 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.49, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
Кръстна слава |
|
|
| Ганчо Савов |
|
Повечето от народните празници и обичаи, които имат в календара си сърбите, са като нашите, или малко се различават от тях. Има обаче няколко, които са съвсем специфични, типично сръбски. Такива са например предколедните семейни, отличаващи се с голямо настроение, в които всъщност участва цялото семейство, макар "детинци" да са свързани с децата, "материце" - с майката, а "очеви" - с бащата. А пък пролетният празник Младенци, посветен на младите семейства, които са се свързали в брак предишната година, се празнува в деня на пролетта 22 март.
Ние обаче ще спрем вниманието си на най-големия чисто сръбски родов празник - Кръстна слава, Кръстно име или просто Слава. Това е един много хубав обичай, на който се държи много и който никога не може да се пропусне.
Славата е посветена на светец от календара, обикновено избран от дедите за закрилник на рода и дома и се е превърнал в традиция. Най-често това е някой от популярните важни светии - Йован, Лука, Никола, Архангел, Георги и пр. За празника отговаря бащата или най-възрастният мъж в дома, но ако той не може да изпълнява функцията си, замества го някой от синовете. Ако родът живее пръснато в различни селища, Славата се празнува от всички семейства поотделно. Славата не се прескача, ако домакинът почине, но в годината на смъртта му тя се отбелязва само в семеен кръг, смирено и без гости.
Няколко дни преди началото на Славата жилището се почиства и подрежда, на видно място се поставят иконите на светеца, на Божията Майка и на Исус Христос. Около 12 часа на обед в деня на светеца местният свещеник прави малка литургия в дома, окадява храната, къщата, славското жито и виното, а домакинът запалва една голяма свещ. После свещеникът начупва обредната пита (славски колач), която преди това е осветена в църквата.
От този момент нататък къщата стои отворена в продължение на цяло денонощие, а масите трябва винаги да са заредени с разнообразни ястия, питиета и лакомства за гостите. Ако Славата се пада в дни на пости, храната трябва да е постна! Понеже Славата е духовен обичай, на нея не се прекалява с гощавката и тя не се превръща в гуляй и веселба!. Просто гостите идват, честитят празника с "Честит свети... и щастлив празник, домакине! Да даде Бог здраве и късмет на теб и семейството ти!", а домакините отвръщат: "Благодаря и добре сте ни дошли (казва името на гостенина, който ги води). Бог здраве да ти дава!" После похапват от всичко и не се заседяват повече от половин час, защото след тях ще дойдат други. Не е задължително да носят нещо на къщата, но ако все пак донесат, на домакина поднасят бутилка вино или ракия, а на домакинята - цвете. Може да се подари и книга!
В малките селища, където хората се познават, не е необходимо те да се канят на Славата. Всички там обикновено знаят в кой дом кога има Слава и без покана отиват да почетат рода или семейството. Но се съобразяват с обичая, че на обяд се събират най-преките роднини и кумовете. В градовете сега домакините поканват гости за Славата си, като определят по кое време да дойдат - след като мине обядът с близките им, - за да не се струпват всички наведнъж.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
