 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.9, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
Полша в ЕС двигател за ускорен икономически напредък и цивилизационно развитие |
|
|
|
|
Изминаха две години и три месеца от историческата дата 1 май 2004 г. - деня, в който Европейският съюз прие нови десет държави, включително Полша като най-голяма от тях. В общонароден референдум полското общество каза “да” на влизането на страната в съюза, свързвайки с това надеждата си за по-добър утрешен ден. Според информация от водещия вестник “Жечпосполита” преди приемането ни в съюза 60 % от обществото свързваха своите надежди с това; сега процентите са вече 80.
Как се осъществяват тези надежди? Преди да се опитаме да отговорим синтезирано на този въпрос, нека за малко надникнем в старата история. В книгата си “Полша - Европа” изтъкнатият полски учен професор Йежи Клочовски показва значението на някогашния полско-литовски съюз, обхванал доста повече от двете страни. Този съюз, обявен през 1385 г. и започнал да действа през 1569 г. в град Люблин, създава федеративна държава върху обществената сила на гражданската шляхта. Това е република на два народа, но всъщност на много народи, защото в нея влизат живеещите на съюзната територия русини (предците на днешните белоруси и украинци), както и евреи, немци и други различни етнически групи. В тази стара република има хора, изповядващи различни религии и говорещи на различни езици. Както заявява професор Клочовски, към този опит може да се обърне и днешна Европа.
Днешните реалии на членството на Полша в ЕС са красноречиво характеризирани от г-жа Данута Хюбнер - полския еврокомисар по въпросите на регионалната политика: “Много бих искала Полша да бъде силна, активна и забележима в днешна Европа. Ние сме голяма и важна страна. Съюзът има нужда от Полша... Полша е страна, която най-много ползва непосредствените субсидии от европейския бюджет. Това е на практика един втори “План Маршал” - за 10 години над 70 милиарда евро помощи от бюджета на съюза.”
Този въпрос бе припомнен от министър-председателя Ярослав Качински в неговото експозе пред Сейма (долната камара на полския парламент) на 19 юли 2006 г. Той каза: “Помощ не е сполучлива дума; историята е протекла така, че на нас това всъщност ни се полага.” Премиерът включи ЕС в списъка на основните фактори за развитието на страната. “Участието ни в съюза - каза още главата на полското правителство - е основоопределящ компонент на нашата позиция. Искаме да участваме в усилията за намиране на ново основно решение (става дума за Европейската конституция). В работата върху това ще настояваме разширението на съюза да означава реално разширение на броя на субектите, които участват във вземането на решения... Ние трябва да запазим в рамките на съюза възможността да решаваме въпроси, свързани със специфичната ни историческа ситуация. Ще настояваме също така Полша да запази суверенитета си в културата и бита.”
На друго място в експозето премиерът Ярослав Качински наблегна върху значението на европейския пазар за развитието на полската икономика. “Този пазар - каза той - е огромен, поради което експортът нараства с 20 % годишно.” Като става дума за износа, струва си да се обърне внимание върху още по-бързото темпо на продажби на полски хранителни продукти в “старите” страни - членки на ЕС. От официалните данни на Министерство на земеделието се вижда, че през 2005 г. в тях този показател е бил точно 36,7 %, а в десетте нови страни-членки - дори 45,1 % в сравнение с 2004 г.
Интересът към полските хранителни продукти в чужбина не учудва никого, защото те са с отлично качество. Без съмнение обаче необикновено големият ръст на техния износ в пределите на съюза се дължи и на това, че днес той е по-лесно осъществим, отколкото преди влизането ни.
Същевременно благодарение на членството в съюза и подкрепата от структурните фондове се подобри общото положение на полското селско стопанство. В рамките на общата селскостопанска политика земеделците получават от Брюксел доплащания (за съжаление по-ниски от тези в “старите” страни-членки), а селото - финансова помощ за инвестиции в инфраструктурата.
Тук като допълнение си струва да отбележим, че помощта от ЕС е предназначена не само за инфраструктурата в селата, а специално за транспорта. В тази област са предвидени най-вече огромни структурни фондове за изграждането на модерни пътища.
В своето експозе премиерът Ярослав Качински отбеляза, че макар европейският пазар да е голям, все още не е напълно свободен, като характерна в това отношение е директивата в сферата на услугите. Става дума за това, че някои “стари” страни-членки не искат още сега да дадат възможност на полските фирми за различни услуги, за да оперират свободно там.
Полша критикува това становище. Нашата критика е отправена например към Франция. В този контекст можем да споменем един несъмнено любопитен факт. Скоро след разширяването на съюза в тази страна се надигнаха протести срещу полските водопроводчици. Сполучлив отговор на този протест се оказа измислената във Варшава реклама на услугите и работата на полските водопроводчици с участието на един много красив модел, който предизвика фурор в Париж и постигна резултат, противоположен на намеренията на авторите на протеста. Интересът към полските водопроводчици, други специалисти и изобщо към Полша надмина всички очаквания на работодателите и авторите на рекламната кампания. Впрочем рекламата и полските водопроводчици бяха забелязани и в редица други страни.
Освен водопроводчиците в ЕС са ценени и полските лекари и медицинските сестри, информатиците ни, шофьорите, строителните работници и други квалифицирани специалисти. Влизането на Полша в ЕС даде на поляците възможността легално да работят в другите страни-членки (макар и все още не във всички). Великобритания и Ирландия най-пълно се възползваха от качествената и трудолюбива полска работна сила. Един от най-известните и престижни британски всекидневници, “Гуардиан”, издаде на 21 юли т. г. безпрецедентна притурка на полски език. Напук на французите и гримасите им по адрес на полския водопроводчик вестникът писа: “За разлика от тях ние ценим нашите полски водопроводчици, строители и детегледачки.”
Обобщавайки, можем да кажем, че според статистическите данни на работа в ЕС са отишли около два милиона поляци. Това заминаване е безпроблемно. В рамките на съюза няма нужда от визи в паспорта, дори е достатъчна само полската лична карта. Благодарение на това намаля безработицата, която въпреки това продължава да е висока в Полша. Но от друга страна, това масово преселение предизвиква растящо безпокойство относно отрицателния му ефект за бъдещето на страната. Все пак се надяваме, че мнозина от последните заминали на работа и в търсене на по-високи доходи ще се върнат в Полша с нов опит и с добри пари.
Преди Полша да влезе в ЕС, се водеше ожесточена борба между евроентусиастите и евроскептиците. Сега всички признават реалността. С реализма е свързан прагматизмът. Политическата класа като цяло разбира европейските интереси, но сегашната трипартийна управляваща коалиция между “Право и справедливост”, “Самоотбрана” и Лигата на полските семейства акцентира по-твърдо от предишните управляващи екипи върху полските национални интереси.
Особено значение има тук примерът с енергийната сигурност. В този момент тя е приоритет от най-висок ранг за Полша (премиерът постави въпроса за изграждането на атомна електроцентрала). Имайки предвид както европейските интереси, така и националните, Полша предложи в Брюксел важни инициативи по този въпрос, без да се отказва от отрицателното си отношение към планираното изграждане на газопровода Русия - Германия по дъното на Балтийско море. В същото време съюзът наскоро обяви това изграждане за приоритет и този факт може да се третира във Варшава като конфликтен.
От по-маловажните проблеми, но не без значение в страната критически се оценява неадекватната реакция на съюза в защита на полските национални интереси срещу руската блокада върху износа на полски храни. Подобна липса на резултат се забелязва и при натиска ни ЕС да защити полските ягоди от китайския дъмпинг. За по-голям ефект и придаване на публичност полските ягодопроизводители организираха в Брюксел хепънинг, като раздадоха специално докарани с камион кошнички с ягоди в Европейската комисия и Парламента. Полските селски стопани не могат да приемат прекалено малката квота за продукция на мляко, налагана от съюза. Полските строителни специалисти алармират, че определените в Брюксел прекалено високи данъци върху тяхната продукция са твърде завишени, което може да има отрицателен конюнктурен ефект. Апропо данъците - струва си да отбележим и критиката към изисквания от съюза висок данък върху... бебешките пелени. Това би изглеждало като незначителна и дори смешна подробност, но на практика е насочено към политиката на полското правителство за подкрепа на семейството и насърчаването на раждаемостта!
В Полша имаме поговорка “Няма роза без бодли”, която несъмнено е достоверна и сигурно е популярна и в България - страната, известна в цял свят с прекрасните си насаждения от царицата на цветята. Тук можем да цитираме и друга наша поговорка: “Животът не е осеян с рози.” Всеки ден трябва да се изправяме срещу силна и същевременно твърда конкуренция, да приемаме компромиси, които невинаги ни удовлетворяват, да се съобразяваме с ограничителните предписания на съюза (обстоятелствени и понякога направо бюрократични), които могат да предизвикат доста усложнения. От казаното дотук следва ясно, че и двете поговорки може спокойно да се отнесат към членството на Полша в ЕС. Има минуси, но има и големи плюсове. В това отношение меродавно е становището, съдържащо се в информацията на правителството относно външната политика през 2006 г., предложена на Сейма на 15 февруари т. г.: “Равносметката на ползите и загубите е определено в посока на първите.” Няма съмнение, че, общо взето, членството на Полша в съюза е двигател за ускорен икономически напредък и цивилизационно развитие.
И накрая една важна, както ни се струва, информация за българските читатели. Полша е решително “за” приемането на нови членове в ЕС. По този въпрос изразяват ясно мнението си представители на върховната държавна власт. В цитираната по-горе информация на правителството четем по този въпрос следното: “Полша неизменно подкрепя разширяването на съюза.” И можем смело да кажем, че Варшава ще посрещне България в ЕС с отворени обятия.
|
|
Превод
Силвия Борисова |
|
| горе |
|
|
|
|
