 |
|
| ЛИТАРТ |
стр.62, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Азербайджанската литература |
|
|
| |
|
Азербайджанската земя е люлка на поети и писатели. Още по времто на Арабския халифат представителите на азербайджанската писмена литература Исмаил ибн Ясар и Муса Шехеват са споменати в ръкописи от XI в. - "Китабул-Агани" ("Книга на песните") от Абул Фараджа Исфахан. Периодът VIII-X в. се характеризира с развитието на медицината и правото. В Музея на литературата в Азербайджан научаваме за поета и учен Хатибе Тебризи, за философа Бахманяр (талантлив ученик на Ибн Сина (Авицена) и за написания през X-XI в. народен героичен епос "Китаби Деде Коркуд". Философът Бахманяр е написал "Книга за образованието", "Книга за логиката", "Книга за красотата и щастието." Ръкописът на книгата му "Ат-тахсил" досега се пази в ръкописните колекции в Лондон, Кайро, Техеран, Бейрут.
АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯТ ФОЛКЛОР
Азербайджан притежава една от най-богатите фолклорни традиции в света. Историята на азербайджанския фолклор започва с появата на първите селища на територията на страната. В азербайджанската литература се споменава за наличието на богати и съдържателни фолклорни образци. Художествено-митологичната гледна точка за света се появява както във фолклора, така в класическата литература. Жанрът "баяти", който има различни форми, е един от най-богатите в азербайджанския фолклор. Най-често баяти представляват изразяване на лирико-философските чувства на човека.
Народните песни също са широко разпространен жанр на лиричния фолклор. Те представляват поетически текстове, свързани с конкретен музикален мотив. Народните песни и досега са в репертоара на певците.
От хронологична гледна точка първите форми на фолклор били легендите. Тяхната основна отличителна черта е, че те съдържат фантастични елементи и събития. След митовете и легендите трябва да споменем и приказките, които са най-честата форма на епичния жанр.
Пословиците и поговорките също са широко разпространени. Друг ценен паметник на фолклора на Азербайджан са "огузнаме" - сборници от специални пословици и поговорки, които изразяват мъдростта на огузките племена.
Драматичните жанрове във фолклора в Азербайджан са народните игри и уличните представления. Най-типичният пример е драмата "Коса-Коса". Отделна голяма група образци на фолклора е създадена специално за деца. В нея има представители както на лиричните, така и на епичните и драматичнте жанрове. Към лириката се отнасят най-вече приспивните и детските песни, към епоса - загадките и скоропоговорките, а към драмата - детските игри и представления.
Най-ценният епос в азербайджанския фолклор, достигнал до нас в писмен вид, е „Китаби Деде Коркуд" - разкази за Деде Коркуд. Те придобиват писмена форма през XI в., а запазените днес екземпляри са ръкописи от XVI в. Този епос е привлекателен за проучване като образец на писмената литература.
ЛИТЕРАТУРА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
От XIII в. литературата в Азербайджан навлиза в нов етап. Поетите Изедин Хасаноглу и шейх Сафиадин Ардабили, както и лирични поети от съседните народи, все повече предпочитат да създават светски произведения, свързани с живота, отколкото такива с мистични идеи. Ярък представител на мистичното направление в литературата на Азербайджан е шейх Махмуд Шебустари (1287-1320 г.).
През XIV в. азербайджанската литература се развива в светска насока и е неразделна част от обществения и политическия живот. От този период са известните азербайджански поети Насиредин Туси (1201-1274 г.), Марагаи Авхади (1274-1338 г.) и Ариф Ардабили (1311 - неизв.). Творчеството им е повлияно от поета Низами Гянджеви. Хуманистичните принципи в социално-политическата мисъл през този период достигат кулминацията си в произведенията на Сеид Имадедин Насими (1369-1417 г.). Тези идеи са доразвити в Близкия и Средния изток. Имадедин Насими е също известен автор от XIV в.
Най-добрите творци на XV в. са Халили, Хамиди, Кишвари, Хагиги, Сурури, както и шах Хасим Енвер и Бадр Ширвани. Трябва да бъде специално отбелязан властелинът на царството Гарагоюнлу - Джаханшаха Хагиги (заема престола в периода 1436-1467 г.). През XII-XVI в., смятан за период на ренесанса в азербайджанската литература, нов връх достига Мухамед Физули, когото ориенталистите на Запада наричат поет на душата. Творбите на Физули са повлияни от знаменития му съвременник и негов меценат - великият поет и държавник Шах Исмаил Хатаи (1487-1524 г.).
Периодът XVI-XVII в. в литературата на Азербайджан се характеризира с формирането на средновековната легенда за любовта и героизма. В народното творчество се включват дастани за любовта като "Ашуг Гариб", "Абас и Гюлгез", "Если и Керем" и достойният наследник на "Китаби Деде Коркуд" - героичният епос „Кероглу".
През XVII-XVIII в. азербайджанската литература е под влиянието на устното народно творчество и най-вече на ашугското изкуство. Тя се доближава още повече до живота и народния език. Това е очевидно в творбите на Саиб Тебризи, Говси Тебризи и Мухамед Амани. През XVIII в. в произведенията на поетите на Ширванската художествена школа - Шакир, Нишат и Манджур, по-видимо се забелязват конкретни наболели проблеми, изразява се загриженост за тежкото положение на обикновените хора. Произведенията на Молла Вели Видади (1707-1808 г.) и особено на Молла Панах Вагиф (1717-1797 г.), написани на прост народен език, още повече приближават поезията до народа. XVIII в. бележи края на азербайджанската средновековна литература и е преходен етап към новия период.
ЛИТЕРАТУРАТА НА АЗЕРБАЙДЖАН ОТ КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX В.
В този период се засилват прозападните тенденции в литературата. Водещи позиции започват да заемат националните и реалистично-светските мотиви, инспирирани от Молла Панах Вагиф и отразени от писателите, пишещи критико-реалистична сатира на Карабах. В продължение на много години писателят Гасим бек Закир (1784-1857 г.) определя посоката на поетичното развитие. Други такива представители са: на север - Сеид Абулгасим Небати (1812-1873 г.), а на юг - Сеид Азим Ширвани (1835-1888 г.) и Хуршид Бану Натаван (1830-1897 г.).
През този период такива деятели на културата и мислители като Аббас-Гулу-Ага Бакиханов (1794-1847 г.), Мирза Шафи Вазех (1792-1852 г.) и Исмаил бек Гуткашинли (1801 1861 г.), които са близки със западните ориенталисти, вземат от тях напредничавата хуманистична мисъл и се явяват носители на просветителските идеи. Мирза Фатали Ахундзаде завинаги свързва азербайджанската литература със Запада и я въвежда в семейството на световните литератури. Така във втората половина на XIX в. в Азербайджан се появяват такива изтъкнати просветители-реалисти като С.А.Ширивани (1835-1888 г.), Н.Б.Везиров (1854-1926 г.) и А.Б.Ахвердиев (1870-1933 г.).
През първото десетилетие на ХХ в. по подобие на европейски и руски модели видни творци като Дж. Мамедгулузаде (1866-1932 г.), М. А. Сабир (1862-1911 г.), Х. Джавид (1884-1944 г.) и др. издигат азербайджанската литература на нивото на най-добрите образци. Развиващата се в традициите на М. Ф. Ахундзаде просветителска драматургия се обогатява от написаните още в края на XIX в. от Наджаф бек Везиров комедии, комедиите и трагедиите на Абдуррагим бек Ахвердиев, пиесите на Нариман Нариманов (1870-1925 г.) и Джалил Мамедгулузаде, Мемед Сеид Оргубади. В годините 1910-1918 Хюсеин Джавид пише романтично-исторически пиеси. Поетът Сабир Алекпер Мирза създава за Изтока основите на Сабировската литературна школа.
ЛИТЕРАТУРАТА НА XX В.
В края на второто десетилетие на XX в. е създадена Азербайджанската демократична република (АДР) (1918-1920 г.). Тогава са написани своеобразни литературни творби. В допълнение към вече добре известни майстори на перото - Дж. Мамедгулузаде, А. Шаиг и А. Б. Ахвердиев, започват да се проявяват и младите писатели Дж. Джабарли, А. Сахат, А. Джават, Умигюлсум и др. С особена творческа активност по това време се отличава Ахмед Джават (1892-1937 г.) - автор на текста на националния химн на АДР. Това произведение, чиято музика е написана от гениалния Узеир Хаджибайли, и днес е символ на независимата Република Азербайджан.
Няма съмнение, че истинският смисъл на пролетарската диктатура и "комунистическия рай" своевремен но са видели и разбрали Дж. Мамедгулузаде и Хюсеин Джавид. Те добре разбират, че тази власт е антиазербайджанска. Репресията от 30-те години започва още в първите месеци след установяването на съветската власт. Сред хората, тогава подложени на репресии, са много известни представители на литературата и изкуството: Хюсеин Джавид, Микаил Мушфиг, Саид Хюсеин, Ахмед Джавад, Юсиф Везир Чеменземинли, Бекир Чобанзаде, Таги Шахбази (Симург), Хадиджа ханъм Гаибова, Мир Мухамед Казим ага, Ганафи Зейнали, Аббас Мирза Шарифзаде, Улви Раджаб и много други. Цялата тази творческа интелигенция, с изключение на Ю.В.Чеменземинли и Г. Джавид, е намерила смъртта си в затвора и в изгнание или е разстреляна.
Голяма следа в азербайджанската поезия на миналия век оставя С. Вургун. Огромна роля в развитието на поетичната мисъл в Азербайджан в съветския период изиграват поемите и стихотворенията на Расул Рзи и Сюлейман Рустам, написани главно в свободен стил. В прозата светила са Сюлейман Рахимов, Имран Касумов, Мирза Ибрахимов, Иляс Ефендиев и др.
СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРА
Върхът на азербайджанската литература от XX в. е през 60-те и 70-те години, когато се наблюдават постмодернистични тенденции.
Сред тези, които подготвят художествената почва за новия етап в развитието на литературата на Азербайджан, особено се отличават поетите Халил Рза, Джабир Новруз, Мамед Араз, Фикрет Годжа, Сабир Рустамханли, Иляс, Наби Хазри, Нариман Хасанзаде, Чингиз Алиоглу, Нусрат Кесеменли и др. Произведенията на Магсуда Ибрахимбеков, Рустам Ибрахимбеков, Чингиз Хюсеинов, Владимир Кафаров, Натиг Расулзаде, Самедоглу, Алла Ахундова и др., многократно издавани не само в Баку, но и в много европейски страни, са ценни образци, които обогатяват националната култура. Един от най-талантливите представители на новата проза на Азербайджан е Анар - писател, драматург и киносценарист. Неговите сценарии за исторически филми са прочути по цял свят. Представител на същото литературно поколение е Елчин, отличаващ се с многостранността на творчеството си. Неговите повести, разкази, романи и пиеси го поставят наравно с най-ярките представители на съвременната литература на Азербайджан. От съвременните писатели известни са кинодраматургът Рустам Ибрахимбеков и авторът на детективски романи Чингиз Абдулаев. Поезията е представена от известни поети като Вагиф Самедоглу, Рамиз Ровшан, Хамлет Исаханли, Залимхан Ягуб и др.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
