 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.7, бр.5, година XV, 2008г. |
|
|
Ирландия: Статистически портрет |
|
|
| |
|
Ирландия е остров в Северноатлантическия океан с площ от 84 000 кв. км. Политически е разделен между независимата ирландска държава, широко известна като Ирландия или Република Ирландия (приблизително 70 000 кв. км), и Северна Ирландия (приблизително 14 000 кв. км), която е част от Обединеното кралство.
На българите Ирландия изглежда плоска, тъй като най-високите й планини едва достигат 1 000 м. Климатът й е мек, със средни температури през зимата около 6 градуса, а през лятото около 16 градуса.
Населявана от каменната ера, Ирландия днес е съвкупност, отразяваща вълните от преселници, появили се на бреговете й през последните няколко хиляди години келти, викинги, нормандци и англичани. От XIX в. емигра цията се превръща в отличителна черта на ирландския живот, тъй като много хора потеглят да търсят по-добър живот, главно в Америка, Австралия, Великобритания и Нова Зеландия. Бързият растеж на икономиката през последно то десетилетие обръща посоката на миграционните тенденции. Сега Ирландия е трансформирана в страна на имигранти, където всеки десети човек е роден в чужбина. Днес населението наброява 4.4 милиона души, което е най-високата стойност от 1870 г. насам. Ирландия се отличава и със значително по-млад профил на населението, като 25 % от хората са на възраст под 20 години, а средната възраст е около 34 години.
Твърди се, че Св. Патрик въвежда християнството в Ирландия през V в. Както и в България, наред с християнството разцъфтява и грамотността, което дава силен тласък на развитието на културата. Появяват се големи манастири, които се превръщат в центрове на науката и изкуството. През VIII в. те биват атакувани от викингите. От друга страна, викингите са тези, които изграждат крайбрежните градове като Дъблин, Корк и Лимерик, градове от важно значение и досега.
Според легендата Свети Патрик използва трилистната детелина, за да обясни идеята за триединството, и затова тя става един от най-популярните ирландски символи. С нея се закичват на националния празник на Ирландия, 17-ти март, Деня на Свети Патрик. На този ден се провеждат колоритни паради из цялата страна, както и в други градове по света, свързани с Ирландия от Сидни до Сан Франциско.
Ирландия е единствената страна в света, която има музикален инструмент за официален символ арфата. Тя отразява дълбоката любов на ирландците към музиката и техните дълги музикални традиции, които се коренят в дълбока древност.
Нормандското владичество в Ирландия започва от XII в. Докато много нормандски семейства се интегрират в гaeлската култура, тяхното пристигане води до началото на борбите от страна на Британската корона за завладяването и покоряването на Ирландия. Следващите седем века от историята на Ирландия се открояват като период на асимилация от Англия и едновременно с това борба на страната срещу английското господство. Асимилационната политика на Англия включва забраната да се използва ирландският език и обичаи и преследването на католицизма религията, изповядвана от мнозинството ирландци.
През 1800 г. политическата интеграция достига своя логически завършек ирландският парламент е разтурен и е създадено Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия. Въпреки това XIX в. е векът на национално пробуждане в Европа и в Ирландия радетелите за свобода и независимост намират широка подкрепа. Едва обаче през 1922 г. страната извоюва своята независимост от Великобритания.
Ирландия е парламентарна демокрация и член на Европейския Съюз от 1973 г. Парламентът или Oireactas е двукамарен, с Долна камара Камарата на представителите (Dail Eireann) и Горна камара Сенат (Seanad Eireann). Начело на държавата стои президентът, който може да бъде избиран два пъти с мандат от по седем години.
В страната има два официални езика ирландски или гаелски език, който при надлежи към индоевропейската езикова група, и английски. Ирландският език се изучава в училище, има радио- и телевизионни програми на ирландски, но за мнозинството от хората езикът за общуване си остава английският.
Едно от преимуществата на връзката на Ирландия с Англия е плеядата от писатели, коитo Ирландия е дала на света. От Джонатан Суифт и Оливър Голдсмит от XVIII в. до Оскар Уайлд през XIX в., следвани от Джордж Бърнард Шоу, Йейтс и Джойс, та чак до Бекет и Шеймъс Хийни, който прз 1995 г. получава Нобелова награда за литература, което го прави четвъртият лауреат на Ирландия. Себастиян Бари и Джоузеф О'Нийл, вече добре познати на българската публика, са номинирани за наградата "Букър".
|
|
| Посолство на Ирландия в София |
|
| горе |
|
|
|
|
