 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.6, година X, 2003г. |
|
|
Н. ПР. ПОСЛАНИКЪТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ Д-Р KAРЛ ДИЙМ ПРЕД СП. “ЕВРОПА 2001”: "Важно е малките и средноголеми страни да се обединяват"
|
|
|
Австрийският посланик у нас д-р Карл Дийм е роден през 1945 г. във Витингау. Завършва училище “Роджер Лъдлоу” във Фейрфийлд, Кънектикът, САЩ, с отличие. По-късно завършва и гимназия “Ваза” във Виена. Следва право в Университета във Виена. Доктор е на юридическите науки. След кратка съдебна практика във Виена през 1970 г. започва работа в Министерство на външните работи на Австрия. Работил е в посолствата в Брюксел, Рабат, в посолството при Светия престол и Суверенния Малтийски рицарски орден в Рим. Бил е постоянен зам.-председател на Австрия в ООН, посланик в Тунис и Ливан. От 2002 г. е посланик в България. |
|
| Щастливи ли са австрийците, че един австриец Арнолд Шварценегер стана губернатор на Калифорния? |
|
| Както знаете той е известен австриец, преуспял спортист, а освен това и актьор. Така че се превърна едва ли не в герой на Америка, герой на Австрия, а защо не и на целия свят. Да имаме австриец на най-високия пост в най-важния американски щат какъвто е Калифорния, определено е голяма гордост за нас. |
|
| Може ли това да повлияе на отношенията между Щатите и Австрия? |
|
| Калифорния е толкова важен щат от гледна точка на населението си и на природните ресурси, че ако беше самостоятелна държава, щеше да бъде членка на Г-7. Можете да си представите, също като Франция или Италия например. За малка страна като Австрия с 8 милиона жители това е наистина важно. В Америка е от голямо значение да имаш свое лоби, своя група за въздействие. Има много примери от миналото, когато Австиря имаше проблеми в отношенията си с Щатите именно заради липсата на каквото и да било лоби. Тук мога да дам пример със страни като Ирландия или Ливан, които имат много силно лоби в Щатите и доста ирландци и ливанци заемат високи държавни постове. В това отношение смятам, че и постът на Арнолд Шварценегер ще помогне за подобряване на отношенията между Виена и Вашингтон. |
|
| Нека да поговорим сега за отношенията между София и Виена. Нашите две страни са сравнително малки, как според Вас може нашият глас да се чува достатъчно силно на международната сцена? |
|
 Да, нашите страни са близки като територия и население, а скоро ще бъдем заедно част от ЕС и НАТО. Разбира се, винаги в подобни организации ще има известен превес на големите нации. От друга страна, когато имаме конституция, която гарантира взимането на решения с мнозинство или квалифицирано мнозинство, нашите гласове ще са от значение. Много е важно, малките и средноголеми страни да се обединяват, когато това се налага. Заедно държави като България, Австрия, Люксембург, Холандия и др. могат да бъдат достатъчно силни, за да защитават убедително своите интереси. Освен това е съществено да бъдем надеждни и стабилни партньори. Ако останалите страни са убедени, че България е сериозен съюзник, то нейният глас ще бъде чут и взет под внимание. |
| Кажете какви бяха плюсовете и минусите от присъединяването към ЕС за Вашата страна? |
|
| Категорично от рационална гледна точка за Австрия имаше само плюсове. По-възрастните хора обаче имаха известна психологическа бариера, защото им се струваше, че на Брюксел са делегирани прекалено много права и след време Парламентът във Виена ще остане с малко възможности да взима решения и да влияе на нещата. Когато не си част от ЕС, депутатите имат право да взимат всякакви решения по всички важни въпроси, но когато станете член, това вече не е възможно. Но нека ви дам един много прост пример. Като посланик в България често ми се налага да пътувам с кола от София до Виена. Също толкова далеч е да отида и от Виена до Испания например, минавайки през Италия и Андора. При едното пътуване обаче ми трябва само евро, докато за краткия път от Виена до София тръгвам с няколко портмонета със словенски пари, после с хърватски, сръбски и накрая с български. Това не е ли достатъчно показателно за улесненията, които следват от обединяването на Европа. |
|
| Значи не е имало особени трудности за Вашата страна в процеса на присъединяване? |
|
| Не, нямаше. Почти 66% гласуваха на референдума в подкрепа на ЕС и хората бяха направо еуфорични. След това имаше известно време, в което им се струваше, че животът поскъпна. Това обаче е само психологически момент от въвеждането на еврото, а не статистика. Възрастните хора като че ли по-трудно се разделиха със старата австрийска валута и приеха еврото. Така както германците вярваха в марката, така и ние се гордеехме с шилинга. Цели три години след въвеждането на общата европейска валута все още имаше такива, които не бяха абсолютно сигурни колко точно пари имат в джоба си. В началото хората дори не можеха да преценят колко бакшиш да оставят или не даваха нищо, или прекалено много. |
|
| Не е тайна, а и наскоро отново в медиите се появиха информации, относно известни антибългарски настроения в Австрия. Вярно ли е това и как то може да се промени? |
|
| Не съм съгласен с подобна формулировка. Представени по този начин, нещата изглеждат прекалено драматични и аз определено мога да кажа, че това не е така. Първо, в Австрия има около 4-5 хиляди български студенти, които са много обичани в нашата страна, които обичат Австрия. Те получават голямо признание и когато се върнат в своята родина, имат натрупани отлични познания по немски език и добри професионални качества. Така че ето добрата страна на нещата. Проблемът, за който вие говорите, е по-скоро измислен от медиите тук, в България, които цитират донякъде австрийската преса отпреди няколко седмици. Нещата обаче са представени доста неточно, защото се говори общо за български и румънски организирани групи и банди, а това е некоректно, дори само заради факта, че Румъния е много по-голяма страна от вас и има три пъти повече граждани. Освен всичко, ако погледнете статистиката, ще видите, че броят на българите, които са извършили престъпления и за които могат да бъдат преследвани от Наказателния кодекс, е съвсем малък. Отговорно мога да заявя, че няма омраза към българите в Австрия. Разбира се, като страна, намираща се в Централна Европа, потокът на имигранти у нас е значителен. Но със сигурност българите далеч не са сред най-многобройната група в Австрия. Най-много имигранти идват от Турция и бивша Югославия. Така че вие, българите, не сте проблем за нас. |
|
| Как Австрийското посолство в София рекламира Вашата страна в България? |
|
| Въпреки че имаме много рутинна консулска работа, ние много държим на културния обмен между двете страни. Организираме срещи, семинари, филмови прожекции, концерти, опери, когато е възможно. Поддържаме голяма библиотека в София и във Велико Търново. Да не забравяме, разбира се, и туризма. Все повече австрийци посещават България. Ние стимулираме нашите сънародници да почиват на Черно море. За ски-курортите е по-трудно, защото все пак Австрия е водеща нация в ски-туризма, но вие също имате прекрасни курорти за зимен туризъм. Естествено нашата цел е и да инвестираме тук, въпреки че сме сравнително малка държава, Австрия е на трето-четвърто място по инвестиции във вашата страна. Всички знаят за Billa, OMV, Мтел, Райфайзен и др. |
|
| А как България трябва да се рекламира в чужбина? |
|
| По същия начин. Но се изисква голямо търпение. Ако сравните Австрия и Швеция например в средата на миналия век, ще видите, че ние бяхме тогава в изходна позиция, така както сте вие в момента. Но бих казал, че се движите съвсем добре туризмът в страната се развива прекрасно, но засилете работата на туристическите си бюра в чужбина, подобрете самолетните услуги. Да вземем за пример Тунис. Тя е страна, чийто авиопревозвач превозва 4-5 милиона туристи годишно. Развивайте културните си институции от рода на Дом “Витгенщайн” във Виена. С една дума бъдете активни! |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
