 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
Лех Качински, президент на република Полша, пред списание Европа 2001 |
|
|
|
|
 |
| Лех Качински, президент на република Полша |
Роден през 1949 г. във Варшава.
От 1971 г. работи в Университета в Гданск като научен сътрудник. През 1980 г. става доктор на юридическите науки. През 1996-1999 г. е професор в Гданския университет, а от 1999 г. е професор в Университета “Кардинал Стефан Вишински” във Варшава.
През август 1980 г. става съветник на Гданския междузаводски стачен комитет. Делегат е за ПървияІ национален конгрес на “Солидарност”. По време на военното положение в Полша е интерниран. След освобождаването продължава профсъюзната си дейност. Член е на нелегалното ръководство на “Солидарност”.
През декември 1988 г. става член на Гражданския комитет към Лех Валенса.
На изборите през юни 1989 г. е избран за сенатор, а две години по-късно – за депутат в Сейма от листата на Гражданско споразумение “Център”.
През 1991 г. става министър в канцеларията на президента на Република Полша - Лех Валенса.
През 1992 г. е избран от парламента за председател на Върховната контролна палата. Тази длъжност изпълнява до 1995 г.
През 2000 г. Лех Качински става министър на правосъдието.
През 2001 г. е избран като председател на партия “Право и Справедливост”. През есента на 2002 г. с голямо мнозинство печели изборите за кмет на Варшава като кандидат от тази партия.
На 23 октомври 2005 г. е избран за президент на Република Полша.
Съпругата на Лех Качински Мария е икономист. Дъщерята Марта е юрист.
- В каква степен историческите отношения между нашите страни може да бъдат от полза във времето на пазарната икономика и свободния пазар в Европейския съюз?
- Нашите двустранни отношения са много добри и са лишени от каквито и да било съществени проблеми. Ние сме партньори в рамките на Северноатлантическия съюз, нашите войски тясно си сътрудничиха в рамките на стабилизиращата мисия в Ирак. В скоро време ще си сътрудничим и в рамките на структурите на Европейския съюз.
Нашите народи внасят в Евросъюза привързаността към своята история и традиции. Българите и поляците са свързани с традицията на борбите за независимост - територията на България в разстояние на неколкостотин години е влизала в състава на Османската империя и българите многократно са се стремили към своята независимост в редица въстания и народоосвободителни борби. Убеден съм, че нашите народи, ръководейки се от мисълта за бъдещето, за използването на своите шансове за развитие и осигуряване на сигурност, произтичаща от интеграцията в евроатлантическите структури, искат да помнят своето минало и да запазят историческото си съзнание.
Полша и България са свързани също така с привързаността към принципа на солидарност като основа, върху която трябва да се гради сътрудничеството между народите на Европа. Според мен солидарността на новоприетите страни-членки е необходима предвид нарастващите разногласия и прояви на национален егоизъм между някои държави от ЕС. Именно затова можем отсега да действаме за създаване на предпоставки за бъдещо партньорство между Полша и България, изградени върху общата стратегическа цел на новите членове на Евросъюза: изравняване на нивото на икономическото развитие и гарантиране на сигурността.
- Вашата страна вече има повече от две години опит от членството в Европейския съюз. Можете ли да направите една равносметка дали присъединяването бе от полза за поляците, или има и недостатъци?
- Двегодишният баланс на членството в ЕС е от полза за Полша. В случая на редица явления в икономическата сфера, т. нар. ефект от интегрирането, е труден за обособяване, но все пак присъединяването към Евросъюза без съмнение спомогна за укрепването на полезни макроикономически и структурни тенденции на трудовия пазар или в селското стопанство. Фондовете на съюза позволиха да се предприеме осъществяването на много инфраструктурни инвестиции, както и проекти, имащи за цел повишаване на конкурентоспособността на предприятията.
По отношение на чисто финансовия аспект Полша е бенефициант нето, т. е. получава повече от общия бюджет на съюза под формата на различни видове трансфери, отколкото внася в него. Членството в ЕС не може обаче да се ограничава до чисто финансови аспекти. Ние участваме в работата на институциите на съюза и в процеса на вземане на решения, имаме думата по всички съществени въпроси, предмет на вътрешен дебат, оказваме влияние върху формирането на политиката на Евросъюза в различни области. Полша доказа, че може успешно да защитава своите национални интереси в духа на компромиса и ръководейки се от принципа за европейска солидарност. Така бе например по време на преговорите по въпроса за финансовата перспектива за 2007-2013 г. Принципът на солидарността е за нас един от фундаменталните принципи, върху които се основава функционирането на ЕС. Именно благодарение на този принцип беше възможен следвоенният успех на интеграционния процес, именно благодарение на този принцип поредните държави, които се присъединяваха към Общността, имаха възможност да наваксат изоставането по отношение на нивото на икономическото си развитие. Ние обаче третираме значително по-широко принципа на солидарност, без да го ограничаваме до кохезионната политика или тясно разбраното финансово измерение. Принципът на солидарност в съюзно измерение означава също така - а може би преди всичко - еднакво третиране на държавите-членки, прилагане на еднакви правила по отношение на всички, независимо от тяхната големина или членски стаж.
- За малка страна като България изглеждаше малко необяснимо защо в Полша има влиятелни политически формации, които сега са дори в правителството, които се противопоставят на евроинтеграцията?
- Интеграцията е процес, който може да събужда опасения в някои аспекти. Формациите, които посочвате, през последните години еволюираха, включително и по отношение на позицията си към ЕС и оценката за изгодите, които Полша получава като страна-членка в структурите на ЕС.
- Как ще коментирате страховете на полския водопроводчик и защо няколко европейски държави продължиха срока за защита на трудовия си пазар?
- Разбирам опасенията на тези държави и тревогата пред нахлуването на значителен брой работници от по-бедните региони на ЕС. И все пак смятам, че те са в голяма степен преувеличени. Често в Западна Европа се забравя, което по мое мнение е една от главните причини за продължаването на срока за защита, че полското общество е с много добро образование. Поляците, които заминават в чужбина, са не само физически работници, както често се представя, но също така и опитни информатици, математици или архитекти, които знаят чужди езици и успешно работят във всяко кътче на света. Прословутият полски водопроводчик е обикновено много добре квалифициран специалист и гражданите на западните страни с удоволствие се възползват от неговите услуги. Смятам, че всички страни от ЕС, които досега прилагаха политика на протекционизъм, би трябвало, по примера на Великобритания, Ирландия, Швеция и доскоро Финландия, без опасения да отворят своите граници за работници от Полша и от другите нови страни от ЕС. От една страна, такова решение би имало чисто прагматическа, икономическа обосновка - новите служители биха спомогнали за икономическия ръст в съответните страни и повишаване динамиката на икономиката в целия ЕС, нарастване на мобилността и конкуренцията на европейския трудов пазар. От друга страна, което според мен е също така съществено, решението за либерализиране на трудовия пазар на съюза би имало морално измерение - би показало, че европейската солидарност, принцип, върху който бащите основатели на Общностите са базирали концепцията за обединена Европа, не е само празен лозунг. Би означавало също така пълно осъществяване на свобода за движение на хора, една от четирите, върху които бе учреден икономическият модел за действие на съюза.
В много случаи, като например по време на моето посещение във Франция и срещата ми с Жак Ширак, убеждавам европейските ръководители да вземат решение за отваряне на трудовия пазар на държавите от “стария Европейски съюз” за работници от Централна и Източна Европа.
- Какво е самочувствието на Полша в семейството на държави традиционни членки на съюза? Успявате ли да защитавате вашите интереси?
- Полша е част от Европа и участва в създаването й от много векове. След Втората световна война, когато страните от Западна Европа, традиционните “стари” членки на ЕС се обединяваха и забогатяваха, Полша, въпреки желанието на преобладаващото мнозинство на нейните граждани, се намираше, подобно на България, в съветската зона на влияние. Общественото недоволство от това състояние на нещата намери най-добър израз в масовото обществено движение “Солидарност”. Неговата съпротива към господстващата система спомогна за падането на комунизма не само в Полша, но и в целия съветски блок. Поляците може да бъдат горди със своя принос в процеса на европейската интеграция и приключване на историческото, несправедливо разделение на континента. Днес Европа, също благодарение на поляците, може да диша “и с двата си бели дроба”, източния и западния. И така Полша има добро самочувствие и се чувства добре в ЕС.
Що се отнася до защитата на нашите интереси, мисля, че Полша, бъдейки вече над две години пълноправен член на ЕС, многократно доказа, че умее еднакво успешно и решително да се грижи за осъществяването на собствените, национални интереси - достатъчно е да споменем твърдото становище на полското правителство по отношение на рамките на бюджета на ЕС за 2007-2013 г., както и приноса за ефективното функциониране на целия ЕС, за нарастване на неговото значение на международната арена. Тук не можем да не кажем за ангажирането на Полша в “оранжевата революция” в Украйна. Смятам, че ЕС трябва на този етап от своето развитие да остане съюз на суверенни държави, което означава, че съответните страни трябва да имат право на защита на своите собствени, национални интереси. Това обаче не влиза в противоречие с принципа на солидарността, за който вече споменах. По въпросите на жизнените интереси на Евросъюза, като например по отношение на енергийната сигурност, всички държави от ЕС трябва да говорят в един глас.
- Какво е Вашето отношение към Европейската конституция?
- Несъмнено договорът, установяващ Kонституцията за Европа, е и беше важен елемент на дебата за бъдещето на ЕС. Не споделям обаче виждането за интеграцията, каквото Kонвентът включи в този документ, а именно виждането за централизирана, европейска супердържава с все по-силни наднационални центрове за взимане на решения. Смятам, че при липса на единно европейско съзнание и европейско обществено мнение, при диспропорции в икономическото развитие и неустойчивост на понятието европейска идентичност процесът на интеграция на нашия континент ще продължи още през няколко поколения и няма смисъл изкуствено, на сила да го ускоряваме.
Израз на скептицизъм по отношение на Договора в този си вид бе отхвърлянето му чрез референдум от френското и холандското общество. И други европейски държави имат по този въпрос много сериозни съмнения. Ако Договорът бе представен в настоящата му форма на Полския парламент за ратификация, то би бил със сигурност отхвърлен. Смятам, че толкова важен документ, който в бъдеще ще бъде приет - и тук по-малко важно е дали ще го наречем конституция, или не - трябва да бъде резултат от консенсус между всички заинтересовани страни. Става дума не само за лидерите на държавите от Общността, но, което е най-важно, за гражданите. Мисля, че французите и холандците отхвърлиха договора също и затова, че той бе продукт на елитите, създаден без допитване до гражданите.
- Словения ще се присъедини към Еврозоната на 1 януари 2007 г. Литва също бе на крачка. Защо Вашата страна - най голямата от новоприсъединилите се – проявява въздържание да приеме общата валута?
- Условието за въвеждане на обща валута е изпълнение на т. нар. критерии на конвергенция, определени в Договора от Маастрихт. Планираме така да оздравим обществените финанси, че Полша да изпълни тези критерии до 2009 г. Не трябва обаче да определяме датата на влизане в Еврозоната, докато не стане възможно изпълнението на критериите на конвергенцията. Тези критерии са ключови и единствено възможността за изпълнението им ще бъде решаваща за датата на приемането от Полша на общата валута. С други думи, първо, трябва да съществуват икономически условия за въвеждането на еврото и чак тогава може да бъде взето евентуално решение за приемането му. Това решение не може да бъде взето без подкрепата на гражданите. Важно е обществото да бъде много точно информирано - лично ще бдя над това - за всички последствия от присъединяването към Еврозоната, в това число и за тези, които са свързани с всекидневния живот на гражданите и с обхвата на свободата на действие на държавата в осъществяването на икономическата политика.
- Хърватия и Турция вече преговарят за членство, към ЕС се стремят и държавите от Западните Балкани. Докъде, според Вас, могат да се разпрострат границите на обединена Европа?
- Европейският съюз трябва да остане отворен към нови държави, а процесът на разширяването - продължен. Европейската перспектива трябва да бъде дадена на всички европейски държави готови да изпълнят критериите за членство в ЕС. Трябва да се стремим за създаване на по-добри перспективи за развитие на съседните страни и разширяване на зоната за сигурност и благоденствие в Европа. Стратегията по разширяването винаги бе от страна на ЕС важен инструмент за подкрепа на съседните държави в техния път към демокрация. Не можем да позволим отслабването му.
С удоволствие приехме миналогодишните решения: за започване на преговори за присъединяване на Хърватия, за признаване на Македония статут на държава, кандидатстваща за членство, и за приемането на стратегия за разширяването на ЕС. Очакваме, че както България, така и Румъния ще интензифицират хармонизиращите действия, за да получат през есента положителна препоръка от Европейската комисия и да се присъединят към съюза в предвидения срок, т. е. от началото на следващата година.
Подкрепяме европейските стремежи на Украйна и възнамеряваме да предприемем конкретни действия в тази насока. Надявам се, че сегашната политическа криза ще бъде преодоляна, а проевропейският курс - поддържан. В процеса на интеграцията на Украйна със западноевропейските структури украинските власти могат да разчитат на отзивчива подкрепа от страна на Полша. Трайната европейска перспектива за нашия съсед може да бъде получена чрез последователно постигане на косвени цели - присъединяване към Световна търговска организация, НАТО, създаване на зона за свободна търговия и сближаване и укрепване на сътрудничеството с ЕС във всички възможни области.
Смятам, че с разширяването на ЕС чрез останалите държави от бившия комунистически блок ще настъпи действителен край на разделението на Европа, създадено в Ялта. Сега особено важно е да не допуснем друго разделение, дори неформално, вътре в самия съюз - на страните от “старата” и “новата” Европа.
|
|
Интервю на
Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
