 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.47, бр.5, година XVIII, 2011г. |
|
|
Народната култура на Естония през вековете |
|
|
ПИРЕТ ЪУНАПУУ,
научен сътрудник и уредник в Етнографски народен музей на Естония |
|
С ПРАВО МОЖЕМ ДА ТВЪРДИМ, ЧЕ ЕСТОНСКАТА НАРОДНА КУЛТУРА ВСЪЩНОСТ Е НЕОБИКНОВЕНО СЛОЖНА ПО ВИД И ИЗЯЩЕСТВО.
Естонците са обособени като етническа група от древни времена, но като нация в съвременния смисъл на думата се определят едва през XIX в. в резултат на процесите на Национално възраждане и осъзнаване на собствената национална идентичност. През 1900 г. естонците са 1 млн. и оттогава тази цифра не се е променила особено. Броят им е стигал най-много до 1 100 000, но той постепенно намалява в резултат на ниския естествен прираст. Преброяването на 1 януари 2010 г. установи, че Естония се населява от 922 398 души, определящи се като естонци. В чужбина живеят още около 160 000 души. По етнически признак отнасяме естонците към угрофинските народи. Преобладаваща част от тях по религиозни убеждения са лютерани*, а през XIX в. в страната частично навлиза и източното православие, тъй като проповядващите го са се надявали да получат в замяна земя.
От векове, дори от хилядолетия, Естония е във все същите исторически граници на европейския континент, простиращи се в източна и западна посока. Изразител на това определение е етнографската култура, чиято цялостна картина поразява с особеностите си, дошли от най-дълбока древност. С право можем да твърдим, че естонската народна култура всъщност е необикновено сложна по вид и изящество. Тя е създадена в недрата на непосредствено заетите с тежък труд слоеве от населението в тази тъй малка по площ страна. Естонците съумяват да избегнат острите противоречия както в материалната, така и в духовната си култура, и успяват да съчетаят своето собствено древно и практично начало с новите и непознати влияния.
Древните естонци възприемат околния свят като кръг. Проследявайки във времето наследеното от деди и прадеди, прави впечатление влиянието на лютеранството и ранния католически елемент преди него. Открояват се два кръга, в центъра на които стои човекът, и ние ги назоваваме кръг на битието и кръг на епохата. Първият е еднозначен и широк, а вторият е многослоен и повтарящ се. Всички народни обичаи и традиции при естонците отразяват точно тези два кръга. Сериозно значение се отдава на сватбения ритуал, а момичетата се готвят за него още от ранно детство. Широко е разпространено ръкоделието, при което се изработват сложни и красиви изделия на приложното изкуство с практическа насоченост, а празниците се съпътстват от изпълнението на чудесни песни. Естонците са считани за песнопойци, защото обичаите им никога не минават без песни. Изключително наситената със събития 1991 г. е наречена „време на революционната песен, защото тогава естонците пеят песните си като действително свободен народ.
Върху развитието на естонската народна носия оказват влияние както модните тенденции във висшите слоеве на обществото, така и видът на народните дрехи на хората от околните държави. Трябва да се има предвид преди всичко облеклото на селото, изразено като всекидневно и също така свързано с народните обичаи и празненства. При това то дава определение за социалния статус и народопринадлежността. В резултат различаваме всекидневно и празнично облекло, категоризирано по сложна система, която указва социалния статус, семейното положение и възрастта. За конфирмация** се изработва празнично облекло за девойките и юношите, с което се ознаменува настъпването на пълнолетието им. Не съществува особена разлика в облеклото на момъка и на задомилия се мъж, но това не е така при момичетата и омъжените жени, както и между омъжените и вдовиците. През лятото и в началото на зимата девойките ходят гологлави със сплетени на плитка коси, украсени с панделки или венче. В по-голямата част от Естония в състава на облеклото за момичета не се предвижда и престилка. Доброто възпитание на омъжената жена предполага главата да е покрита, а престилката е задължителна. Съществува поверие, че жена без престилка носи със себе си проклятието за неплодородие. Особено наложително е бременната жена непременно да е с престилка.
През XVIII в. крупните земевладелци започват да изпращат младежи от подвластните им стопанства да учат занаят в града. При завръщането си те са в помощ и на местните жители. По този начин тогавашните модни промени в битието на хората бързо навлизат в естонското село. Като се има предвид колко много са крупните имения в Естония и това, че младежите не са останали безучастни към тази мода, е понятно защо тя се разпространява толкова широко в страната.
Накитите свързваме преди всичко с празничната премяна, но те не липсват и в облеклото при изпълнение на всекидневните трудови задължения. Празничните украшения за момичетата са грижа на родителите до навършване на пълнолетие. Достойният стопанин ще продаде дори от добитъка си - крава или биче, за да осигури детето си. Накитите са ценности, които се наследяват от поколение на поколение. Обикновено преминават от ръцете на майката в наследство на най-голямата дъщеря, а ако в семейството не се родят момичета, украшенията се предоставят на снахата, съпруга на най-големия син. В този смисъл накитите, както и орнаментите, украсяващи носиите, се явяват не само изразители на естетически критерии, но и пазители на фамилията от зли духове.
Всекидневно украшение за жената е герданът. На малките момиченца се слага герданче от бели или цветни мъниста още при поникването на първото зъбче. Жената носи гердана си и денем, и нощем, на празник или на работа и го отнася със себе си в гроба. Вярва се в силата на мънистата да носят здраве и оттам е поверието, че който се остави без гердан, той просто е нещастен човек. Особена гордост и от голямо значение са бижутата на жените от Сету***. На сватбата си булката от Сету трябва да носи сребърно колие, което достига даже до 2 кг, а ако в семейството няма, се взема назаем. Особена сила на защита според поверието се отдава на пояса и ръкавиците. Вярва се, че ръкавиците пазят от зло и се носят против уроки и за човешка сила. За предпочитане са вълнените ръкавици, които се носят дори и лете на ръцете или поне пъхнати под колана.
Макар Естония да е малка страна, съществуват обособени четири области - Южна Естония, Северна Естония, Западна Естония и Островна. За Северна Естония характерна черта за народната носия са цветните мотиви, които много напомнят шевиците на България. Доказано е, че в тях е отразено възприятието на природното обкръжение, пречупено през художественото пресъздаване чрез съответни форми - както на север, така и на юг. Стилизираните изображения в естонските шевици се приближават до светоусещането на българина. Сходни са и геометричните елементи, особено за югоизточните райони на Естония, населявани от православните Сету предимно в червения спектър - художественото изпълнение на геометричното преплитане на изображението съответства на българската шевица.
Във връзка с навлизането на новия начин на живот под влияние на града през XIX в., от една страна, се оформя народно облекло заради всекидневните потребности на битието, а от друга - в периода на тъй нареченото Възраждане на народа се препоръчва носене на народна носия и в града по време на певческите празници, други народни обичаи и събирания по повод. Това възрожденско отношение към празничното народно облекло продължава до първата половина на XX в. В днешно време високо се цени преди всичко празничната носия от първата половина на XIX в.
До средата на XIX в. животът на естонците е скромен. За това, каква е причината за съществуващото тогава положение, няма еднозначен отговор. Обзавеждането на затвореното натурално стопанство се влияе от бита - необходимо е затъмнено помещение за извършване на дейностите по прибиране и съхраняване на реколтата, сеното, зърното. Преддверието на жилището е предназначено за многофункционални дейности - изсушаване на плодовата реколта, прибиране на снопите, вършитба, обработка на вълната и всякакви други битови подробности, наложени от начина на живот, при това в, общо взето, спартанска обстановка. Друга основна причина за суровия бит на естонеца е фактът, че местното население е безправно и изцяло зависи от волята на крупния земевладелец. Когато естонците получават правото да купуват земя, се засилва и мотивацията им за естетизиране и модернизиране на бита.
Днес в Република Естония се обръща все по-голямо внимание на културното наследство на народа и стремежът е това да се съчетае по възможност с най-новите тенденции. Получава се очарователна смесица на стилове, която младежите популяризират с изящни и живописни съчетания на шевици и колани, докато се кипрят. В резултат подрастващото поколение на Естония не забравя своите корени и когато младите тръгнат по широкия свят да си търсят късмета, отнасят със себе си частица от високия дух на дедите си - гаранция и надежда, че все някога ще се завърнат на родна земя.
В Етнографския народен музей на Естония (Eesti Rahva Muuseum) се съхраняват и изучават постиженията на народното творчество. Във фонда се намират и експонати на други народи, в това число делва за вино и кукли в народна носия от България.
Светът представлява усложнена простота и в този смисъл ние всички имаме нещо общо помежду си и в същото време сме обособени всеки по своему. Това обогатява и възвисява духовния мир на цялото човечество.
* Лютер (Luther) Мартин (1483-1546) – деятел на Реформацията в Германия, основател на лютеранството. – Б.пр.
** (църк.) Обред при приемане на нови членове в протестантството, придружен с препитване за основните истини на вярата. В Естония преминалите през ритуала млади хора са се считали за пълнолетни. – Б.пр.
*** Сету/ Setu – етническа група в югозападната част на Естония.
|
|
Превод от естонски
Дора Янева-Медникарова |
|
| горе |
|
|
|
|
