белодробен ехинокок, белодробен рак и др.
Доктор Владимир Михайлов (1888-1938) след дипломирането си остава на специализация по акушерство и гинекология във Виена. Лекар с дългогодишна практика, главен асистент в Университетската клиника по гинекология на Медицинска академия.
Професор д-р Стоян Киркович (1875-1960) също специализира във Виена след дипломирането си. Работи като ординатор в градските болници на Велико Търново и Варна. Избран е за професор в Медицинската академия и се налага като специалист по терапия и пропедевтика на вътрешните болести. Посмъртно е награден през 1971 г. с Димитровска награда.
През 1911 г. Петър Ников (1884-1938) представя докторската си теза от 70 страници под заглавие: “Видинското княжество до присъединяването му към България в 1323 г., с оглед на северозападните български области”. Той е ученик и специализант на проф. д-р Константин Иречек, завършил история с докторат, изтъкнат медиевист. През 1923 г. е вече професор в университета в София “Св. Климент Охридски” и ръководител на Катедрата по българска история. Оставя ценно наследство от средновековната българска и европейска история, с изключително прецизна интерпретация на изворовия материал.
През академична школовка, специализации и командировки през Виена преминават геологът Георги Златарски, дописен член на Геологическия институт там; високоерудираният археолог и историк по история на източните народи проф. д-р Гаврил Кацаров член на Австрийския археологически институт; професор д-р Богдан Филов, известен български учен с важни приноси в археологията и историята на античното изкуство, член на престижното Виенско нумизматично дружество, и други изтъкнати български творци.
Вторият по големина град на Австрия Грац, се свързва по особен начин с българската история. Тук приключва жизненият си път първият български княз Александър Батенберг.
В културен план сведенията разкриват и друга особеност “Грац изпреварва Виена” и дава своя принос за обучението на много българи, завършили там фармация. От 1899 до 1910 г. Министерството в София легализира (признава- б. а) дипломите на 33 аптекари, завършили фармация в Грац. България отпуска само три стипендии на способни студенти, между които е и известният офталмолог Тодор А. Гиргинов, дипломирал се с отличие в Грац.
В Австрия по-рядко се обучават българи като държавни стипендианти с дарителска помощ, но за разглеждания период се увеличава броят на студентите, които следват на родителски и собствени разноски, в резултат на дълбоко залегналото у българина убеждение, че това е верният път за култивиране на младото поколение, което ще насочи процеса на приобщаване към Европа. Специализираната насоченост и ориентация на стипендиантите по дефицитни за България професии е важна задача в политиката на българската държава. А Австрия заема едно от първите места в процеса на формиране на българската интелигенция с висше образование на превала на ХХ в.
|
|
| Проф. д-р ис. н. Райна Манафова |
|
| горе |
|
|
|
|
