 |
|
| ВИТРИНА |
стр.25, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
С дъх на вечност
Замъци и рицари в Полша |
|
|
| Вера Деянова |
|
 |
| Руините на Огродженец |
Каталозите говорят за около 500 съхранени до днес забележителни обекти на средновековната военноотбранителна архитектура, опасали като броеница полските земи. От най-старите крепости от ХIII-ХIV в., с техните внушителни кули, бойници, бастиони, до апотеоза на полския усет за свобода, лекота и изящество, изразен във Варшавската резиденция на последния полски крал - двореца “Лаженки” от ХVIII в., се простират векове на търсения в архитектурата и строителството, така както и в самото изграждане и защита на държавата.
Това архитектурно изригване се разполага между годините 1228 (укрепването на княжеската резиденция в Легница) и 1530 или 1560 г., т. е. през “Златния век” на последните представители на династията Ягелони, когато инвестирането се насочва към строителство на ренесансови и барокови дворци. Типичните за Ранното средновековие ценности - осигуряването на солидни, укрепени центрове на държавността - постепенно биват изместени от стремеж към повече блясък, което води до появата на т. нар. palazzo in fortezza (свидетелстващи за просперитета и могъществото на собствениците им - големите магнатски родове).
 |
| Малборк |
Строителните начинания на полските крале, князе, рицарски ордени и висши духовни и светски сановници получават тласък от разцвета на европейската готика от ХIII-ХIV в. За този динамизъм допринася и нарасналият териториален и човешки потенциал в Полското кралство, което дори и в периода на териториална раздробеност, при отслабени позиции на престолния Краков и многобройни провинциални княжества, съперничещи си за ролята на обединител, не изгубва основната нишка на единение - езика и културата. След трудни и драматични усилия авторитетът на кралската власт е възвърнат през 1320 г. от последните двама Пясти - Владислав I Локетек (1260-1333) и особено при неговия син Кажимеж III Велики (1310-1370), издигнал 53 крепости и 23 градски защитни стени, а през 1364 г. поставил основите на първия в Полша университет, “за да се отвори животворен източник и от него да черпят всички жадни за наука”, както гласи учредителната грамота на Краковската академия.
Всяко пристигане в Краков те зарежда с някаква неназовима енергия. То е чувството, че се докосваш до непреходността. Естествено, най-дълбоко това чувство за непреходност извира от съприкосновението с Вавел - най-внушителния и известен архитектурен ансамбъл, разположен върху скалист бряг над Висла. Веществен и едновременно с това символичен знак за единството на Полската корона. От ХI до края на ХVI в. доизграждан, укрепван и обогатяван в духа на европейските открития, готически, ренесансов, бароков, надживял набези на татари, опожарявания, сътресения, място на коронация на полските крале от Владислав Локетек до Август Саксонски. Място - пантеон на полското държавно могъщество, свидетелство за което са саркофазите на полските светци, крале и държавници във Вавелската катедрала. “Откупен” благодарение усилията на цялото полско общество през 1903 г. от австрийските власти, и до днес реставрационните работи в тази полска твърдина не секват.
Ако погледнем картата на полските замъци в югозападна посока, към Шльонск, ще установим с какъв дух швидницко-яворските князе, наследници на първите Пясти, са удържали независимостта на своя домен чрез система от непристъпни крепости по границата между Полша и Чехия - Хойник, Болков, Кшьонж. “Княжеската планина”(Фюрстенберг), резиденцията на Болко I, е най-големият от замъците на Шльонск, близо до град Валбжих. След угасването на линията на швидницките князе преминава в ръцете на различни владетели, както и на рицари разбойници, превземан и опустошаван от шведи и от войските на германския император. Големият магнатски род Хохберг го преустройва през ХVI в. В средата на ХVII в. на мястото на разрушените стени и крепостни валове се издига пищен бароков дворец с бална зала, тераси и градини. Легендата говори, че в подземията му са укрити банкови депозити, произведения на изкуството и скъпоценности, ограбени от хитлеристите (прочутата Янтарна стая). Днес в замъка действа Рицарско братство, което организира турнири.
 |
| Манастирът на паулините в Ченстохова |
Пътувайки от югозапад в североизточна посока, близо до Ополе се озоваваме в замъка “Мошна”, изненадващ с размерите и фантазията, с която е построен. Това е архитектурен паметник само на 100 години, напомнящ английски замък. До 1945 г. е притежание на немския род фон Тиле-Уинклер. Изненадва с оригиналността на архитектурната си идея и с тайнствената си история - говори се, че някога тук се е намирал замък на тамплиерите. Строителят е смесил различни стилове - старинен бароков палат, крилата - неоготическо и неоренесансово. С 365-те си зали и 99 кули и кулички дворецът излъчва хармония и успокоение.
Интерес будят кралските и рицарските замъци в Среднополската низина, обхващаща 1/2 от територията на Полша, които не са устояли на шведския “потоп” от ХVII в. - Бенджин, Болеславец, Крушвица (с преданието за митичния крал Попел), отстоящите само на два километра крепости-близнаци Боболице и Миров, заседнали като кораб над скалата.
Трябва да се изправиш пред сюрреалистичните руини на Огродженец, за да почувстваш живота на камъка. Готическата крепост от времето на Кажимеж Велики е отдадена през 1386 г. от крал Владислав Ягело във владение на рицаря Влодек от Харбиновец. Век и половина по-късно е притежание на банкера на кралица Бона Сфорца и е преустроен в ренесансов палат, наричан “Малкият Вавел”. Комплексът се състои от висок замък, 400-метрова защитна стена, жилищни сгради, падащ мост над ров. Преминава от ръце в ръце, за да бъде напуснат окончателно през 1810 г. от рода Мерошевски, превръщайки се в живописна руина.
 |
| Рицарски турнир в замъка Голуб-Добжин |
Следвайки течението на Висла на север, в земите на Мазовше се натъкваме на останки от княжеските готически замъци “Чеханов” (разположен сред речни тресавища), “Черск”, “Лив”, “Плоцк”.
Още по на север най-внушителни по размерите си (и най-запазени) са замъците, издигани от кръстоносците. Немският рицарски орден с официално название Орден на болницата на Пресветата Дева Мария е действал в Йерусалим от 1198 г. В Полша е поканен през 1226 г. от княз Конрад Мазовецки за съюзник в борбите с езическите племена в Прусия. Този зареден с драматични и трагични последици акт довежда до двувековни, в началото решавани по мирен начин, но все по-изострящи се сблъсъци между полското рицарство и ордена.
“Малборк” (нем. Мариенбург). Прочутият замък на кръстоносците, разположен на брега на река Ногат, е най-големият запазен средновековен комплекс в Европа, включен през 1997 г. в Световната листа на културното наследство на ЮНЕСКО. Изграждането му започва през 1275 г. Разраства се с все по-нови сгради и отбранителни съоръжения под ръководството на известния строител на кръстоносни замъци Миколай Феленщайн. Включва Висок, Среден и Нисък замък, параклис на Дева Мария с т. нар. Златна врата. През 1309 г. тук е пренесена столицата на кръстоносците от Венеция. След победната битка при Грюнвалд войските на крал Владислав II Ягело обсаждат крепостта, но скоро се оттеглят. Едва през 1457 г. преминава в полски ръце като кралска резиденция.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
