 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.5, година XV, 2008г. |
|
|
Н. Пр. Джефри Кийтинг, посланик на Ирландия в България, пред списание "Европа 2001"
Ирландия е сериозен инвеститор в България |
|
|
| |
|
Джефри Кийтинг е роден в Ню Йорк през 1957 г. в ирландско семейство. През 1981 г. започва дипломатическата си кариера, която го отвежда в Рим, Бостън и Лондон. През 2000 г. открива Генералното консулство на Ирландия в Шанхай. През 2005 г. е назначен за първия постоянно пребиваващ посланик в България. Среща съпругата си Джейн, когато и двамата са студенти в "Тринити колидж" в Дъблин. Имат двама сина.
Още отпреди присъединяването на България към ЕС Ирландия бе сочена за окуражаващ пример, че от сравнително бедна се е превърнала в една от най-богатите и динамично развиващи се страни в съюза. Ще успее ли нашата страна да повтори вашия пример?
- До известна степен България е в по-добра позиция да се облагодетелства от членството си в ЕС.
Държавата заема стратегическо място по отношение на сухоземните и морските търговски пътища в Югоизточна Европа. В последното десетилетие страната е постигнала макроикономическа стабилност - основен фактор за стабилен икономически растеж, който вече се осъществява. В бъдеще икономиката ще спечели значително от земеделските и структурните фондове на ЕС, които ще повишат производителността и стандарта на живот. Тези фондове ще допринесат за повишава не квалификацията на българите и за подобряване на инфраструктурата, което е важна предпоставка за продължаване на икономическия растеж.
- Нашите страни са на двата края на Европа. Това как се отразява на деловите отношения? И как ще оцените икономическото, политическото и културното сътрудничество?
- Докато исторически двете ни страни са имали много малко контакти, съществуват достатъчно доказателства за това, че бизнес отношенията ни не страдат от географската отдалеченост. Ирландия е сериозен инвеститор в България и в последно време двустранната търговия бележи ръст, въпреки ниските нива, от които е стартирала.
Много ирландци идват тук като туристи. Миналата година броят им е около 60 000. Туризмът е добър начин да се опознаем. Имаме и сериозно развитие в политическите контакти, както и добро сътрудничество по европейските въпроси. В Дъблин и София са учредени посолства. Редовно се осъществява размяна на визити на политическо и държавно ниво. Културните връзки също бележат възход с обмен във всички области на културата. Въпреки че връзките ни датират отскоро, според мен всичко показва, че ще продължават да се развиват добре и занапред.
- С какви аргументи гласоподавателите във Вашата страна не приеха Лисабонския договор? И как виждате институционалното изграждане на съюза след гласуването на 12 юни?
- В момента се опитваме да анализираме защо ирландците гласуваха срещу Лисабонския договор. В период сме на известна несигурност по отношение на правилния път напред за Ирландия и ЕС. Моето твърдо убеждение е, че и преди ЕС винаги е успявал да преодолее препятствията, така че сега заедно с нашите партньори ще съумеем да нaмерим решение на сегашното положение, което да бъде в интерес на Ирландия и на ЕС като цяло.
- В този ред на мисли - в каква степен "малките" държави от съюза могат да влияят на неговите политики?
- Успехът на Европейския съюз се основава на това, че неговите страни членки, било то големи или малки, са се присъединили на принципа на равнопоставеност и общи ценности, за да работят заедно за подобряване живота на гражданите си. Затова въпросът за големината на държавата изобщо не стои. Малки държави като Ирландия или Люксембург са допринесли много за развитието на европейската политика и за изграждането на съюза. Днес този процес продължава след голямото разширяване на ЕС през 2004 г. от Естония на север до Кипър и Малта на юг.
- С какво се обяснява литературната слава на вашата страна - вие сте дали на света писатели като Джеймс Джойс, Бърнард Шоу, Самюъл Бекет, които са добре познати и в България?
- Още от най-ранни времена поетите и учените са имали привилегировано положение в ирландското общество. Днес нашите писатели продължават да бъдат много уважавани.
Няма съмнение, че потискането на ирландския език и приемането на английския - езика на политическите ни господари - е довело до известно пристрастяване към езика и силата на думите. Мисля, че е показателно как писатели като Суифт, Уайлд, Шоу, Йейтс и Бекет, които са потомци на англичаните и представляват една малка прослойка от така наречените англоирландци, олицетворяват същите културни тежнения между Англия и Ирландия, които са и двигател на тяхното творчество. Нашият най-скорошен носител на Нобелова награда за литература Шеймъс Хийни е роден в Северна Ирландия и може би отново взаимодействието между различните култури е повлияло на развитието му като писател. Джеймс Джойс - днес признат за един от титаните на ирландската литература от XX в. - избира да живее в доброволно изгнание в Европа, докато в Ирландия творбите му са забранени в продължение на много години, защото са смятани за неприлични. И при него виждаме известно напрежение, което най-вероятно е повлияло на творчеството му. Днес Ирландия има динамичен литературен живот и нейните писатели се чувстват в свои води в англоезичната литература. Джон Банвил, който е преведен на български език, спечели наградата "Букър" през 2005 г. Един интересен нов писател, Джоузеф О'Нийл, е номиран за тазгодишната награда.
- В първите години след отварянето на нашата страна към света имах удоволствието да работя с двама колеги ирландци в едно европейско издание и открихме, че като манталитет и темперамент сме много близки. Какво българите не знаят за страната и народа Ви?
- Съгласен съм с вас, че има поразителни прилики между българите и ирландците, въпреки малкото контакти в исторически план. Мисля, че тези прилики отчасти се дължат на преживените години под чуждо робство. То ни е повлияло върху начина, по който възприемаме властта и използваме хумора. Интересни паралели има и в това как и в двете страни през XIX в. започва националното възраждане, както и в освободителните борби за независимост. Тези аспекти са важни за нашата идентичност в света днес. И в двете страни религията е изиграла решаваща роля в живота на хората, образованието на децата и запазването на националната идентичност. Ние също сме свързани със земята, а ценностната система на селския живот е еднаква по цял свят.
- А нашата страна с какво най-много Ви впечатлява?
- Не очаквах да видя толкова красива природа с планини и море и разнообразни пейзажи. Но наймного ме впечатли топлотата на хората, с които се срещам по време на многобройните ми пътувания, и тяхната гостоприемност.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
