 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.27, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
|
Казахстан: туризъм и пътешествия |
|
|
| |
|
МАНГЪСТАУ - ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ
Вече над четиридесет години Мангъстау е известен като "полуострова на съкровищата" заради богатите залежи в недрата му от нефт, газ, строителни материали, различни руди и други видове полезни изкопаеми. В наши дни напълно основателно го наричат и край на туризма и пътешествията, край на отмората и развлеченията.
Оттук минават древните, осеяни с легенди пътища - Великият път на керваните с коприна и Хивинският път, местата на знаменитата Каратауска експедиция през 1851 г., на множество исторически и архитектурни паметници. Местната природа е богата и щедра: знаменити са местните лечебни кални бани и минералните извори, за чиито целебни свойства много добре били осведомени астраханските търговци още през XVIII в.
В древната земя Мангъстау се намират гробовете на 362 свети отци ясновидци, а много места на полуострова се смятат за свещени. В мюсюлманския свят на Мангъстау се отрежда едно от водещите места и тук идват стотици поклонници. Тук има над десет хиляди архитектурни паметници на древни некрополи като койтаси (каменни надгробни камъни във вид на овни), кулпътаси (буквално "каменен замък" - средновековни паметници във вид на каменни стълбове), саркофази, сагана-тами (уникални култови съоръжения. В композиционно отношение това са куполни съоръжения, чиито предни и задни стени са повдигнати над страничните), мавзолеи и др. Паметниците са украсени с национални орнаменти в сиви и сини тонове, символизиращи чистотата и красотата на човека приживе. Най-голям интерес представляват некрополите Бекет ата, Шопан ата, Шакпак ата, Сейсем ата, Масат ата, Караман ата, Кошкар ата, Султан епе, Ханга баба, Кентъ баба, Ущам, Акшора и много други. В големите некрополи има и джамии. До нас са достигнали легенди за голяма част от некрополите и джамиите. Според една от тях некрополът, разположен в местността Сенек, бил построен от Шопан ата, ученик на светия Ходжи Ахмед Ясави. Легендата разказва, че Шопан ата намерил тук патерицата на своя наставник Ясави и построил джамия на това място. А до нея от патерицата израснало дърво, което си е там и досега - то вече е над 800-годишно. Некрополът се извисява на пътя за Бекет ата, в местността Огландъ.
В югоизточната част на областта, в пясъците на селището Бостан се намира некрополът Масат ата. По пътя от джамията към гроба на Масат ата се виждат човешки и животински следи, отпечатани в твърдия черупков варовик. Според легендата Масат бил уважаван в околността човек, решителен и безстрашен. Враговете му не можели да го победят в открит двубой и затова прибягнали към хитрост. Веднъж, докато Масат извършвал петкратната молитва намаз, враговете му се приближили крадешком и му отсекли главата. Ядосан от коварството им, той положил главата си на чапана (горна дреха, кафтан) и се спуснал подире им. Последвала го кобила с жребче. Върху нажежения от мъката на Масат камък се отпечатали следите на батъра (богатира) и животните...
Мангъстау е родно място на батъри, както и на славни представители на родове и племена, на талантливи архитекти, писатели, композитори, поети, разказвачи. В некропола Сейсем ата на платото Устюрт има 30 куполни мавзолея. Това са мавзолеи на народни герои - Тулеп батър, Конай батър, Суюнкара батър, борили се против хивинските ханове и други завоеватели. Тук са използвани най-изкусните зидарски похвати, резултат от вековната строителна дейност на коренното население.
На територията на Мангъстау е създаден държавен музей резерват "Паметници на материалната култура и историята на Мангъстау и Устюрт" с цел да се изучават и опазват историческите и културните паметници.
ПО ПЪТИЩАТА НА КЕРВАНИТЕ
Пътят на коприната е сред най-интересните туристически маршрути. Той прекосявал цялата територия на Мангъстау от юг на север, северозапад, през платото Устюрт, Шетпинските врати в Мангъстауските планини до крайбрежието на Каспийско море на полуостровите Тупкараган и Бузачи. Великият път на коприната, свързващ Изтока със Запада, е съществувал две хиляди години. Светът се разтърсвал от кървави войни и опустошителни епидемии, изчезвали цели народи и държави и само Великият път на коприната си оставал вечен и неизменен. Мангъстау е разположен на един от оживените кръстопътища на международната търговия. Тук се извършвало прехвърлянето на стоки от суша на море и обратно. Керваните често превозвали огромни ценности, затова били съпровождани от конвои. Не било лесно да приемаш керваните, да настаняваш хората и добитъка, да им осигуряваш вода и храна. Някои от керваните били направо огромни. През 921 г. например от Багдад на път за Булгар на р. Кама през Мангъстау преминал керван от 3 000 товарни камили, около 5 000 търговци, занаятчии, пътуващи монаси дервиши.
Оживлението в керванната търговия допринесло за разрастване на градовете. Един от тях, град Мангъшлак, се издигал на брега на залива Саръташ, а Кетък - на Тупкараган. Първото споменаване на тези градове датира от XVIII в. На полуостров Бузачи, на крайбрежието, се намирал град Кабаклъ. В района на днешното селище Курък се намирал прочутият град Алта - дворците му тънели в зеленина, по улиците му били прокарани напоителни канали. А покрай цялото трасе на керванния път, на един ден преход един от друг обикновено строяли керван-сараи с прислуга и гарнизон. По целия път имало кладенци. Един от големите керван-сараи се разраснал в град - Шеркала, чиито развалини се намират на 18 км на север от селището Шетпе. Този град просъществувал на пътя на керваните повече от 800 години.
Уви, когато през 1498 г. Вашку да Гама стигнал по море до "земите на подправките", откривайки по-евтин път към Европа, започнала ерата на каравелите и пътищата на керваните, излизащи на Средиземно море, започнали да западат. Епицентърът на търговията се изместил на север. Основно значение придобил Хивинският път, който пресичал Мангъстау. Кабъклейското и Караганското пристанище водели оживена търговия с Русия чак до ХVІІ в. Феодалните междуособици в Хива и Бухара подкопали благополучието и покрай този път. Градовете опустели, пясък засипал кладенците и пътеките. И единствено руините на градове, крепости, керван-сараи запазили спомена за отминалите времена.
МУЗЕИ НА ОТКРИТО
Освен историческите и културните паметници в областта има множество прекрасни природни кътчета, оазиси в пустинята с прохладна изворна вода и пищна растителност. Тукашните природни красоти привличат голям брой любители на екзотиката. Една от тях е Тамшалъ, в превод от казахски - "Весел капчук". Това райско кътче е разположено на 35 км от Форт Шевченко. Зелената долина, обраснала със стари плачещи върби, тополи, храсталак, е обградена със сивкаво-бледожълти стръмнини. Тук има езеро, чиито брегове са обрасли с коило, мента и къпинак. Водата изтича изпод широка над четиридесет метра каменна платформа, надвиснала като висок корниз, и барабани подобно на капчук по плочата от мергел. Въздухът, наситен с водна пара, е упоително чист. Така от напълненото подобно на скъпоценна чаша езеро извира ручей. Той се вие между зелените си брегове към голям каньон, обраснал с могъщи черници, ябълки, круши, хвойни. По склоновете на долината са разположени зеленчукови градини, плантации от домати и патладжани.
В 30 км от Форт Шевченко по коларския път към село Таучик се намира друга привлекателна забележителност - местността Ханга баба. Това е музей на открито с изворна вода, гъсталаци от глог, къпини, черници, брястове, тополи. Тук е и древният некропол на Ханга баба с джамия. Когато посетил местността с Каратауската експедиция, Тарас Шевченко я нарекъл първото чудо на Мангъшлак. А местността Акмъш, намираща се на 18 км от Шетпе, той определил като второто чудо. Тук вниманието грабва не само красивата природа: горички, ромолящи ручеи, планински върхове като замъци, дворци и пирамиди, но и историческите паметници: руините на древния град Кзъл Кала; Шетпинските врати по Пътя на коприната; легендарният, свещен връх Шеркала. На три километра от Акмъшсая се вие живописното дефиле Самал, а наблизо - клисурата Сазанбай. Близо да Шеркала се намират развалините на крепостта на Джучи, сина на Чингиз хан.
Интересни природни забележителности са също и падината Карагие - най-ниското място в Казахстан и ОНД, езерото Саура, Мангъстауските възвишения. Има и резервати. Такъв е Устюртският държавен биосферен резерват с площ 70 000 хектара, където живеят охранявани редки животни: устюртски муфлон и джейран, дългоиглест таралеж, пъстър пор и др. В областта има и два държавни зоологически резервата - Актау-Бузачинският и Карагие-Караколският.
Областният център на Мангъстау - град Актау, е разположен на брега на Каспийско море.
КАСПИЙСКО МОРЕ
е най-голямото езеро на Земята. Намира се на границата между Европа и Азия и е наречено море поради размерите си. Каспийско море представлява безотточно солено езеро, като солеността на водата му варира от 0,05 % край устието на Волга до 11-13 % на югоизток. Водното равнище е променливо, като в момента е около 28 м под равнището на Световния океан. В наши дни Каспийско море се простира на около 371 000 кв. км площ, максималната му дълбочина е 1 025 м.
Дължината на бреговата му линия е около 6 500-6 700 километра, а заедно с островите достига до 7 000 километра.
Според една хипотеза морето е било наречено така в чест на древните племена коневъди каспи, живели преди нашата ера по югозападното крайбрежие на Каспийско море. Различните племена и народи са го наричали с над 70 различни имена.
В Каспийско море се срещат 1 809 животински вида, 415 от които спадат към гръбначните. В него са регистрирани 101 вида риби; тук са събрани повечето световни запаси от есетрови риби, а също и сладководни видове като каспийска бабушка, бяла риба, шаран, кефал, хамсия, лупавец, платика, сьомга, костур, щука. В Каспийско море се среща и морско млекопитаещо - каспийският тюлен. Растителният свят на Каспийско море и неговото крайбрежие включва 728 вида. В морето се разработват много находища на нефт и газ. Доказаните ресурси от нефт в Каспийско море възлизат на около 10 милиарда тона, а общите ресурси на нефт и газов кондензат се оценяват на 18-20 милиарда тона.
АРАЛСКО МОРЕ
се намира на границата на Казахстан и Узбекистан. То представлява безотточно солено езеро. От началото на системните наблюдения през XIX в. до средата на XX в. равнището на Аралско море практически не се е променяло. През 50-те години на ХХ в. то е четвъртото по големина езеро в света с площ от 68 000 кв. км; дължината му е 426 км, широчината - 284 км, а най-голямата дълбочина - 68 м. От 60-те години на миналия век водното равнище на морето (и обемът на водата в него) започват бързо да намаляват, защото водите на реките Амударя и Сърдаря, които се вливат в него, се използват за поливане. От селскостопанските земи в тези реки попадат пестициди и други торове, от които се замърсява и Аралско море. В момента се обсъждат различни проекти за спасяване на Аралско море.
ЕЗЕРОТО БАЛХАШ
е безотточно полусладководно езеро в източната част на Казахстан, второто по големина непресъхващо солено езеро (след Каспийско море). То е на 13-о място сред най-големите езера в света. Уникалността му се крие в това, че е разделено с тесен проток на две части с различни химически характеристики на водата - в западната си част то на практика е сладководно, а в източната - солено.
Езерото е част от Балхаш-Алаколския водно-стопански басейн и е разположено едновременно в три области на Казахстан: Алматинска, Жамбълска и Карагандинска. На север от езерото се простират обширните Казахски възвишения, на запад - пустинното плато Бетпак Дала, а на юг -Чу-Илийският планински хребет, пясъчните масиви Таукум и Саръесик Атърау.
Във вътрешния басейн на езерото Балхаш се вливат седем реки. Главната от тях е реката Или, която носи основния крайбрежен приток, а другите, каквато е река Катарал, осигуряват притока и на, и под повърхността. Или се захранва от валежите (преди всичко от топящите се снегове) в планините в китайската провинция Ксинян. Басейнът на Балхаш е вътрешен, безотточен и затова Балхаш се сблъсква със същите проблеми, каквито имат и другите вътрешни езера.
На около 1 600 км на североизток се намира езерото Байкал - най-голямото по обем на Земята.
ЕЗЕРОТО АЛАКОЛ
е разположено на 347 м над морското равнище. Дължината му е 104 км, ширината - 52 км, средната му дълбочина - 22 м, а най-голямата дълбочина - 54 м. В езерото се вливат над 15 притока. Най-високата температура на повърхността му е 26 градуса, в плитчините покрай брега в северната му част тя достига до 30 градуса. На дълбочина 20 м температурата на водата не надхвърля 18 градуса.
Водата на Алакол по своя състав е морска и включва елементите на почти цялата Менделеева таблица (освен йод), което спомага за лекуване на много заболявания. Алаколската падина спада към зоната на слабо овлажняване и е прекрасна в климатично отношение за лекуване на белодробни заболявания.
В централната част на езерото се намира архипелаг от три острова, където през 1998 г. е създаден Алаколският държавен природен резерват. Алакол е изключително важен кръстопът на миграционните маршрути на пернатите в Централна Азия, долитащи от далечните индийски и африкански зимовища. Точно в Алаколските езера намират покой и почивка след изтощителния прелет стотици хиляди птици, сред които има и застрашени и изчезващи видове, вписани в Червената книга: розовият и къдроглавият пеликан, пойният лебед, тръноопашатата потапница, морският орел, орелът змияр, моминият жерав, дроплата и др. Долитат и такива редки птици като фламинго, блестящ ибис, малка бяла чапла.
Алакол е богат на уникални видове риба, които се срещат само тук, а също на шаран, бяла риба и каракуда. Покрай северното и североизточното крайбрежие на езерото и в устията на реките се въди ондатра. Из гъстите тръстики се среща петниста котка, воден плъх и др.
ЕЗЕРОТО ЗАЙСАН
е огромно сладководно езеро с много видове риба. Дължината му е около 100 км, ширината - 30 км, простира се на площ от 1 800 кв.км, дълбочината му е 8 м.
Щом вечер изгреят звездите, може да се чуе мелодичен звън, подобен на жуженето на електропроводните жици. Заради тази особеност то било наречено "Езерото на камбанения звън" - Хут-хуту-нор.
Преди столетие местността била обитавана от диви двугърби камили, коне на Пржевалски, кулани (азиатски диви магарета), джейрани, сайги, хиляди дропли, тигри… И досега тук могат да се видят дропли и други редки животни.
По крайбрежието на езерото има няколко забележителности:
Ашутас (казах. - горчив камък ) е живописна крайбрежна местност, чиито залети брегове от глина имат причудливи форми с различни оттенъци, подобно на Киин Кериш. Това е много удобно място да поспреш за почивка. Недалеч от плажа всеки, който иска, може да се потопи в прохладните води на Зайсан.
Акшуат е рибарско село. То има необикновена архитектура. Тук казахските рибари са създали своя своеобразна субкултура. Населението е изключително дружелюбно. По желание може да се организира екскурзия в самобитните семейства на рибарите.
Зайсанската падина е пътят към Киин Кериш. По него може да се види променящият се ландшафт, растителният и животинският свят, характерен за планинско-степните и пустинни местности. Зайсанската падина е уникален природен обект, известен с богатата си и разнообразна флора и фауна.
Типични обитатели на тази местност са различни видове чучулиги, каменарчета и сврачки. Многото лалугери, обитаващи местността, привличат вниманието на хищниците: степните орли, лисиците, вълците.
БАЯНАУЛ
Сред полупустинните Павлодарски степи се простират невисоките Баянаулски планини. В гънките им зеленината е по-гъста, а климатът - по-мек. Баянаул е обявен за национален парк, за да бъдат опазени тукашните природни богатства.
Четирите големи езера в парка (Сабъндъкол, Жасъбай, Торайгър, Биржанкол) и причудливите скали са били източник на вдъхновение за създаване на легенди и всеки по-голям камък в Баянаул има своя собствена история.
За голямото езеро Сабъндъкол разказват, че когато хубавицата Баян си миела косата в езерото, сапунът се изплъзнал от ръцете й и се разтворил във водата. Затова водата на езерото е тъй необикновено мека, а Сабъндъкол означава сапунено езеро. А храбрият воин Жасъбай загинал на брега на друго езеро, сражавайки се с нашествениците. Затова го кръстили на негово име.
Мекият климат на Баянаул се смята за целебен, ето защо туристите идват тук просто да съберат сили, и разбира се, за да изпитат себе си по време на планинските преходи. За щастие не е кой знае колко трудно да покориш и най-високия връх на Баянаул - Акбет. Висок е 1 027 м, изкачването му не изисква особени усилия, тъй като склоновете му са полегати, а отгоре се разкрива панорама към цялата планина и околните степи. Само от връх Акбет се виждат и четирите езера на Баянаул.
Разходките по планинските пътеки никога не омръзват - Баянаул е щедър на изненади и открития. Непременно ще се натъкнете на пещери, древни скални рисунки или причудливи камъни. Да не говорим за горските плодове и гъбите, които се намират в изобилие в горите на Баянаул, колкото и да ги берат туристите.
Особена забележителност там са каменните фигури, изваяни от дъжда и вятъра. Когершин (Гълъбът), Мъстан кемпир (Баба Яга), Найзатас (Боздуганът) са някои от имената на тукашните камъни. Различни същества надничат от чудноватите им силуети.
КАРКАРАЛИНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДЕН ПАРК
Каркаралските планини пазят историята на първите хора, заселили се тук в началото на първото хилядолетие преди нашата ера.
На голяма височина над морското равнище са разположени планински езера, които се захранват от топенето на снеговете и подземни извори. Под въздействието на изпаряването, влагата и температурните амплитуди са се образували най-различни причудливи каменни форми.
Каркаралските планини предлагат 6 туристически маршрута: 1 конен, 3 пешком, 1 скиорски, 1 велосипеден и са в състояние да осигурят всички видове развлечения: туризъм, отдих, лечение и спорт. Туристическите и екскурзионните маршрути запознават с уникалния природен ландшафт и историческите паметници.
Езерото Шайтанкол, или т. нар. Дяволско езеро, се намира на пет километра от град Каркаралинск на височина 1 200 метра над морското равнище. Чашата му с небесносиня вода е обградена от полуразрушени гранитни скали. Върху тях по чудодеен начин расте борова гора. Туристите обичат да стоят на брега му и да се възхищават от неговата загадъчност и красота.
|
|
| Посолство на Р Казахстан в Р България |
|
| горе |
|
|
|
|
