 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.25, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
ИЗПИТАТЕЛНИЯТ ПОЛИГОН В СЕМИПАЛАТИНСК Е СРЕД НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПОЛИГОНИ НА СВЕТА ЗА ОПИТИ С ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ. ТОЙ СЕ НАМИРА В КАЗАХСТАН НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ СЕМИПАЛАТИНСКА (ДНЕС ИЗТОЧНОКАЗАХСТАНСКА), ПАВЛОДАРСКА И КАРАГАНДИНСКА ОБЛАСТ, НА 130 КИЛОМЕТРА СЕВЕРОЗАПАДНО ОТ СЕМИПАЛАТИНСК, НА ЛЕВИЯ БРЯГ НА РЕКА ИРТИШ И СЕ ПРОСТИРА НА ПЛОЩ ОТ 18 000 КВ. КМ.
НА 29. 08. 1991 Г. КАЗАХСТАН СЪЗДАВА ПРЕЦЕДЕНТ, КАТО ЗАКРИВА НАЙ-ГОЛЕМИЯ В СВЕТА ИЗПИТАТЕЛЕН ЯДРЕН ПОЛИГОН НЕ ПО ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ, А КАТО ПРАКТИЧЕСКИ ПРИНОС КЪМ НАМАЛЯВАНЕ НА ГЛОБАЛНАТА ЯДРЕНА ЗАПЛАХА.
Pешението за създаване на ядрен изпитателен полигон е взето от ЦК на КПСС и Министерския съвет на СССР на 21. 08. 1947 г. С постановление на ЦК на КПСС и Министерския съвет на СССР е създадена Минната сеизмична станция (обект 905), която през 1948 г. е преименувана на Учебен полигон към Министерството на въоръжените сили на СССР, а след това - на Държавен централен научноизследователски изпитателен полигон № 2. Първите подразделения на полигона (войскова част 52 605) започват да се предислоцират в района за съсредоточаване на 1. 06. 1948 г.
През 1949 г., едновременно с подготовката на обектите и съоръженията за извършване на ядрени опити, на брега на р. Иртиш се строи селище (днешният гр. Курчатов), който по-късно се превръща в административен център на полигона.
Дейностите около подготовката за опитите на полигона са приключени през юли 1949 г. На 29. 08. 1949 г. на Семипалатинския полигон е извършен първият опит с ядрено устройство. Мощността на бомбата е 22 килотона. Непосредствен ръководител на опита е И. Курчатов. На 12. 08. 1953 г. е извършен опит с първото термоядрено устройство, а на 22. 11. 1955 г. - с водородна бомба.
Създаването на полигона е част от атомния проект и изборът, както се разбира по-късно, е направен много сполучливо - релефът на местността позволява да се извършват подземни ядрени взривове и в щолните, и в сондажните кладенци.
От 1949 г. до 1989 г. на ядрения полигон в Семипалатинск са извършени над 456 ядрени опита, като са взривени повече от 616 ядрени и термоядрени устройства, включително поне 30 наземни ядрени взрива и над 86 въздушни. Направени са също и десетки хидроядрени и хидродинамични опита. Общата мощност на ядрените заряди, с които са правени опити на Семипалатинския полигон в периода 1949-1963 г., надхвърля 2 500 пъти мощността на атомната бомба, хвърлена в Хирошима.
В съответствие с договора между СССР и САЩ (за ограничаване на подземните ядрени опити от 3. 07. 1974 г.) през 1988 г. в САЩ, на полигона в Невада (17. 08.), и на Семипалатинския полигон (14. 09., площадката Балапан) са извършени подземни ядрени взривове, за да се изработят ефективни мерки за контрол на изпълнението на договора между СССР и САЩ. За пръв път са получени взаимно контролируеми еталонни стойности на параметрите на подземните ядрени взривове.
Последният подземен ядрен взрив на Семипалатинския полигон е извършен в един от сондажните кладенци на площадката Балапан на 19. 10. 1989 г. Семипалатинският ядрен полигон е закрит на 29. 08. 1991 г. с решение на правителството на Република Казахстан, Указ № 409 на президента на Казахстан. За това голяма роля изиграва народното антиядрено движение "Невада-Семипалатинск" и неговият лидер, известният казахстански писател Олжас Сулейменов.
Няколко дни преди фактически да се организира движението през 1989 г. на Семипалатинския ядрен полигон изтича радиоактивен газ. По това време Олжас е депутат във Върховния съвет на Казахска ССР и поставя въпроса за прекратяване дейността на полигона. На 28 февруари край сградата на Съюза на писателите на Казахстан хиляди хора се събират на протест. На практика от този момент започва историята на движението "Невада-Семипалатинск". Движението "Невада-Семипалатинск" постига успех, прилагайки за пръв път в света нов модел на взаимодействие между народната и парламентарната дипломация. В Казахстан пристига делегация от САЩ (от щата Невада), провежда се мирно шествие с призив да бъдат спрени ядрените опити в цял свят. Така движението се превръща в международно и получава свое собствено име.
През декември 1993 г. Семипалатинският полигон с официално название Втори държавен централен изпитателен полигон е разформиран.
Опитите нанасят сериозни екологични щети на региона. Населението е изложено на радиоактивно облъчване, което след време води до заболявания, преждевременна смърт, генетични увреждания. В опасните зони на бившия полигон радиоактивният фон до ден днешен стига до 10 000-20 000 микрорентгена на час. Въпреки това на полигона и досега живеят хора. Територията му изобщо не се е охранявала и до 2006 г. не е била обозначена по какъвто и да е начин. Едва през 2005 г. под натиска на обществеността и по препоръка на Парламента започват действия за маркиране на границите на полигона с бетонни стълбове. Населението използва по-голямата част от землището на полигона като пасище за добитъка си. Благодарение усилията на обществеността и прогресивно настроените учени от Националния ядрен център през 2008 г. започва работа за създаване на съоръжения за инженерна защита на отделните най-замърсени участъци на полигона за предотвратяване на достъпа до тях на населението и добитъка. През 2009 г. е организирана армейска охрана на изпитателната площадка Дегелен. Семипалатинският ядрен полигон е единственият от множеството ядрени полигони по света, където живеят хора, които го използват за селскостопански цели.
На 18. 06. 2009 г. по време на изказванията си на тържествено мероприятие, посветено на 20-годишнината от прекратяване на опитите на Семипалатинския ядрен полигон, както и на 1 юли т. г. при откриването на Третия конгрес на лидерите на световните и традиционни религии, президентът на Република Казахстан Н. Назарбаев излезе с инициативата 29 август да бъде обявен за Международен ден за отказване от ядреното оръжие.
На 29. 08. 1991 г. Казахстан създава прецедент, като закрива най-големия в света изпитателен ядрен полигон.
Датата 29 август има историческо значение не само за Казахстан, но и за цялото човечество. На този ден за пръв път в историята е закрит ядрен изпитателен полигон, и то е закрит не по технически причини, а като практически принос към намаляване на глобалната ядрена заплаха. От гледна точка на реалния процес на ядрено разоръжаване това е безпрецедентно събитие в световен мащаб. Този ден бележи началото на процеса на пълна ликвидация на четвъртия в света ядрен потенциал - ядреното наследство на Съветския съюз, с който Казахстан разполагаше и от който се отказа доброволно.
Съгласно приетата на 24. 04. 2009 г. резолюция на Общото събрание на ООН "Международно сътрудничество и координация на дейността с цел възстановяване на населението и екологията и икономическото развитие на Семипалатинския регион в Казахстан" на държавите членки се предлага да отбележат през 2011 г. двадесетгодишнината от закриването на Семипалатинския ядрен полигон.
Тази инициатива е предложена в рамките на 64-та сесия на Общото събрание на ООН. Обявяването на 29 август за Международен ден за отказване от ядреното оръжие във формата на ООН би имало символично значение и би спомогнало за създаване на свят без ядрено оръжие.
|
|
| Посолство на Р Казахстан в Р България |
|
| горе |
|
|
|
|
