 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.23, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
Най-забележителното в азербайджанската природа е нейното разнообразие. Страната може да се похвали с обширни равнини, величествени планини и богата флора и фауна, които са впечатлили мнозина и продължават да го правят и днес.
Климатът в отделните части на Азербайджан е различен. Страната попада в общо 9 климатични области и това е предпоставка за разнообразие в нейната флора и фауна.
По-голямата част от равнинната територия на Азербайджан се състои от полупустинни безплодни земи от степен тип и включва южната част на низината Самур-Давечи, п-в Абшерон, по голямата част от Гобустан, цялата низина Кура-Араз и част от десния бряг на река Кура по продължението й от град Гянджа до Агстафа. Същият релеф е характерен и за северните брегове на водохранилището Мингечевир в Гобустан и надолу до полята на Нахчъван. Тук се срещат и малки групи ниски предпланински части (Гобустан и гянджа-казахското поле), разрушени от почвената ерозия и толкова сухи, че са си спечелили прозвището "лоша земя". По тези земи преобладаващата почва е сива и засолена, а на места - ливадна сива почва. Растителността е оскъдна. Този район е икономически важен за Азербайджан. От векове местното население култивира и напоява тези земи и успява да ги превърне в подходящо място за производство на селскостопанска продукция.
Хълмовете в Азербайджан са с надморска височина от 400-500 м до 1400-1600 м и се разпростират от Джейранчел-Ажинурските предпланински райони в Югоизточен Кавказ до планините на Нахчъван. Тук се срещат сиво-кафявата, тъмно-лешниковата, лешниковата и светло-лешниковата почва. Ливадно-горските и умерено сухите низини са типични за Шолларското поле, северните низини на Самур-Давачи и ниските райони на полето Алазан-Агричай. В тези райони обикновено се срещат речни наноси, ливадни и горски почви.
Горските пейзажи са често срещани във високите части от 800 до 2000- 2200 м надморска височина, на предела между ниските и средновисоките планински зони. Широко разпространени са горите от иберски тип - дъб, габър, бук и лешник, особено по източните склонове на Талишките планини. В планините почвите са предимно червени и кафяви, а в останалите планинско-ливадни райони - варовити. В Талишкия регион се срещат и планински жълти почви.
Алпийските ливадни пейзажи могат да бъдат открити на 2000-3000 м надморска височина по тесните склонове на Големия Кавказ, на Малкия Кавказ и по нежните полегати склонове на Карабахското вулканично плато. Субалпийските и алпийските ливади служат като пасища през лятото. Ледниковите пейзажи могат да се видят във високите планини с височина над 3000 м. Тук, където има вечни снегове и глетчери, обичайна гледка са скалите, сипеите и морените.
От над 1000 реки в Азербайджан само 21 са с дължина над 100 км. Река Кура е най-голямата в Кавказ. Тя тече през Азербайджан от северозапад на югоизток и се влива в Каспийско море. Главен неин приток е Аразката река. Повечето от азербайджанските реки са от басейна на р. Кура. В полята реките се използват за напояване на реколтата. Обширната Мингечевирска хидроелектрическа енергийна централа и Мингечевирското водохранилище с 605 кв.км площ са разположени на р.Кура. Повечето от 250-те езера в Азербайджан са малки. Най-големи са Хаджигабул с площ от 16 кв.км и Боюгшор с площ 10 кв.км. Най-дълбоко е езерото Гйой-Гьол.
Азербайджан притежава богат растителен и животински свят. Тук се срещат 4200 вида растения, от които 370 ендемични. Азербайджанската флора съдържа 66% от кавказката, като в страната се срещат 4100 от общо 6000 растителни вида в Кавказ. Многообразието в природата на Азербайджан е причина за формирането на различни видове растения. Разпространени в страната са пасищата, горите и планинските полупустинни растения, виреещи при сух и горещ климат. Тук растат маслината, черницата, нарът, черешата и чинарът. Растителните видове в Азербайджан съставляват 125 семейства, което представлява 80% от всички в Кавказ. Районите на Нахчъван и Зуванд са богати на растителност. Те съставляват 9% от общата флора на страната, въпреки че не заемат голяма площ (11,5% от общата площ). Известно е, че тук се срещат около 435 вида диви дървета и храсти.
Фауната в Азербайджан също е разнообразна. Тук са разпространени 607 животински вида (бозайници, влечуги и земноводни), които съставляват 5,3% от световната фауна. В страната се срещат 97 бозайници като планинска коза, леопард, елен, сърна, газела, дива свиня, мечка, хиена, катерица, дива котка, орел, вълк, лисица, чакал, рис и др. От 58-те вида влечуги, срещащи се по тези земи, 23 са змии. Пет от тях са отровни. Като най-важни представители могат да се посочат кавказката усойница, вдлъбнаточелият смок и азиатската по-малка усойница.
Разнообразието на земноводни и птици в Азербайджан е голямо. Има стотици видове птици, които гнездят около езерата Гъзълагач, Аг-Гьол, Шахдили, Давачи и Мингечевир. В страната се срещат 358 вида птици, от които най-известни са яребицата, фазанът, славеят, бялата кокошка, чаплата, щъркелът, тъмнокръстият кюкавец, соколът, лястовицата, кълвачът, пъдпъдъкът, скорецът, косът, както и различни видове гъски, патици и орли. В Каспийско море и в други водни басейни в страната се срещат 95 вида риба, сред които есетрата, омулът, платиката и миногата.
Азербайджан е богат на природни ресурси. С най-голямо значение за страната е петролът. Залежите са най-големи на Абшеронския п-в - на сушата и в морето. В Азербайджан са открити и находища на газ и лечебно масло Нафталан, което е уникално и може да бъде открито близо до град Гянджа.
Полезните изкопаеми на територията на Азербайджан включват желязна руда, алунит, серен пирит, молибден и арсеник. Други метални руди са открити в региона Филизчай. Желязна руда има в Дашкесан, а около Заглик се намира едно от най-големите находища на алунит, от който се произвежда алуминият. В същия район могат да се добиват кобалт и серен пирит. Находища на каменна сол, арсеникова руда и молибден има в Парагачай в Нахчъван. В Малкия Кавказ са открити залежи на мрамор и гранит, а в Абшерон - на едрозърнест пясък, варовик и огнеупорна глина. Открити са и минерални води, които извират от вулканичните и варовикови скали в Истису, Турсу и Бадамлъ.
Първият парк в Азербайджан "Вила Петролеа" е открит през 1882 г. в Баку по инициатива на нефтения барон и филантроп Лудвиг Нобел (1831-1888г.). Днес 7 от парковете в страната са национални: Морският национален парк, известен като "Булевар", Абшерон, Ширван, Аг-Гьол, Алтайхадж, Хиркян и Гасан Алиев в Нахчъван. В страната има 13 национални резервата.
Едно от популярните сред туристите места е Горящата планина - рядък географски обект. От древни времена Азербайджан е известен като земя на огньовете именно заради местата, където извиращият от земята природен газ се възпламенява. Днес в републиката те са 12. Горящата планина е най-известното от тях и се намира на 10-12 км северно от Баку, в село Маммадали на п-в Абшерон. Този уникален природен феномен се е образувал от земния релеф и е съставен основно от кондензиран блатен газ, който излиза на повърхността под голямо налягане.
Други природни феномени, които също са свързани с изригването на газа, са калните вулкани или вулканоиди. В Азербайджан има най-много кални вулкани в света. Те са съставени основно от блатен газ, но и отчасти от други карбохидрати и инертни газове. Днес в страната има около 300 кални вулкана, като най-големи са Галмаз, Торагай и Бойук Каниздаг. Също така има осем острова от Бакинския архипелаг, които са се показали на повърхността в резултат на калните вулкани. Такива са Гарасу, Гил, Зенбил и Сенги-Муган.
Езерото Гйой-Гьол с живописния си пейзаж е популярно място сред туристите. То се е образувало през 1139 г., когато част от планината Кепез пропада в река Агсу и я прегражда. Очарователното езеро се намира в Североизточен Азербайджан, в резервата Гйой-Гьол в областта Канлар. В този резерват има редки видове елени, газели и други животни. В околността има още по-живописни езера, образувани в резултат на земетресения - Марал Гьол, Зали Гьол и Аг-Гьол. Гйой-Гьол е планински курорт. Има хижа до брега на езерото, заобиколена от гъста планинска гора, която може да развълнува всекиго. Гйой-Гьол се намира на 1556 м надморска височина. То обхваща 8200 кв.м площ, 2.5 км дължина, а най-голямата дълбочина е 93 м. Водите му са богати на хидрокарбонати и калций. Езерото замръзва до април. С тайнствената си природна красота Гйой-Гьол спира дъха на всеки, докоснал се до него.
Вярно е, че Гйой-Гьол е най-популярният център за екотуризъм в Азербайджан. Но ако искате да се къпете в топлото Каспийско море на фона на покрити със сняг върхове, то плажовете на север от п-в Абшерон са вашата дестинация. На юг от Баку, по брега на Каспийско море, пък се разкрива впечатляващ вулканичен пейзаж.
Това са само част от кътчетата на Азербайджан, които мнозина са обикнали още от пръв поглед. И все пак земята на огъня крие още много неподозирани места с дива красота, които, веднъж зърнати, остават завинаги в ума и сърцето.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
