 |
|
| СПОРТ |
стр.51, бр.5, година XVIII, 2011г. |
|
Паул Керес
(1916-1975)
Шахматистът Паул Керес е роден в Нарва на 7 януари 1916 г. В Университета в Тарту той следва математика от 1938 до 1941 г. През 1935 г. става шампион по шах на Естония за първи път. През периода 1936 - 1940 г. Керес е главен редактор на списание "Естонски шах". За първи път той се появява на международната шахматна сцена в средата на 30-те години на XX в. и остава знаменита фигура в продължение на години. През 1938 г. той си поделя първото място с Рубен Файн на незабравимия турнир AVRO, но след допълнителни пресмятания Паул Керес е обявен за победител. Все пак не се реализира двубоят за титлата с Александър Алехин. След войната той е засенчен от Михаил Ботвинник, но запазва мястото си сред световните топ шахматисти.
До края на 50-те години на XX в. той е най-силният шахматист в света (или поне според съотношенията на представяне, пресметнати пост фактум, от ЕЛО коефициентите). Разминава се на косъм от възможността да се състезава за титлата на Световния шампионат. Впоследствие това право му е отнето от Михаил Тал и Тигран Петросян.
В периода 1953 - 1962 г. Керес поделя второ и четвърто място веднъж и е класиран втори три пъти. Това му отрежда шеговития прякор Завинаги втори. Керес остава сред най-добрите в света, активно състезаващи се шахматисти до средата на 60-те години на XX в. Дори и след това той е можел да постига забележителни резултати. През 1959 и 1962 г. Паул Керес е определен за най-добър спортист на годината в Естония. На шахматната олимпиада Паул Керес получава отборен златен медал седем пъти.
На шахматната олимпиада в Ница през 1974 г. се прави предложение за издигане на кандидатурата на Паул Керес за президент на FIDE (Световна шахматна федерация). Един от инициаторите, известният шахматист Милунка Лазаревие, попитал Керес: "Доколко можеш независимо, без влиянието на Москва, да вземаш решения?" Последвал отговорът: "Независимо мога единствено да пиша книги…". В съветско време спортът, както и изкуството, са политизирани. Това означава, че кариерата на даден спортист (и дори на шахматист) зависи в голяма степен от мненията и решенията на партията и правителствените чиновници.
През 1975 г. великият естонски гросмайстор Паул Керес внезапно умира на 59-годишна възраст. Този многократен претендент за световна титла е сред десетте най-добри шахматисти в света през забележително дългия период от 30 години (в периода 1936-1965 г.).
От 1969 г. ежегоден шахматен турнир на името на Керес се провежда в Талин. От 1976 г. този турнир се нарича "Паул Керес Мемориъл". Също така има множество шахматни клубове и фестивали, кръстени на него.
Паул Керес е един от най-великите играчи в шахматната история, водещ претендент за световна титла в продължение на 30 години и може би най-силният шахматист, който никога не е играл партия за Световния шампионат. Благодарение на своята скромност, честност и открит подход в шаха Керес е уважаван и обичан не само от своите сънародници, но също така и от любителите на шаха по целия свят.
През 2000 г. Керес е избран за "Естонски спортист на века".
Баруто
Баруто Каито е роден на 5 ноември 1984 г. под името Кайдо Хоовелсон. Той е професионален сумо борец от Раквере, Естония. Баруто е един от двамата естонци, приети да практикуват този спорт в Япония, и първият, който достига професионалната сумо топ дивизия.
Баруто израства във фермата за добитък, притежавана от неговото семейство, и свиква с тежкия физически труд от дете. Когато е едва шестнайсетгодишен, баща му умира. Тогава той започва работа като охрана в нощен клуб, за да си изкарва прехраната. Играе баскетбол като тийнейджър и печели националния джудо шампионат в Естония. След това навлиза в аматьорското сумо благодарение на своя треньор по джудо в Естония и скоро след като бива насърчен от представител на сумо асоциацията от префектура Кагошима, се присъединява към професионалния спорт в Япония. Хоовелсон приема бойното име Баруто, препратка към японското наименование за Балтийско море, и прави професионалния си дебют в Япония през м. май 2004 г. Изкачва се много бързо в класирането, като достига до дивизия jūryō (бел. ред. - втората най-висока дивизия в сумото) само след 8 турнира (това е третото най-бързо израстване до статус sekitori от 1958 г. насам, когато бива възприет настоящият формат от 6 турнира на година).
Баруто печели jūryō дивизията през м. март 2006 г. на honbasho турнира с перфектния резултат 15-0. Това е едва четвъртият случай, в който jūryō борец печели шампионата с такъв рекорд. В резултат на представянето си за първи път в кариерата си през м. май 2006 г. той е повишен до makuuchi - най-високата дивизия. Тогава има голяма вероятност Баруто да постигне по-бързо изкачване до топ дивизията, но операцията му от апендицит, на която се подлага през м. ноември 2005 г., довежда до отсъствието му от турнира и го изпраща временно до третата най-висока makushita дивизия. Въпреки това издигането му до топ дивизията за период от две години е второто най-бързо за всички времена. След като през 2007 г. страда от много травми, през м. ноември 2008 г. Баруто достига третия най-висок ранг на sekiwake и след турнира през март 2010 г. е издигнат до ōzeki ранг. Той е подгласник в турнира четири пъти и печели пет специални награди за Боен дух, една за Изключително представяне и една за Техника.
Той се превръща във втория европеец, след българина Котоошу, достигнал втория най-висок ранг в сумото, а именно ozeki през месец март 2010 г. Баруто също достига до ранга озеки през 2010 г. и тогава се изправя пред най-трудната си година, изпълнена с изпитания, тъй като цели да достигне ранга yokozuna в близко бъдеще. През юли 2011 г. японската сумо асоциация публикува класиранията, според които Баруто се издига до втора позиция след yokozuna Hakuhō, което му предоставя големи възможности да се изкачи до най-високото професионално сумо класиране.
Ozeki Баруто, с ръст 197 см и тегло 187 кг, е известен със слънчевия си характер и респектиращ боен стил. Може би е малко изненадващо, но борецът става известен първо в Япония. Благодарение на чаровния си характер и социалните си инициативи печели слава и в собствената си страна. Приоритет за спортиста е да предоставя подкрепа на младите сумо борци, както и да помага на тези, които не са имали толкова късмет в живота. Бъдещите планове на Баруто определено са свързани с Естония и неговия дом Копли фермата, където добитъкът му го чака.
|
|
| Министерство на външните работи на Република Естония |
|
| горе |
|
|
|
|
