 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.5, година XV, 2008г. |
|
|
РИМ: разтваряйки раковината на поклонничеството
Българо-ирландско-италиански връзки на духовно общение |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
Връзките на Ирландия с Вечния град са многовековни: Рим дава убежище на ирландската народностна и религиозна идентичност и се превръща в най- важния книжовен център по времето, когато католицизмът в Ирландия е преследван от английското протестантство.
Може би всеки просветен родо любив българин знае какви са зас лугите на кореспондента на вест ник "Times" на Балканите ирландеца Джеймс Баучър, живял в София от 1892 до 1915, станал британски зас тъпник в подкрепа на българската кауза, подлагайки на критика Буку рещкия и Ньойския договори, които смятал за несправедливи спрямо България, и пожелал да бъде погребан край Рилския манастир. По-изкушените в историческото проучване на българо-ирландските връзки може и да са чели книгата на Мария Спасова и Шеймъс Шортал "Пиърс О' Махони един ирландец в България" или да са гледали документалния филм на Мария Василева "Татко О'Махони" за живота и делото на видния ирландец, който в началото на 20 век пристига с хуманитарна мисия в България, от крива сиропиталище за сирачета на македонски поборници и се застъп ва в ирландската преса за отменяне на тежките репарации, наложени на страната ни след Първата световна война. Откровената пробългарска позиция на тези две ирландски обществени личности, пребивавали в България в контекста на врящия котел на Балканите от началото на 20 век, несъмнено ги е направила повече или по-малко популярни. Но колко от нас знаят за историческите връзки между България и Ирландия, чийто възел се сплита в престолния град на католицизма Рим, където са изко вани дълголетни традиции на духов но общуване? Връзките на Ирландия с Вечния град са многовековни: Рим дава убежище на ирландската народ ностна и религиозна идентичност и се превръща в най-важния книжовен център по времето, когато католи цизмът в Ирландия е преследван от английското протестантство. Цър квата на ирландските францисканци "Св. Изидор", ирландският папски колеж, както и ирландските домини канци, стопанисващи църквата "Сан Клементе", установили се в Рим през 16 век, са красноречив пример за това. Инициираното от посланика на Ирландия в България Джефри Кий тинг и организирано от ирландското посолство поклонническо пътуване ни поведе именно към откриването сред римските потайности на ир ландско-българската духовна следа. "Желанието ни е пътуването да из следва пресичащите се в Рим исто рически пътеки, които свързват Ир ландия и България", очерта замисъла си г-н Кийтинг. Почетен гост и ак тивен участник в тази инициатива бе и посланикът на България в Дъб лин Емил Ялнъзов заедно със съпруга та си и двамата им синове.
За четири дни петима посланици Д. Кийтинг, ирландският във Ватикана Ноъл Фахи, ирландският в Италия Шон О'Хигин, българският пос ланик в Италия Атанас Младенов и Емил Ялнъзов, който бе наш спътник, дадоха коктейли и вечери на българските пилигрими. В случая техни гости не бяха високопоставени политици, сановници и дипломати, а хора от различни житейски посоки: предста вители на академичните среди, про фесионалисти, свързани с Ирландия чрез общи проекти или делови отно шения, възпитаници на английски и ирландски образователни институ ти, англицисти, медийни експерти или просто приятели на тази стра на, която има с какво да те спечели.
Част от групата бе и телевизионен екип с режисьор М. Василева, филми ращ поклонническото пътешествие по стъпките на Кирил и Методий, за да стане събитието достояние на по-широка публика. Пресечна точка на интересите, събрали ги на това пътуване до Рим, бе желанието да научат повече за българо-ирландс ките духовни връзки през вековете с отправна точка кирило-методиевс кото просветителско дело.
Високият старт на пътуването бе даден на хълма Джаниколо. Превърнал се в мит за всички хора и на всички времена, със слава, простираща се от Апенините до Андите, официална та историография определя Гарибал ди като "героя на двата свята".
В началото на 1866 г. българският хайдутин, революционер и национа лен герой капитан Петко войвода по сещава Италия, среща се с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, къде то двамата организират прочутата "Гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, участва ла в Критското въстание. По случай 160-годишнината от рождението на войводата през 2004 г. на хълма Джа николо недалеч от конната статуя на Джузепе Гарибалди в една от але ите на гарибалдийците бе открит бюст на героя с автор проф. Вален тин Старчев. От хълма се открива прекрасна гледка към Вечния град, а по склоновете му се намира църква та "Сан Пиетро ин Монторио", свър зана с т.нар. "бягство на лордовете", както е известно преселението през 1607 г. на най-знатните родове на ирландската потомствена аристок рация под натиска на амбициозните колонизаторски планове на Англия.
От този момент нататък ърловете на Ълстър са считани за предатели от краля на Англия Джеймс и той на режда земите им да бъдат конфискувани в полза на Короната, за да бъдат раздадени на английски протестанти и шотландски презвитерианци. Незасвидетелствалите вярност към Короната са принудени да напуснат, като по такъв начин английското правителство се надява, че ще кон солидира едно лоялно англоговорящо население. Тези прокудени от земите им ирландски благородници намират убежище в католически Рим, където днес в църквата "Сан Пиетро ин Монторио" могат да бъдат видени надгробните плочи на някои от тях. След поклонението там ирландският посланик във Ватикана Ноъл Фахи очакваше пилигримите в резиденцията си историческата вила "Спада" със зографисани тавани, екстравагант ни фрески и екзотична градина.
Освен че книжовността и духовността говорят на един и същ език дори между народи с различ ни култури и религии, посланията на пътуването бяха многопосочни, включително такива, възпитаващи в дух на религиозна толерантност и сближаване между православие и католицизъм. В епоха на екуменизъм посещението в църквата "Сан Виченцо и Анастасио" с богослужение на български език, намираща се до един от най-прочутите римски фонтани - Треви, ни срещна с епископ Тихон. Построена през 16 век като енорийс ка църква на папите, тя е известна и като "Църква на сърцата", заради балсамираните сърца на папите, за печатвани в метални кутии и съхранявани в нея. "На Йордановден хвърляме кръста във водите на фонтана каза отец Тихон, като подчерта, че "в лоното на католическата църква духа нов вятър, цари нов дух", цитирайки думите на папа Йоан XXIII, нунций на Ватикана в България от 1925 до 1935 г.: "В моя дом гори едно кандило за България и всеки може да потропа на неговата врата". След поклонническото посещение на папа Йоан Павел II в България през 2002 г., оживило екуменичния диалог меж ду Българската православна църква и Католическата църква, смаян от изцелителната сила на Св. Йоан Рил ски, когото много почитал, Свети ят отец решава да направи подарък на българите при завръщането си в Рим, давайки този храм за молитве но служение на българската източ ноправославна общност в Италия. Отец Тихон сподели, че мисията му е "да работи за това християнството да диша с двата си бели дроба: пра вославието и католицизма".
Посланик Ялнъзов се включи "в екуменичния диалог", като благодари на отец Тихон за отслужената от него неотдавна първа българска православна великденска литургия именно в католически Дъблин. Служ бата е проведена с благословията на католическия епископ на Дъблин в една от най-красивите катедрали на града в присъствието на над 300 българи, живеещи в Ирландия. Кме тът на Дъблин, поканен като гост на службата, също се е радвал на оказа ното му внимание, червените яйца, козунака и виното. За политически те измерения на българо-ирландски те връзки г-н Ялнъзов допълни: "Това е едно съвременно европейско парт ньорство от взаимен интерес, както за българите, така и за ирландците. Пътят, извървян от Ирландия като член на ЕС, е пример за нашата стра на. България е изключително благо дарна на Ирландия за оказаната под крепа в европейската интеграция: успешните преговори на България за присъединяването й към ЕС приклю чиха именно по време на ирландското председателство през 2004 г." Тога вашният ирландски външен минис тър Брайън Кауън (сега министърпредседател на страната) определи решението за петото разширяване на ЕС като най-големия успех на ир ландското председателство на ЕС.
Разходката из Ватиканските градини като прохладен и олекотен щрих към смазващото архитектурно великолепие на папската резиденция бяха прелюдия към най-съкровеното за всеки вярващ преживяване посещението на раннохристиянския некропол под базиликата "Св. Петър" и гроба на основателя на Римския епископски трон. Сред зеленината на градините, място за отмора и размисъл на папите, открихме и витошката морена с надпис на латински "Totus Amor", т.е. "Всичко е любов", подарък от бившия премиер С. Сакскобургготски по случай годишнината от посещението на Светия отец у нас.
Ирландският колеж в Рим, който подслони пилигримската група, се намира на стръмната улица, изкачва ща се от Колизеума покрай църквата "Сан Клементе" към "Сан Джовани ин Латерано". Основан през 1628 г. от ирландски францисканци с основна цел да осигурява образоването на ирландски свещеници в Рим, той е съществувал без прекъсване с изключение на периода на Наполеонова та окупация на Рим, а архивът му съдържа ценни епистоларни колекции, едни от най-значимите за история та на 19 в. в англоезичния свят. През летните месеци, когато студенти те са във ваканция, колежът става обиталище на поклонници, дошли да разгледат забележителностите на Вечния град. Спускаме се от хълма на първата латеранската папска резиденция към храма, наречен в честна третия наследник на трона на Св. Петър - папа Климент.
През 1857 г. тогавашният приор на "Сан Клементе" Джозеф Малули започва разкопки под сегашния градеж и постепенно под него биват открити не само оригиналната бази лика от 4 век, а и още два по-стари пласта с останки от постройки от 1 в. сл. Хр. През 1667 г. целият църковен имот бил предаден на грижите на доминиканския орден, а десет години по-късно бил поверен на ирландските доминиканци. Там завеждащата катедра "Англицистика и ирландистика" във Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" Людмила Костова подари на нашия гид отец Кристофър, ирландски монах-доминиканец и приор на "Сан Клементе", икона с ликовете на двамата братя просветители. Подобни подаръци в знак на благодарност вече бяха направени и на другите ирландски домакини: икона на Св. св. Кирил и Методий на ирландския посланик във Ватикана, акварел изглед от Велико Търново, за ирландския посланик в Италия. Икона на Св. св. Кирил и Методий получи и ректорът на колежа монсиньор Лиъм Бъргин.
Сред прекрасните мозайки на "Сан Клементе" във византийски стил е изобразена седящата фигура на Св. Петър, даващ наставления на Св. Климент. Светецът е пред ставен с нозе, стъпили върху кораб около който плуват риби, тъй като се считало, че мъченичеството, което му било отредено, било привързване към котва и така бил удавен в Черно море. Затова и мозаечният му образ държи котва в лявата си ръка. Св. Климент бил заточен от император Траян край Азовско море и легендата около него била толко ва популярна, че вдъхновила Кирил и Методий да потърсят тялото му по тези земи по времето на мисията им сред хазарите на Кримския полуост ров, предхождаща моравската мисия. Като по чудо Кирил открил тялото на светеца-папа "късче по късче за едно с котвата" недалеч от Херсон. Поканени от папа Адриан II, двамата братя отиват в Рим и тържестве но погребват мощите в храма "Сан Клементе". Година по-късно през 869 г. Кирил Философ умира в Рим, а Методий успешно измолва той да бъде погребан в църквата с патрон свети ята, за чието завръщане там така ревностно се бил борил. В нартекса на базиликата може да бъде видяна реставрираната фреска с Кирил и Методий при пренасянето на предполагаемото тяло на Св. Климент.
В базиликата от 4 в. двамата посланици Кийтинг и Ялнъзов почетоха паметта на славянските първоапостоли с полагане на общ венец на гроба на Св. Кирил, обрамчен от паметни плочи израз на почит и благодарност към просветителското му дело дар от различните славянски народи, сред които и българската. След като запалиха свещички пред мощите на Св. Кирил в параклиса, построен през 1882 1886 г. в памет на равноапостолите от папа Лъв XIII и славянските народи, пилигримите се поклониха на гроба на отец Мълули, а посланиците положиха върху мощите цветя. В на чалото на 20 век Пиърс О Махони дарява на Мъглижкия манастир стенопис, изобразяващ заедно Св. св. Кирил и Методий и Св. Патрик, за да постави на висок пиедестал и сравни по този начин делото на двамата братя равноапостоли с това на светеца покровител на Ирландия. Всички ирландски събеседници получиха като сувенир от българския посланик в Дъблин изданията Кирилицата , в което всяка от кирилските букви е вплетена във винетки, рисувани от български художници, албума Православната традиция на България: Икони и ръкописи от 15 до 19 век и изследването на проф. А. Джурова "Посланието на кирилицата"
В "Санта Мария Маджоре" надписът на паметната плоча: "В тази базилика папа Адриан II освети в го дината 868 славянските книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост", носеща подпис "От признателния български народ", свидетелства за официалното признаване от Римокатолическата църква на правото на църковно богослужение на славянски език. Когато през 9 в. солунските братя пристигат в Рим с първите славянски книги и с молба те да бъдат осветени от римския папа Адриан II, папската резиденция, в която са приети, тогава все още се намирала на Латеранския хълм, където и до днес една от най-старите църква на Рим "Сан Джовани ин Латерано" продължава да е катедрален храм. В задълбоче на беседа за историята й ректорът на Ирландския колеж Лиам Бъргин ни обърна внимание върху изображени ята на Кирил и Методий от двете страни на олтара на "Сан Джовани ин Латерано", датиращи от 1885 г. Фигурите на двамата равноапостоли не са изправени по православния иконописен маниер, а са полегнали барокови изображения в абсидата, което не би могло да е случайно, тъй като там обикновено са представени църковни йерарси, патрони на църквата и светци. Тази сцена е още едно доказателство за пребиваването на братята Кирил и Методий в Папската латеранска резиденция.
Българо-ирландската група бе изключително сърдечно посрещната и от посланика на България в Италия Атанас Младенов. Сградата на нашето посолство в италианската столица достойно би могла да съперничи на всяка камерна картинна галерия с творбите от известни български майстори, които я красят. Приятното прекарване там бе подпечатано с обща снимка в градината след поднасяне на цветя пред паметника на Св. св. Кирил и Методий в двора на резиденцията. А. Младенов отбеляза, че делото на Кирил и Методий е "толкова значимо, че непрекъснато трябва да се работи за неговото популяри зиране, тъй като в Италия има не достиг на информация за това". Самият той работи за запознаването на италианската публика с него и в този смисъл оцени пътуването, инициирано от посланик Кийтинг, като още по-интересно, "защото при него връзката е тристранна българоирландско-италианска, и то напълно кореспондира с духа на 2008 г., обявена за година на междукултурния ди алог. Тъкмо тук в базиликата "Сан Клементе" в Рим, ние виждаме това същинско духовно обединение".
Друга приобщаваща Изтока и Запада фигура, почиваща в Рим, е роденият през 1616 г. български будител Петър Парчевич, произхождащ от знатен чипровски род. Учил в като лическо училище, той продължава образованието си в Италия във висшите школи в Папството и в Рим става доктор по каноническо право. Завърнал се в България през 1643 г., Парчевич посвещава усилията си за организиране на антиосманска коалиция на католическите държави. С тази цел, с благословията на папата, той предприема редица дипломатически мисии в Австрия, Унгария, Полша, Венеция, Влашко, Молдова и дори посещава Богдан Хмелницки в Украйна. За приноса му в защита на християн ството е удостоен от Хабсбургите с баронска титла. Сред делата му е и Чипровското въстание от 1688 г. в днешна Северозападна България за освобождаване на българските земи. Организирано от български като лици, в редиците му като български въстаници влизат и много православни християни. След разгрома на Чипровското въстание през 1688 г. Парчевичите се изселват в империята на Хабсбургите. П. Парчевич умира през 1674 г. и е погребан в Рим в базиликата "Сан Андреа делле Фрате", където днес паметна плоча с надпис на български и италиански напомня за заслугите на именития българин.
Още от времената на кръстоносните походи и особено след поклонническите пътешествия до гроба на Св. Яков в Компостела на галицийския бряг отличителният знак на пилигримите е бил ветрилооб разната раковина. Многобройни са нейните изображения и в Рим, и във Ватикана като символ на поклонничеството. Освен познавателните ползи и несметната културна добавена стойност на преживяното чрез докосването до невероятните места, включени в обиколката, сред бисерите, които открихме в раковината на това уникално българо-ирландско поклонническо пътуване в Рим, бяха добронамереността, усещането за грижа и топлота, с които всички ние бяхме обгърнати от ирландските домакини от колежите и църквите, които ни посрещнаха, и от организаторите на пътуването посланик Кийтинг, съпругата му Джейн, както и консула Марк Бартън. Ненатрапчивото пропагандиране на духовните цен ности, свързващи две малки държа ви членки на ЕС с твърде различен профил в съюза, но със сходни по темперамент народи и културен потенциал, бе прекрасен пример за елегантна културна дипломация и сърдечно човешко общуване.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
