 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.9, бр.6, година IX, 2002г. |
|
|
РАЗШИРЯВАНЕТО НА НАТО КЪМ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА |
|
|
| Златин ТРЪПКОВ |
|
На заседанието на съвета на НАТО в Прага бе прието историческо решение за присъединяването на седем държави от Северна, Централна и Югоизточна Европа. Това е най-смелото и най-голямо разширяване на алианса за цялата негова история. Балансираното му провеждане отразява новата визия на НАТО за сигурността в евроатлантическата зона, която поставя в основата си борбата срещу тероризма и укрепването на режима на неразпространяване на оръжия за масово унищожаване. Без съмнение принципното решение за създаване на сили за бързо реагиране е един от най-важните резултати от срещата в Прага. То тепърва ще се пълни с конкретно съдържание, което зависи в голяма степен от специфичния принос на всеки един от съюзниците, включително и на България.
Какви са политическите последици от решенията в Прага за сигурността на България и Югоизточна Европа?
Първата и може би най-важната за нас последица е, че след 13 години преход Република България излиза от "вакуума на сигурност". Разбира се, предстоят преговори по споразумението за присъединяване, сложен процес на ратификация и т. н. Но поканата очертава времеви рамки за получаване на външни гаранции за българската национална сигурност. След окончателното решение България ще получи възможност да поставя своите опасения и евентуални проблеми в областта на сигурността в рамките на единствената система за колективна отбрана, да отстоява своите позиции по ситуацията в Югоизточна ЕВропа, да участва равноправно и активно в оформянето на архитектурата на сигурност на нова Европа. Веднага искам да подчертая, че присъединяването към алианса дава само външни гаранции и не освобождава българските въоръжени сили, специалните служби, МВР и др. от техните конституционални задължения по защита и гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на Република България, сигурността на българските граждани. Те трябва да са в състояние да съчетават тези свои задължения с новите отговорности, произтичащи от членството в алианса.
На второ място приемането на България и Румъния в алианса разширява европейската зона на сигурност и интеграция. Решението е ясен знак, че интеграционните процеси рано или късно ще се разпространят върху цяла Югоизточна Европа. НАТО потвърди политиката си на "отворени врати". Това е от особено значение за европейската и евроатлантическата перспектива на нашите съседи, кандидати за членство, за общия политически климат и съвместните действия за укрепване на сигурността и развитие на сътрудничеството в региона. Поканата към нас ще стимулира допълнително нашите съседи в процеса на реформи. Опитът на България и Румъния в адаптирането към евроатлантическите стандарти и тяхната готовност да споделят този опит ще допринесат към усилията на държавите-кандидатки от Югоизточна Европа по техния път към Брюксел. Решението от Прага може да се възприеме и като превантивна мярка срещу възобновяването на конфликти и напрежение. Защото с приемането на двете нови страни нарастват възможностите на НАТО за реакция и контрол върху евентуални "огнища на напрежение".
На трето място присъединяването на България и Румъния укрепва южния фланг на алианса, свързва Централна Европа със сравнително "откъснатите" съюзници. Прага постави началото на консолидацията на Европа от Балтика до Черно море. Това има важно значение за посрещане на основните рискове и предизвикателства на ХХI век - тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожаване. По време на срещата НАТО постави тези рискове в центъра на своята политика за гарантиране на сигурността на съюзниците, на всеки отделен гражданин на държавите-членки. Срещу международния тероризъм е необходимо да се действа глобално, повсеместно, решително и настъпателно. Разширяването на зоната, в която ще се провеждат принципите и ценностите на демокрацията, където ще се прилагат общи правила и стандарти в борбата срещу тероризма и свързаните с него предизвикателства, където системите за сигурност ще работят в синхрон, обективно ограничава полето за действие на тероризма и неговите възможности за атаки срещу свободния и демократичен свят. Поради това решението за разширяване от Прага може да се оцени като важна инвестиция в мира и сигурността в цялата евроатлантическа зона и конкретно - в Югоизточна Европа.
На четвърто място приемането на България и Румъния в НАТО ще доведе до активизиране на политическия диалог, до утвърждаването на европейските и евроатлантическите принципи и ценности във взаимоотношенията, до решаване на основните проблеми в региона. България осъзнава своята повишена отговорност за мира в Югоизточна Европа и заедно с Гърция, Турция и Румъния ще продължи да генерира стабилност, да инициира взаимноизгодни решения на съществуващите открити въпроси. Искам специално да посоча значението на създадения формат 2+2 не само за получаване на поканата за членство от страна на България и Румъния, но и за общия климат, за бъдещото сътрудничество и добросъседство в Югоизточна Европа.
На следващо място срещата в Прага доказа, че НАТО навлиза във време на ново сътрудничество, на нови взаимоотношения с Руската федерация и Украйна. България приветства положителните моменти в отношенията между Русия и САЩ и новосъздадения формат-20 (Руската федерация и 19-те от НАТО). Въпреки някои проблеми и негативни явления в последно време, ние се надяваме, че диалогът между НАТО и Украйна ще допринесе за увеличаване приноса на Киев в областта на неразпространението на ядрено оръжие, ще утвърди Украйна като стабилна и неразривна част от общия европейски дом. Диалогът на НАТО с Русия и Украйна тепърва ще доказва своята ефективност и ще се измерва с реалната степен на сътрудничество и постигнати резултати особено в съвместната борба с тероризма. В тази връзка искам да подчертая нашето желание да изграждаме ясни, прагматични и предсказуеми връзки с Русия и Украйна, които да отговарят на създадената през последната година атмосфера на взаимно уважение на приоритетите във външната политика и националното развитие. Добрите отношения с тези наши традиционни партньори, с другите държави от Черноморския басейн и Кавказ ще съдействат за укрепване на мира и сигурността в евроатлантическата зона и в Югоизточна Европа, в частност ще повишат ефективността на съвместните усилия в борбата срещу новите асиметрични рискове, ще стимулират решаването на някои важни инфраструктурни въпроси от общ интерес. Това се отнася преди всичко до реализирането на редица значими проекти за пренос на енергоресурси през Югоизточна Европа за Западна Европа.
Не на последно място приемането на България и Румъния в НАТО ще постави началото на подобряване общия "имидж" на Балканите в света и особено сред чуждите инвеститори. Противоречивата история, етническото напрежение и войните в този регион бяха причина за тежката "инвестиционна сянка", която отблъскваше необходимите за реформите средства. Членството на още две страни от Югоизточна Европа в алианса осигурява повече политическа стабилност и сигурност, възвръщаемост на средствата, вложени от чуждите компании. Гаранциите за необратимост на политическите и икономическите процеси може и трябва да доведе до по-дълготрайни и мащабни инвестиции в региона. А такива инвестиции в областта на инфраструктурата, енергетиката, екологията, възстановяването и развитието ще бъдат от важно значение за всички държави от тази част на Стария континент. Впрочем опитът на приетите по време на "първата вълна" на разширяването на НАТО държави (Полша, Унгария и Чехия) доказа факта на увеличаване на инвестициите и бизнесинтереса към тях.
Искам да подчертая, че Република България измина дълъг и труден път към своето членство в НАТО. Реформите, които направихме и продължаваме да правим в социално-политическия и икономически живот, във военната сфера, са, бих казал, "тектонични". Въпреки трудностите и лишенията България остана една от най-стабилните държави в нашия тревожен регион, със значителен принос към стабилността в Югоизточна Европа и на Стария континент. Тези наши усилия бяха оценени в срещата "на върха" в Прага. Оттук нататък са необходими още по-целенасочени действия за по-пълно адаптиране към стандартите на алианса и достойно членство в НАТО.
Авторът благодари на редакцията
на списание "Европа 2001"
за предоставената му
възможност да се обърне към
неговата престижна аудитория |
|
|
| горе |
|
|
|
|
