 |
|
| ДОСИЕ |
стр.11, бр.6, година IX, 2002г. |
|
|
БЪЛГАРО - БЕЛГИЙСКИ ОТНОШЕНИЯ КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК |
|
|
| Диана ИГНАТОВА |
|
 |
|
Сградата на Белгийската легация в София, 1909
|
Краят на ХIХ и началото на ХХ век е период, който е решителен за възстановяване и формиране на новата българска държава и държавност. Това е периодът, в който самочувствието на един новоосвободен народ компенсира неопитността в политиката, икономиката и дипломацията и в който българинът се бори за своето бъдеще и вярва, че то му принадлежи. Съществуват мечтите и енергията на няколко генерации българи, с твърда воля и гореща решителност да реализират националния идеал за възстановяване и полагане основите на една нова съвременна и модерна България.
Възстановената българска държава е обградена от изключително тежки проблеми, от несправедливи реалности, произлизащи от решенията на Берлинския конгрес, както и от обективно съществуващи трудности. В тази сложна откъм враждебност ситуация политическите мъже на България усилено търсят положителния пример и модел, с който да можем да се идентифицираме. И този пример строителите на нова България намират в лицето на Белгия, която обективно носи в себе си желания модел, т. е. малка европейска държава умерено настроена политически и икономически просперираща. През 1894 година д-р Константин Стоилов, тогавашният министър-председател, за-явява: "Нашата цел е да направим от нашата страна Белгия на Ориента". А в сп. "Съвременен преглед" от 1899 г. можем да прочетем следния текст, обобщаващ причините за ориентацията ни: "Много характерни особености притежава тази малка страна, която преди няколко години беше поставена у нас за идеал в обществено отношение. Широкото общинско и областно самоуправление, обширната частна и обществена инициатива, трезвата и неуморна деятелност на всички политически елементи и партии - ето кое обръща погледите на всички европейски държави към малката, но високо стояща в културно отношение Белгия"
Интересът към Белгия първоначално е насочен към конституционното є и обществено устройство. Симеон Радев в своите "Строители на съвременна България" разказва как по време на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. либералите на Петко Каравелов, които преобладават в състава при изготвяне на основния български закон, ежедневно и основно при работата си се консултират с Белгийската конституция и нейните коментари.
 |
|
Книгата на барон Емил дъо Лавеле "Балканслият полуостров"
|
По един изключително интересен начин съдбата на двете страни и народи щяла да се преплете. И то в резултат на Цариградската конференция, свикана от Великите сили, за да бъде преодоляна кризата и решен т. нар. Източен въпрос. Тогава е имало предложение една неутрална страна да окупира териториите в Османската империя, населявани от българи. Отначало се е говорило за Швейцария и Белгия, като по-късно изборът се спира на Белгия, заради опита є. В Белгийския парламент и преса широко се дискутира нашият въпрос. Неуспехът на Цариградската конференция автоматично спира развитието на този проект.
Строителите на нова България полагат големи усилия за изграждане на българската дипломация, която формира образа и представлява интересите на младата държава. Това е времето, през което се утвърждава дипломатическата ни система, нейната висока активност, добре формирани изходни позиции, осъзната градивност, постоянни цели и последователна линия. Тя е натоварена с тежката задача и отговорност да се постигне пълен държавен суверенитет и национално обединение. Берлинският договор позволява на България да има свои представители в европейските държави, които да са акредитирани не към държавния глава, а само към правителствата. Въпреки сложността на обстановката на 11 декември 1879 г. тогавашният външен министър г-н Начович получава писмо от г-н Камий Янсен, в което той му съобщава, че по волята на Леополд I е определен да представлява интересите на кралството в България в качеството си на генерален консул на Белгия. В началото на 1880 г. Камий Янсен връчва своите акредитивни писма на Александър Батенберг и с този акт се поставя началото на дипломатическите отношения между двете държави. В страната ни са изградени консулства и търговски представителства в Русе, Пловдив и Бургас. От своя страна България прави избор на свои почетни консули в Белгия, сред които има имена като видния белгийски юрист и индустриалец Луи Строс от гр. Анверс или видния общественик г-н Сюлмон Лоран от Брюксел. Тъй като Анверс (Антверпен) е от особено значение за младата българска икономика, за помощник на консула там е изпратен младият юрист д-р Възвъзов, народен депутат от Айтоски избирателен окръг. След 1880 година младата ни администрация сключва редица двустранни договори, уреждащи отношенията ни в областта на икономиката. Така през 1884 година е подписан нов търговски договор между България и Белгия, продължен през 1892 г. През същия период двете правителства подписват декларация, касаеща взаимо-връзките ни в сферата на пощенските услуги.
Изключително интересна е положителната роля на барон Емил дьо Лавеле в нашите двустранни отношения. В качеството си на белгийски консул в Белград в началото на 80-те той прави пътуване в България, като от София заминава за Пловдив, оттам през Асеновград отива в Одрин и се отправя към Македония. Пътните си бележки публикува в два тома, наречени "Балканският полуостров". С изключителна компетентност и коректност барон Дьо Лавеле представя историята, културата, езика и традициите на българския народ. Със своята книга и последващите є преводи, както и статиите в печата, Дьо Лавеле формира европейското обществено мнение по точен и положителен начин.
С особено внимание нашата държава се отнася към белгийските граждани. Мнозина от тях получават български държавни отличия от най-висок ранг като Кавалерски или Офицерски кръст на ордена "Св. Александър", като Командирски кръст на Националния орден за граждански заслуги. Това са личности като големия приятел на България, видния европейски икономист и общественик барон Емил дьо Лавеле, г-н Пети дьо Тозе, дългогодишен дипломатически агент и генерален консул на Белгия в София. В този период такива отличия са връчени на всички белгийски дипломатически агенти в София в знак на изключително високата оценка, която българската държава и общество им дава за приноса им за развитието на двустранните ни отношения. Канцеларията на българските ордени връчва отличия и на представители на белгийската армия и на белгийската марина, а също така и на редица белгийски граждански инженери.
Интересът на белгийските индустриалци към младата икономика на България е изключителен. Минната промишленост е сред най-привлекателните за белгийските инвеститори. Двете правителства налагат взаимни митнически облекчения и с това създават благоприятни условия за развитие на търговията. Търговските агенти и на двете страни активно подпомагат тези процеси. През 1900 година Белгия вече е четвъртият икономически партньор на България след Германия, Франция и Австро-Унгария. Белгийски инвеститори създават захарнопреработвателната промишленост в България, построяват кибритената фабрика в Костенец, създават трамвайната мрежа и депа в София, както и Софийската електрическа компания. Четири банки в този период са направени с белгийско участие, изцяло или частично.
Естествено следствие от положителното развитие на отношенията между България и Белгия е огромният брой български студенти (около 1200), получили своето висше образование в белгийски университети в този период. Изучавани са най-вече право и инженерни науки. С основание може да се каже, че правният и инженерен елит на България е формиран в Белгия. Между тях е и Димитър Ведър, влиятелен член на Великата ложа на масоните в България. Ведър е завършил инженерство в Лиеж. Редица български военни също завършват своето образование в генералщабните академии на Белгия. Като легендарния летец Христо Топракчиев, генералите Иван Стойчев и Кирил Ботев. Генчо Негенцов (Ран Босилек) и Иван Радославов са също белгииски въз-питаници. Много българки получили образование в Белгия, активно навлизат и се налагат в обществения и интелектуалния живот на България, като основателката на първите дамски български списания г-жа Елисавета Стоева.
През целия този отрязък от време в България са преведени близо 60 белгийски автори. Преобладава художествената литература, и то най-вече символизъм и модернизъм, но има и произведения, които се отнасят до политическата икономия, до парламентарното устройство и парламентаризма. Сред активните преводачи са имената на видните български творци Добри Немиров, Иван Андрейчин, Борис Бакалов, Гео Милев и Д. Б. Митов. В този период Националният театър представя произведения на белгийски автори, предизвикали небивал интерес у българската публика. България се интересува и от системата на художествените галерии в Белгия и изучава обстойно нейния опит.
|
|
| горе |
|
|
|
|
